ARCADINATOR | it`s all about the pixels

ТОП 10 НА НАЙ-ИГРАНИТЕ И ОБИЧАНИ АРКАДНИ ИГРИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ



Здравейте, носталгици. Искам да ви представя един "Топ 10 На Най-Играните И Обичани Аркадни Игри По Нашите Земи". Какво означава това? Това е лична класация на най-любимите ми аркадни игри, които действително съм играл по гаражите, баровете и магазинчетата като дете в България. Тъй като нямаше голямо разнообразие в повечето градове игрите ни бяха еднакви, така че е много вероятно моите любими десет да са и вашите.

Важно е да се отбележи, че както всичко останало аркадните игри идват в нашата мила родина с едно сериозно закъснение. В началото на 90-те аркадите са вече от трето поколение - де факто над 90% от аркадните кабини по нашите земи са JAMMA технология, която предлага много по-високо ниво на изображение и звук. Поради тази причина тук сме пропуснали велики аркадни класики от по-ранните поколения като Pong, Pac-Man, Frogger, Missile Command, Asteroids, Space Invaders, Donkey Kong и други.

В България също така никога не е имало истински оригинални аркадни кабини т.е. такива произведени и дошли при нас от заводите на Namco, Konami, Atari, Nintendo и другите официални призводители. Нашите кабини бяха сглобени шкафове от Италия, Германия, Гърция, че дори и родни, натъпкани с части самоделки и скалъпени по вече споменатия JAMMA стандарт. Най-ценното и скъпо нещо бяха PCB-тата (платките) с игрите, които оригинално японски при нас идваха от съседни държави.

Нямали сме и истински аркадни зали. Или поне не такива като в западния свят. При нас дори думите аркада, аркадна зала, аркадна игра не се използваха, а бяха заменени от непонятото "тактилни игри", семплото "видео игри" или най-често просто "ръчки". Самите помещения варираха между гаражи, пазарски павилиони, мазета, пътуващи панаири и какво ли още не. По много заведения и барове имаше 2-3 аркади или флипер сложени за цвят, и честно казано, се радваха на доста сериозно внимание. Често аркадните игри деляха една зала с игрални автомати и ротативки, и затова майките ни се притесняваха, че ходим там, мислейки си, че може да се подхлъзнем към лошия път на комара. Без да претендирам, че съм бил в много зали с видео игри не помня някъде да е имало повече от 10-12, което както и да го погледнем не е много. Най-голямата зала във Варна беше в коридорите на "Спортна зала", където между другото направиха и първия специализиран магазин за видео игри и конзоли, чийто врати съм прекрачвал не малко пъти като дете.

Това е личен Топ 10 и е напълно възможно сериозно да се разминава с вашите. Все пак е базиран върху моите спомени и симпатии. Ще се радвам и вие да споделите кои са вашите любими аркадни игри, които действително сте играли в "аркадните зали" на България.

#10


Joe & Mac: Caveman Ninja


Супер забавна и симпатична игра! Играете като двама пещерни човеци и се борите с динозаври и други пещерняци, за да спасявате знойни гаджета. Нивата са малко, но разнообразни, а оръжията размазващи: кокали, огнени топки, огромни каменни колелета, бумеранг и др. Най-якото е като задържите за няколко секунди стрелбата и пуснете - огромно увеличение на проджектайла. Играх я в един запустял магазин на село превърнат в зала. Там имаше всичко на всичко четири аркади, на които се разцепвахме лятото. По някаква чиста случайност, като си купих аркадна кабина преди няколко месеца ми я донесоха с тази игра и сега я имам в оригинал - платка Caveman Ninja на Data East : )

#9


Robocop


Като хлапе бях голям фен на филмите от поредицата Robocop и сигурно затова тази игра ми е харесала толкова много. Играех я на "Златни Пясъци", когато майка ми ме взимаше на работа с нея. Спомням си, че беше много трудна (движенията на робокопа са меко казано дървени) , а кожодерите-хотелиери бяха направили жетона супер скъп и не можех да стигна почти до никъде... добре, че бяха русначетата - поне да гледам.

#8


Captain Commando


"Избери се с бебето! НЕ, не... с нинджата!" За тази игра си счупих касичката (която всъщност беше картонена кутия за обувки). Извадих от там дълго спестяваните си 200-300 лв, които стигаха за 5-6 жетона и с моя приятел Цецо се отправихме към залата зад блока (Варна, Младост, до бл.116 : ), която всъщност беше едно бившо кафе пълно с аркадни игри и ротативки. Мисля, че я врътнахме тогава... ех, златни спомени...

#7


Strider


Тази игра не приличаше на нищо, което бях виждал. Движението на човечето просто беше уникално - салта, скоци, лазерен меч (?!) , хващане за стени. Графиката и музиката бяха толкова футуристични, че направо ми разбиваха крехкото невръстно мозъче. Като дете така и не можах да я превъртя. Сега я имам на аркадната ми игра вкъщи и още я мъча : )

#6

 

Mortal Kombat II

FINISH HIM!... ами добре... задържам блок - нагоре - нагоре - силна ръчичка - ТОСТИИ ! SCORPION WINS... FATALIТY

Ако тази игра може да се опишe с една дума, тo това е БОЛКА. В MKII има наистина много насилие - кървища, черепи, скелети, черва, бой и какви ли още не злобни извращения. Никой в квартала не беше виждал нищо подобно и всички се редяхме като зомбирани пред екрана, който ни разкриваше този толкова тъмен, зъл и привлекателен свят на мъченията и болката . После сънувахме кошмари. Играехме я в партерната стаичка на един от входовете на 118 блок, където едвам се побираха 4 аркади.

#5


Aero Fighters

На "ръчките" на село бяха сложили една баба да продава жетоните и тя често излизаше отвън на седянка с другите баби. Някой ни беше светнал на страхотен мурафет - ако изключиш и включиш от контакта аркадната игра тя се рестартира с един безплатен кредит. Най-много бомбихме по този начин точно Aero Fighters-а. Страхотни графика и звук, супер яки стрелби и босове, много динамика. Не е много трудна, не е много лесна. Аз лично нямам по-любими "самолетчета" от Aero Fighters, а съм играл стотици.

#4


Street Fighter II


Най-добрата тупалка. Няма две мнения. За първи път играх Street Fighter в спортната на Варна. Всички много добре познавате качествата на тази абсолютна легенда, затова и коментарите са излишни. От сън да ме бутнете мога да ви засипя с хадукени и шорюкени. Вярвам, че не съм единствения.

#3


 The Punisher


И трите игри в челната ми тройка са на Capcom. И трите си приличат доста. Номер три за мен е Punisher и едва ли някой ще ме обвини, че я слагам толкова напред. Прекарал съм безброй часове вилнейки по улиците на Ню Йорк с Frank Castle с Nick Fury, борейки се срещу мафиотските групировки с голи юмруци, бухалки, изкъртени тръби и пистолети. Искам откровено да ви призная, че дори за едно дете да размазваш мутрите на мутрите (пък било то и нюйоркски) си е много приятно занимание : )


#2


Knights of the Round


Beat 'em up с рицари. Какво повече ти трябва от това? Тази игра беше много разпространена - имаше я практически навсякъде, където имаше видео игри. Играехме я много. Играехме я с кеф. Заема челно място в класацията ми първо поради това, че беше супер често срещана, и второ, поради това, че никога не ме е дразнила с нищо. Просто приятен и интересен гейминг. С рицари! На Capcom!

#1

Cadillacs & Dinosaurs


Царицата на "ръчките"! Светая светих на аркадните игри в България! Свещената и неприкосновена МУСТАФА! Така я наричаха всички, но оригиналното заглавие на играта е "Кадилаци и Динозаври". Направена е по едноименната анимационна поредица Cadillacs and Dinosaurs, която пък от своя страна е вдъхновена от комикс с име Xenozoic Tales. Действието се развива в постапокалиптичен свят населяван от динозаври и всякакви главорези, а кадилаците са най-ценното возило. Играта е класически side-scrolling beat 'em up, в който може да избирате измежду четири героя: Jack (balanced), Hannah (skill), , Mustapha (speed) и Mess (power). Всички хлапета се кефеха най-много на Мустафа и това име стана нарицателно за играта. Имам приятели, които и до ден днешен се упражняват в това да връткат МУСТАФАТА с един кредит. Геймплеят е перфектен, контролите са изпипани до най-малката подробност, графиката и звукът галят сетивата. Всичко в Cadillacs & Dinosaurs е семпло и същевременно много силно, направо някак си съвършено. Не знам наистина какво повече да кажа... ако някой ден имам деца определено една от игрите, който ще играя с тях ще бъде тази.

Игри, който не влязоха в класацията, но заслужават да бъдат споменати: Metal Slug, 1941, Final Fight, Willow, Aliens vs Predators, Raiden, Pang, Snow Brothers, King of Dragons





ПАТЕШКИ ИСТОРИИ


"Пате! Ууу-У...

Всеки миг геройство или пакост - Ууу-У

Патета се кискат или патят! Ууу-У"

Преди месец писах за това как Capcom взривиха гейминг сцената на PAX East 2013, като обявиха, че ще ремастерират някои от великите си класики по случай 25 годишнината на компанията. В поста си тогава ви разказах за очаквания Dungeons & Dragons: Chronicles of Mystara, но всъщност японците направиха фурор по-скоро с презентацията си на друг ремастер - този на Duck Tales!

Capcom пускат първия Duck Tales за NES (8 битовото нинтендо) през 1989 година. Както може би добре знаете, играчът поема ролята на Чичо Скрудж и обикаля най-екзотичните кътчета на света, че дори и луната, в търсене на съкровища. Скрудж се бие и скача с бастуна си, а когато има нужда от помощ го подкрепят пилотът Лънчпад МакКвак и племенниците му Хюи, Дюи и Луи. Много престижни издания и до ден днешен поставят играта на челните места в категории като "Най-добра игра за NES", а дори и в "Най-добра видео игра за всички времена". През 1993, малко преди да приключи активният живот на NES, Capcom пускат и Duck Tales 2, която до голяма степен се явява копие на първата, само че с нови нива и следва същия успешен път.

Ремастерираната версия ще се отклонява откъм геймплей много малко от оригинала. Повечето нива са пренаправени от старите, като само се използва нова 2.5D перспектива. Човечета ще са ръчно анимирани от художниците на Disney. Ще присъстват и няколко чисто нови добавени нива като бонус. Duck Tales: Remastered се очаква да излезе за PS 3, Wii и Xbox по някое време това лято.

Факт е, че много от нас са израстнали с анимационната поредица "Патешки истории". Не малко от нас са играли и игрите на нинтендото часове наред до болезнено почервеняване на очите. Ако и на вас ви се играе новото парче, толкова колкото на мен, не ви остава нищо друго освен да се залъгвате с малко игра или лонгплей на старите, докато излезе. 

Duck Tales: Remastered трейлър:



Duck Tales (NES) лонгплей:






КОРАБЪТ МАЙКА





След невероятния Street Fighter II триптих бих желал да ви представя още едно произведение на изкуството, инспирирано от ретро гейминга. "MOTHERSHIP" е дърворезба триптих на американския артист Джеф Кларин. Кларин изобразява в три части класическата конзола Atari 2600 и нейните два контролера. Това чудо има размери 215 х 50 см и е изработено от брезов материал и махагон. Цената е скромна - 2200 долара.

Много от нас са прекарали стотици часове със скърцащите джойстици на атарито, играейки безспорно най-грозните видео игри, създавани някога. И все пак се размазвахме от кеф... Заслужено уважение за първата широко разпространена конзола в България и, разбира се, в света. Неслучайно триптихът е наречен корабът майка, именно Atari 2600 маркира началото на домашните видеозабавления за милиони деца.

Бонус - една ретро реклама: 





8 БИТОВА ЛУДНИЦА



Хмм... хайде сега малко по-спокойно... Чип и Дейл, Марио, Костенурките Нинджа, Аладин, Изродите от Контра, Суб-зеро, Чичо Скрудж и Чернокрилия Паток... всичките заедно в една игра... да бе да! Лудница!

Сякаш господин аниматорът Вадим Кузьминский малко е попрекалил в детството си с игра на Денди (руската алтернатива на NES). Няма лошо, всички прекалвяхме. Видеото му е една страхотно направена сюрреалистична компилация на любимите ни герой.

Не знам за вас, но аз бях в доста приятно WTF през цялото време.


"Нали ти казах, че ще блокираш кинескопа!?!"




ЛОНГПЛЕЙ - ТЕРМИНОЛОГИЯ И ПРИМЕР



Стартирам с клише. Ето: Що е това Лонгплей и има ли то почва у нас?

В гейминга терминът лонгплей (анг. - longplay) се използва за записано изиграване на една видео игра, т.е. това е видео клип как някой изиграва определена игра от начало до край и я "превърта" или "побеждава". За разлика от спийдрън-а (speedrun), където целта е играта да се премине максимално бързо с много умение и дори измама или уолктру-то (walktrough), където целта е да се покаже най-добрият и най-лесен за повтаряне начин за превъртане на играта, при лонгплея целта е да се изиграе играта по максимално най-пълния и обстоен начин. Това означава да се елеминират всички врагове, да се взимат всички бонуси и пауъръпи, да се разкрие цялата карта, да се развие напълно героя и тн.

Ако някога ви хване носталгията по стара любима игра, а нямате възможност да я изиграете или пък просто ви се гледа как някой друг го прави, лонгплеят му е майката. Има цели общества с фанатични фенове, които лонгплейват и спийдрънват всякакви видео игри с цел тяхното документиране и презервация. Тези ентусиасти, разбира се, правят труда си достъпен за всички чрез youtube или други медии.

От тук нататък смятам да ви заливам с качествени и интересни лонгплей и спийдрънове регулярно. Като за начало мисля да започнем с абсолютния култ - пръстотрошачката CONTRA за NES.

<< Стреляйте с домати! >>, някой се изкряска,
и трупове мъртви избухнаха завчаска...




РАЗБИВАЧЪТ РАЛФ


Да си призная честно така и не гледах този филм на кино, когато излезе преди около шест месеца. Успях да направя това едва през последните две вечери преди да падна в битка на офис умората. Направих го вкъщи, на лаптопа зареден с купа пуканки и големи очаквания... които за щастие бяха оправдани.

Wreck-it Ralph разказва историята на големичкия добряк Ралф от аркадната видео игра Fix-it Felix. Въпреки благата му природа, работата на Ралф е да бъде лошия герой в играта и постоянно да чупи жилищни сгради, докато добрият герой Феликс ги поправя с магически чук. На уж лошото момче явно не му понася да бъде толкова анти и решава да избяга от своята собствена игра в търсене на медали и признание. Всичките герой от различните видео игри в аркадната зала, къдео се намира видео кабината на Fix-it Felix по някакъв начин са свързани и живеят в обща виртуална вселена. Балансът в една от игрите там бива сериозно нарушен след като Ралфи забърква глупава каша. Няма да спойлвам нататък. Като цяло сюжетът е добре разработен и има няколко много приятни и трогателни момента, както и интересни обрати.

Disney имат идеята за филм по аркадна игра още от края на 80-те, но я реализират чак сега. Явно осъзнавайки специфичността на проекта те избират за режисьор свеж тип като Rich Moore, който не си е губил времето да прави някакви бози, а е работил върху серии от култовите The Simpsons и Futurama. Най-ценното и интересното във филма определено са препратките и постоянните комплименти към реални ретро игри. Запознатите с гейминг културата и по-наблюдателните от вас ще открият любимите си видео герой (Sonic, Bowser, Zangief, Riu, Ken Masters, Pac-man, Blanka, Mario и много други). Доста интересно е представена комуникацията и връзката между старото поколение видео игри и съвременните такива. "Кога игрите се напълниха с толкова много насилие!" възкликва Ралф, когато попада в модерна игра. Референциите към съвременната поп култура, като например вулкана от Mentos и Diet Coke също бяха доста приятна изненада.

Единственото, което не ми хареса във филма беше саундтрака, макар да имаше доста 8-битови звуци и мелодии... Просто шита преобладаваше и предполагам ще допадне на тези, които предпочитат да наказват ушите си диаричната помия на Owl City, Skrillex и Rihanna.

За непросветените в тайните на ретро гейминга и по-малките, които не са израстнали през 80-те и 90-те Wreck-ti Ralph със сигурност ще донесе едни много интересни и забавни час и половина. Но за тези от нас, които знаят кой е на Марио брат му, кое е това животно Метроида и дали е мъж или жена и могат да минат Кадилаците с един жетон, филмът е просто залъджително парченце ном-ном-ном носталгия, гарнирана с модерен сторителинг и ефекти.

Официален трейлър:





РЕТРО БОБИ


Боби е от Копенхаген. Боби има мустак. Боби е позитивен и усмихнат тип. Боби е приятел на Рубен. Страстта на Боби са видео игрите и колекционерането на играчки. Боби има страшна прическа. Боби има гоооляма колекция от игри, конзоли и играчки. Боби си пада много по 80-те. Боби прави гостите и клиентите си щастливи. Боби продава, подарява и разменя. Боби е фризьор... просто РЕТРО БОБИ.

Видеото за Боби Агрен е част от свежия датски медиен проект Copenhagers, чиято цел е да промотира колоритни хора, брандове и места от Копенхаген. Ruben & Bobby пък е името на магазина-базар-фризьорски салон, където можете да си направите фризура и да си купите геймбой едновременно.

Не знам, дали някога ще посетя датската столица, но това място вече ми е в топ 3 на "задължителните" там.



НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИДЕО ИГРА НА СВЕТА



"Най-голямата видео игра на света" е проект на университетския преподавател от Филаделфия Франк Лий. Докато си карал колата по улицата, професор Франк решил, че ще е супер готино да се направи огромна видео игра с LED светлините на един от небостъргачите в центъра. "Сира Център" е висок 130 метра, но дава възможност за много малка резолюция - само 20х23 пиксела. Франк Лий първо видял в мечтите си как падат Tetris фигури, но в последствие се спрял на основна игра за проекта на Pong.

За да се подготви цялото шоу са били нужни пет години, като по-голямата част от времето е изгубено в опити да се убедят собствениците на небостъргача, че събитието ще им изгради положителен имидж. На 19 и 24 април бяха организирани два турнира по Pong, които представиха проекта на широката публика. Играчите са използвали класически аркадни контролери разположени на значително разстояние от сградата, от другата страна на градската река в парка.

Лий и екипът му са решили да не спират до тук и в момента разработват Tetris и Snake за гигантската "видео конзола". Явно гражданите и гостите на Филаделфия ще има какво да разцъкват занапред докато пият бира в парка, а на нас ни остава да се надяваме, че някой ще направи вълка от Ну погоди! да събира яйца на НДК : )

Мега играта: