АРКАДИНАТОРА СТАНА НА ЕДНА ГОДИНА 5/28/2014

 

През изминалия месец се навърши една година откакто Arcadinator.com е онлайн.

От една година Аркадинаторът пропагандира носталгичната си идеология за върховенството на пикселите!

Лошата новина е, че напоследък го прави все по-рядко. Добрата - че няма да спре.

Постигнатото не е много, но е достатъчно, за да ме накара да се чувствам горд. Направих първия български ретро гейминг блог. Събрах шепа последователи. Помогнах на доста хора да намерят стари игри от детството си, които търсят с години. От време на време съветвам ентусиасти, които искат да си сглобят аркадни кабинети. Не е зле.

Сега, за любителите на статиската - наслада:

10 096
преглеждания на блога

1948
пъти е прочетен най-популярният пост

565 
последователи във фейсбуката

30
поста

26
коментара

Като на Оскарите искам да благодаря на няколко човека:
 - първо на любимата ми - Princess Zelda, която ми редактира правописните грешки, когато много я помоля
- после на Георги Кацаров, автор на повечето от гейм ревютата на сайта
- на Мартин Ангелов, който винаги ми лайква глупостите, които поствам
- и, разбира се, генерално на всички читатели,последователи и фенове на Arcadinator.com

За рождения си ден Arcadinator.com получи подарък - лек фейслифт. Дано ви харесва.

Еnjoy the pixels!

ОТКРИХА ЗАРОВЕНИТЕ В ПУСТИНЯТА ИГРИ НА ATARI 4/29/2014

Миналата събота екип на Microsoft изровиха дискети на играта E.T. за Atari 2600 от по средата на нищото в пустинята на Ню Мексико. Защо това е интересно - беше разкрита една от най-големите мистерии в историята на гейминга.

Разкопките са част от заснимането на документален филм на новосъздаденото Xbox Entertainment Studios. Стотици хора се събраха на отравянето, за да засвидетелстват потвърждаването на една култова градска легенда. Реално никой не беше сигурен какво ще изскочи изпод пясъка.

Историята накратко:

- през 1982 Atari прави най-слабата игра правена някога - адаптация по филма на Спилбърг E.T. the Extra-Terrestrial

- малко преди това компанията пуска неуспешен конзолен порт на култовия аркаден Pac-Man

- през същата година на пазара се пускат непропорционално голям брой игри, което буквално го води до тотален колапс

- Atari са били толкова убедени в продажбите си, че правят над 17 милиона дискети от двете игри... в крайна сметка продават само около 8.5 милиона

- от бизнес за 3 милиарда на година гейминг индустрията пада до смешните 100 милиона приходи, хиляди хора остават без работа

- Atari фалират и имат огромен принос за кризата и между другото притежават няколко милиона непотребни дискети

- Поради някаква безумна причина шефовете на компанията решават да заровят дискетите в пустинята

 - Заровените бройки на E.T. стават символ на най-лошия финансов крах в историята на игрите и пример за това как ачлността може да погребе империи

Вижте този материал на IGN от мястото на събитието:

Ето и малко геймплей видео на игратa:

КОЛЕКЦИЯ: GAME BOY MICRO 2/20/2014

Тази малка конзола излиза на пазара през 2005 година и е шестото и последно попълнение в Game Boy гамата. Микрото е обратно съвместимо с предшественика си Game Boy Advance и работи с дискети, като всъщност използва неговата гейм-библиотека. И то каква библиотека само! Една от най-силните конзолни такива евър с игри като: Metroid Zero Mission, Metroid Fusion, Castlevania: Aria of Sorrow, Zelda: The Minish Cap, Tony Hawk’s Pro Skater 2, Contra Advance, Metal Slug Advance, Mega Man Zero серията, Sonic Advance серията  и още една дузина страхотни Mario-та... А за убийствените JRPG-та няма да отварям дума изобщо.

Важно е да отбележим, че конзолата не е съвместима с игрите на по-големите си братя Game Boy  и  Game Boy Color .

Формите и качеството на изработка на Micro могат да бъдат описани най-добре с една дума – класа. Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата хендхелд конзола, която някога съм държал в ръцете си. Дизайнът е изключително стегнат и минималистичен, а контролите са разположени удобно. Микрото ляга в ръката идеално и не измаря след дълга игра.  Всъщност мъникът прилича на класически Nintendo Famicom контролер с дисплей по средата. Корпусът е изграден от алуминий и много малко пластмаса, което го прави доста солиден. От пластмаса всъщност е само предния панел, който може да се сменя, когато ви омръзне или се захаби. Дисплеят има подсветка и е по-добър от този на Advance и Advance SP - макар и малък предлага красиво и ярко изображение. Звукът е на ниво за джобно устройство. 

Трябва да призная, че Game Boy Micro e странна конзола и не е за всеки вкус. Някак си елитарна, неразбрана. Явно дори шефовете на Nintendo не си го харесват много, защото го смятат за провал с продадени „само” 2.5 милиона бройки.

До преди 1-2 години Micro учудващо можеше да се намери във веригата Техномаркет. Сега вариантите да се сдобиете с най-малкото Nintendo са няколко. Първият, разбира се, е да извадите късмет в Продавалник - рядко излизат. Аз имах шанса да закупя моето от там за 60 лв. В ebay се намират лесно, но и цените са по-високи. Иначе великият китайски народ предлага refurbished микрота на цена от 60$, които би трябвало да са като нови и напълно автентични.

Хакването на Micro се прави по идентичен начин както и Advance. Трябва ви флаш карта, на която да сложите нужния софтуер и ромовете с игрите. Аз поръчах ето такава, като с доставката ми излезе 23$. Емулацията е перфектна, но ще имате малко грижи докато свикнете със софтуера на флаш картата.

Споделих ви достатъчно, за да си направите изводите сами. В заключение ще бъда микро кратък - Game Boy Micro безспорно е джобното гадже-мечта на всеки ретро геймър. 

Дерзайте, пичове!

КАК ДА СИ НАПРАВИМ АРКАДЕН КАБИНЕТ - част I 12/09/2013

И беше лето 2013-то... Аркадинаторът отиде при геймърите и им каза: „О, вий неразумни люде! Поради что се мъчите да играйте триизмернови игри дето животите ви са все бая, продълженията безкрайни, а сейфовете незаприщени? Не вий ли йе срам да сторите лошо на ближния си NPC, да го биете и да го млатите,  да го стреляте и да го колите, до дека екраниот ви стане цял в кървища и черва? Не ви ли ищи сърцето умиление, изнурено от фрагове и ЕЛО-та?” И най-после още рече: „Ще въздигна аркаден кабинет от стари педечета, от китайски чаркове, та да може вий неуки геймъри да изпитате земното щастие и да се възрадвате на безкрайните ретро благини. И ще видите истината, и ще откриете правата вяра! И нека Pong-а, Pac-Man-а, и светото Mario се смилят над грешните ви души... Атаримин!”

Носталгия е дума, описваща слабо чувството напиращо в мен, когато видя аркадна машина. Ретро романтика е словосъчетание, което неумело пресъздава емоциите ми, когато хвана ръчката и започна да помпам бутоните. Да си го кажа направо - аркадните кабинети, аркадните игри и всичко, свързано с тях са ми голяма, голяма слабост.

Когато случайно попаднах на една стара тема от форума на hardware.bg, в която един пич разказваше как си е сглобил MAME Arcade Cabinet, внезапно ме осени прозрение. Казах си – дали не мога да си направя и аз... Мога!

Тази мисъл не ме оставяше на мира поне седмици наред. Имах нужда от сериозен план, за да мога да реализирам подобен проект. И така започнах да проучвам... От самото начало бях наясно с няколко неща:

1. не исках аркаден кабинет, който да върви с MAME

2. не исках аркаден кабинет с компютърен монитор (ако ще е гарга да е рошава!)

3. исках да имам максимално много игри

4. не съм супер сръчен и не разполагам с инструменти

Тъй като не разбирах нищо от електрониката на аркадите и от дървообработка, трябваше да почета сериозно. Изядох една дузина форуми, блогове и какви ли не сайтове. Гледах и доста видеа в тубата (най-много ми помогна този канал). След като бях малко по-наясно с нещата, ми се избистри следната концепция – трябва да си купя стар аркаден кабинет и да го реставрирам. Така нямаше да се налага да се правя на мебелировчик, щях да имам автентичен CRT монитор, нямаше да се налага да купувам скъпи инструменти. Проблемът с много игри обаче остана да виси, но за него по-късно.

Как се намира стара аркада в Бг? Много трудно. Гугъл ми даваше много постни резултати. Успях да открия няколко фирми, които все още се занимават с “развлекателни автомати”, но само една от тях ми върна отговор. Срещнах се със собственика, ходих на оглед в някакви безумни складове в индустриалната зона до кв. Дружба и то само, за да чуя солената му цена от минимум 400-500 лв. за работеща аркада в ужасно състояние и към 1000 лв. за такава в много добро състояние. Имаше нещо гнило в тази работа. Поне научих доста полезни неща от шефа на машинките.

Следващият ми сърч, разбира се, беше в Prodavalnik-а. Да живее продавалника! Успях да открия няколко стари аркади, цените бяха повече от прилични (между 100 – 250 лв), но всички се намираха на майната си спрямо мен – Русе, Хасково, Варна... Трябваше да измисля евтина доставка и това ме бавеше. Докато изчислявах всякакви сложни схеми се появи едно момче от Самоков, което имаше скромна аркада за продаване. Не изглеждаше много добре, но се уговорихме, ако ми я докара до вкъщи да си стиснем ръцете – цената ме устройваше. Човекът беше много точен и още след седмица дойде до нас. Качихме аркадата вкъщи и... бях доста разочарован. Кабинетът беше яко кочина, а и не функционираше изправно. Нямах никаква идея какво ще го правя, но бях дал дума да го купя без да се пазаря. Преглътнах горчилката и се разделих със 150 лв.

Части и игри дори не се опитах да търся в нашата мила татковина. Пробвах стандартните ebay и amazon, както и няколко други сайта за ретро гейм техника. Цените бяха високи, доставката също. В един от ретро гейм сайтове забелязах, че продават мулти гейм PCB. Какво пък е това животно? Нека обясня: старите конзоли (Atari, NES, Sega Mega Drive), както знаете, представляват платка-дъно, в която интегрираме платка-игра и магията се случва. При аркадите дъното и самата игра са една единствена голяма платка. Затова и в един аркаден кабинет навремето имаше по една игра. Мулти PCB е съвременна приумица (мощно дъно с голям мемори чип), която събира стотици игри и ги емулира подобно на компютър. Откъде да намерим подобно нещо? Разбира се, от китайците. Благодарение на чудото на интернет открих следния завод от дълбоката китайска провинция и си харесах подобна оферта с PCB, което се казвашe Just another Pandora's Box. Цената – най ниската възможна, игрите – много, частите – нови. Перфектно!

Единственият проблем с китайските части беше... доставката. Платих над 50 долара за доставка с DHL, за да съм сигурен, че всичко ще е наред. И всичко беше… докато нещата ми не пристигнаха в българските митници. Изкарването на колета от там беше истинска одисея, за която мога да напиша цял отделен пост. Време за доставка – по-малко от 10 дни, време за освобождаване от митница – близо 3 седмици. Абсурдно. По-абсурдно. България.

Забравих да спомена, че аркадата, която купих от момчето дойде с две платки – Joe& Mac: Caveman Ninja и някакъв странен китайски пъзел. Като се има предвид, че първата е една от любимите ми аркадни игри от детството, бях доста доволен. Pandora-та от Китай, от своя страна имаше Cadillacs & Dinosaurs, Street Fighter, Metal Slug, Punisher, Knights of the Round,  Final Fight, King of Fighters и още десетки супер любими игри. Нямах търпение да сглобя купчината боклуци, която бях събрал и да започна да играя.

Как се случи това? Очаквайте скоро в част II

ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ПЛАНЕТА 9/14/2013

Още от дете наричам „Стоков Базар Илиянци” търговската планета. Предполагам ще се съгласите с мен, че това е едно от най-абсурдните места в цяла България. Стотици павилиони и сергии, хиляди китайци, виетнамци, араби, турци и всякакви тарикати ти продават милиони невероятни боклуци. Класически битак с колосални размери.

Но както всяко умно момче добре знае, понякога в калта се намират и диаманти. Ако търсиш достатъчно усърдно, разбира се.

Бях чувал от приятели, че на „Илиянци” все още има магазини за видео игри, където се намират и доста ретро неща. Тъй като имах свободен ден реших да тръгна на куест да ги издиря. Основната ми цел беше да намеря GameBoy игри, а второстепеннатa - да създам контакти с търговците.

За ориентация на „Илиянци” не може да ви помогне нито картa, нито GPS. Единственият вариант да се ориентирате на търговската планета е древното ноу-хау „с питане и до Цариград се стига”. Просто питайте къде са магазините за видео игри. Ако тръгнете да ги търсите без предварителна идея, може да ви отнеме часове. Часове, които може да изиграете, а не да изгубите в лутане : )

Магазин I

Първият магазин, който открих се намира непосредствено срещу входа на Carrefour. Познат е като Павилион 210 или Дрийм Геймс. Там продава Иво.

Имат предимно NES клонинги, Sega MegaDrive II, GameBoy Advance втора ръка, Nintendo DS, DS lite, DSi, Sony Playstation 2, Wii и аксесоари за тези конзоли. Изборът на игри не е голям. Цените са нормални.

Там открих и купих следните игри за GameBoy:

Zen: Intergalactic Ninja

 

Ninja Gaiden Shadow

 

31 in 1 Multicard с основна игра TMNT3: Radical Rescue

Игрите, разбира се, не са оригинални, но това е абсолютно нормално и приемливо за мен. Това са просто китайски пиратки и затова изглеждат толкова безумно.

Магазин II

Вторият магазин се намира малко по-трудно. Пак от входа на Carrefour продължавате перпендикулярно около 100 метра напред в първата малка уличка. Пада се от ляво. Ще го познаете по десетките жълти NES дискети, които се набиват на очи през вратата. Иначе номерът му 3390. Това е магазинчето на Къци.

Къци е абсолютен класик - продава видео игри повече от 20 години! Асортиментът му от NES игри е впечатляващ. Всъщност асортиментът му от всякакви игри е крайно впечатляващ. Ще намерите стотици игри за Sega, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance, PlayStation 2 и други. Къци сподели, че най-продаваният артикул е Sega MegaDrive II в комбинация с Mortal Kombat и че дори има редовни клиенти от чужбина. Изборът е наистина голям, а цените - много добри. Ако му се понравите може да ви изкара изпод тезгяха руски каталог-наръчник от 90-те с кодове и пинизи за всички NES игри. How cool is that?!

От Къци купих:

R-Type за GameBoy

 

Legend of Zelda: Oracle of Seasons + Legend of Zelda: Oracle of Ages за GameBoy Color

 

Куестът за игри на Илиянци се оказа успешен. Аз лично не знам къде в bg може да се намерят такива магазини. Имам доста добри попадения (Зелдите!) и съм доволно щастлив от покупките. На заплата пак натам!

Очаквайте ревюта на игрите в неопределеното бъдеще...

НЕКА ПОИГРАЕМ: DR. MARIO (NES) 9/04/2013

В Аркадинатора често говорим за Марио и затова е редно да споменем едно от най-известните и същевременно нестандартни превъплъщения на култовия водопроводчик с емблематичния мустак – това на доктор (водопроводчик доктор wtf?!). За съжаление днес вече малко позабравено.

Става въпрос за Dr. Mario за NES. Играта е готин и свеж пъзел, който няма нищо общо с премазване на гумби, костенурки и други невинни животинки. На пръв поглед дори се доближава повече до “съветската мозъчна игра” Tetris.

В Dr. Mario играем в един буркан с определен брой вируси в него. Вирусите биват три цвята – сини, червени и жълти. Отделно в страни под една лупа танцуват три вируса в съответните цветове - това са някакви символични аватари. В буркана падат хапчета, тип двуцветни капсули. Идеята е да натрупате три блокчета от еднакъв цвят върху или до вирус в съответния цвят - така го ликвидирате. Всеки път, когато ликвидирате някой вирус, неговият аватар под лупата пада и започва да се абстрахира в адски мъки за известно време. Когато ликвидирате всички вируси от даден цвят в буркана, тогава аватарът под лупата умира и изчезва безкрайно. А, когато изчистите всички вирусчета/аватари, логично, преминавате на следващото ниво. Ако в унищоженото/изчистеното комбо е имало блокче с различен цвят то остава в игра, падайки надолу. Трябва така да изчислявате всичко, че максимално бързо да постигнете натрупване на съответен цвят върху отговарящия му вирус.

Играта ви предоставя пълна възможност да изберете от кое ниво да започнете. Също така можете да играете двойна игра. Викнете приятел и се съревновавайте в това, кой ще събере по-бързо шест победи Всеки, разбира се, си има собствен буркан и си избира сам нивото на трудност и скорост.

Като малък явно не съм оценявал достатъчно Dr. Mario, но днес гледам на нея като на една неангажираща игра, която е напълно способна да ме разтовари в края на деня. Дори нещо повече, Dr. Mario може да бъде страхотен купон, когато е играна заедно с приятели. Това ме навежда на мисълта, че за някои идеи и игри възрастова граница няма.

А, да за малко да забравя… Каква е ролята на Марио в цялата тази работа? Ами кажи-речи никаква. Той просто си стои в дясната част на екрана и подхвърля хапчетата : )

Няколко интересни факта:

- Dr. Mario излиза за NES през 1990г. По-късно освен за NES е портната за GameBoy и аркадна кабина, а наскоро и за 3DS Virtual Console.

- Дизайнер на Dr. Mario е Гунпей Йокой - създателят на хендхелд конзолите GameBoy и Game&Watch. За съжаление трагично загинал в автомобилна катастрофа през 1997г.

- Саундтракът на Dr. Mario е един от най-добрите саундтраци от 8-битовата ера. Без коментар. Композитор е Хироказу Танака - друг класик от Nintendo.

- Dr. Mario се класира престижно във всички класации за най-добра NES игра, а мнозина я смятат за един от най-добрите и значими пъзели в историята на гейминга.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Играта в NESbox ТУК 

Геймплей видео:

INDIE GAME: THE MOVIE 8/26/2013

Аркадинаторът се върна от ваканция и още от заглавието на поста разбирате, че този път няма да си говорим за игри, а за филм за игри. И те няма да са ретро, а инди. Разнообразието, все пак, е хубаво нещо.

Реших да насоча вниманието ви към този филм, поради две причини. Първо: изключителните му кинематографични качества. Второ: тематичните прилики с концепцията на Аркадинатора. Винаги съм смятал инди игрите за най-близки до ретро игрите по дух и усещане. Просто и двете течения са за ценители - за хора, коото искат да играят трудни игри, умни игри, красиви и емоционални игри, които те докосват по някакъв начин. Хора, които могат да си напрягат мозъка и да се вманиачават в детайли, концентрирайки се до кипване на сивото вещество през ушите. Хора като нас. : )

Indie Game: The Movie е документален филм, който проследява част от продукционния период на две от най-известните и успешни инди игри Super Meat Boy и Fez през очите на техните създатели. Регулярно с мнения и споделяне на опит се включва и супер звездата на инди гейминга Джонатън Блоу, създателят на емблематичния Braid.

Ако имате приятели, които правят игри, значи отсега ви е ясно, че този филм няма да ви срещне с много нормални хора. Девелъпърите са странни - това е факт. Инди девелъпърите са черешката на тортата в това отношение. Основните теми, върху които разсъждават тези ескцентрични особи пред камерата са инди игрите като форма на изкуство и себеизразяване и огромното предизвикателство пред изготяването на техните проекти. Уверявам ви, тези момчета стигат до нечовешки крайности, за да ни предадат в дар шедьоврите си, а жертвеният агнец са самите те.

Други вторични нишки в интервютата, които се открояват, са конфронтацията между инди и комерс в гейм индустрията и огромните финансови печалби, които могат да очакват успешните инди девелъпъри. Накратко, ако нервите ти издържат и не се самоубиеш преди да пуснеш в продажба играта (която разработваш повече от четири години) и имаш късмет, можеш да станеш милионер за няколко дни. Доста примамливо, а? Не точно.

Indie Game: The Movie е много красив и доста емоционален. Точно като героите, които представя и техните истории. Критиката и в света на киното, и в света на игрите се изказа доста ласкаво, когато филмът излезе през 2012, а най-доброто доказателство за висш пилотаж е наградата, която взе от Sundance Film Festival по-рано същата година.

Ако се интересувате от игри филмът е просто must watch. Ако се интересувате от кино - също. А ако все още не сте се сблъсквали със света на инди гейминга - едно прекрасно начало. Препоръчвам с две вдигнати ръце!

Може да го намерите по тракерите или да го гледате в Steam.

Трейлър: 

NAVE ARCADE 7/30/2013

Ако и вие обичате аркадите колкото мен сигурно се чудите дали има хора, които все още разработват игри за тях. Представете си - има такива маниаци! Открих ги!

Момчетата от Videogamo, Inc завършват своя вълнуващ проект NAVE ARCADE в края на миналата година. NAVE е сървайвал спейс шутър, майсторски инсталиран в супер красива дизайнерска аркадна кабина.

"NAVE беше създадена с цел да опознаем по-добре жанра на класическите спейс шутъри, като в същото време и експериментираме с него. Искахме да направим нещо семпло, както във възуално отношение, така и откъм геймплей.", споделят изобретателните аржентинци от Videogamo.

Самата игра те определят още като resistance шутър. Корабът ви расте неограничено от пауър ъпи, като дори може да стане голям колкото целия екран. Когато ви уцелят се връщате с един пауър ъп назад или умирате, ако сте на кота нула. Целта е да оцелеете възможно най-дълго време, като сами имате възможността да определяте трудността по време на игра с така наречената "турбо" функция. Затова и мотото на NAVE e "Never give up.", а най-добрите играчи могат да запишат името си в чарта, както при всяка класическа аркада. Яко, а?

Може би най-интересното нещо около играта обаче, е маркетинговата й стратегия. Създателите й са решили, че няма да я портват и продават. Да - NAVE ще я има само под формата на аркада (и то една)! Засега. Причината за това е в хитрата идея за монетизация. Момчетата ще пътуват с аркадата си по специално организирани клубни партита из цяла Аржентина. Желаещите да поиграят просто отиват на парти, плащат вход, пият няколко питиета, и ,разбира се, пускат монетки за кредити в машината. Накрая печелят всички - и организаторите, и създателите на играта, и най-вече доволните клиенти/играчи. 

Аз лично намирам идеята за гениална, но в същото време не мога да скрия и разочарованието си, тъй като едва ли ще имам възможността да поиграя NAVE. Освен ако не решат да я портнат някога... или да дойдат с нея до България... Кое ви се струва по-вероятно : ) ?!

Трейлър на първото "турне":

Геймплей от играта: 

НЕКА ПОИГРАЕМ: BATTLE CITY vs. TANK 1990 (NES) 7/18/2013

Танкчетата, както е общото название на тези две игри по нашите ширини, са едни от най-известните и обичани NES игри изобщо. Battle City всъщност е оригиналната игра на Namco, пусната през 1985, а Tank 1990 е китайската пиратка направена по нея. Игрите са почти идентични, с много дребни разлики помежду им. В това ревю ще направим кратко сравнение на двете.

За себе си не крия, че съм носталгик, обичам да се връщам колкото се може назад в осезаемото ми детство. Като хлапе, през ръцете ми минаха не една и две “Терминаторки” (имитации на NES), на които задоволявах геймърските си нужди. Още тогава ми направи впечатление, че дори при пиратските копия на конзолите и игрите може да се говори за качество. Така например първата ми “Terminator 2” беше оригинална “Terminator 2". Имаше бяла кутия, а на картинката - конзолата и двата джойстика на бял фон, със зелена и червена шарка за цвят. Отзад имаше няколко NES игрици представени в малки квадратчета, а до тях гордо стояха пичовете от Contra 3, която обаче е за SNES...

Макар и пиратска конзолата беше много добре направена. И до ден днешен гледайки снимки на това технологично чудо изпитвам една сладка трепет отвътре. И няма как да е иначе – напълно завършен комплект, с кабели и джойстици. Всеки от тях с порт за слушалки, а самата конзола – с антена, че да може да се ползва вместо оригиналната на телевизора. За съжаление, ерата на тези пиратски зверове отиваше към края си, а с нея и тяхното качество. Много скоро добрите имитации изчезнаха от пазара и бяха заменени от всякакви боклуци, които не притежаваха изброените екстри и бяха много по-неиздържливи.

Нормално, игрите, които идваха с пиратските конзоли от Китай също имаха промени спрямо оригинала. Някой добри, други не толкова. Такъв е и случаят с въпросните Battle City и нейния приемник Tank 1990, който за наше огромно щастие не е пострадал при изплагиатстването си.

Какво е общото между двете игри?

И в двете игри поемате ролята на жълт танк и трябва да опазите орел заграден с крехка тухлена преграда, символизиращ вашата база. От горния край на екрана се появяват вражеските танкове в четири основни разновидности, които се опитват да унищожат и орела, и вас. И при двете игри има танкове променящи цвета си, които ако бъдат оцелени на бойното поле се появява бонус. Терена, по който водите битки може да бъде изграден от няколко елемента: тухли, гора, вода, лед и броня. Тухлите съответно са унищожими, гората се преминава, но покрива почти изцяло вашия танк и затруднява виждането, водата не може да бъде прекосена, но може да се стреля през нея, а ледът просто е хлъзгав и кара вашия танк да поднася. Бронята не може да бъде унищожена, освен в един случай – легендарните три звездички.

От тук ще се прехвърля на другият важен аспект на играта – бонусите. Бонусите са няколко вида и се появяват на случаен принцип, когато уцелите разноцветен противников танк. Звездата ъпгрейдва вашия танк – една го прави по-скорострелен, втора – дава два снаряда наведнъж, а при трета вече можете да пробивате бронята по картата. На разположение ще имате още бонус лопата, която временно покрива вашия орел с броня. Готиното е, че при изтичане на времето на действие, ако е имало щети по тухлената повърхност на орела се възстановяват. Ще срещнете още и бонус танкче – то дава +1 живот, бонус каска – дава ви временна защита срещу вражески попадения, бонус стъпка – замразява враговете за известно време и бонус бомба – унищожава всички противници на екрана.

Едно от най-приятните неща на танкчетата са, че играта има и редактор на нива, с който можете да създадете свое собствено такова. Да, нищо не се запазва при рестартиране, но все пак е забавно да си поиграеш понякога с тази опция. Тя присъства и в двете версии.

Какви са разликите между двете игри?

При Battle City, ако играете играта с приятел и се уцелите взаимно се блокирате за известно време, превръщайки се в пушечно месо за вашите врагове. Това е отстранено при Tank 1990, което според мен прави играта доста по-лесна и неинтригуваща.

При Tank 1990 имаме избор от десетина подверсии, повечето от които предлагат различен дизайн на нивата, от този на Battle City, въпреки, че са изградени от напълно същите елементи. В последните версии на Tank 1990 можете да избирате между 118 нива достъпни от самото начало.

Най-съществените промени обаче са по отношение на бонусите. Освен тези от Battle City, Tank 1990 предлага и някои нови като например пистолет, който автоматично ви превръща в бронебоен танк, като ви дава +1 защита т.е. ако ви уцелят не умирате веднага, a ви даунгрейдват. Ако при един взет пистолет успеете да вземете втори или една звезда получавате способността да чистите гората. Мен лично много ме кефи да гледам как един снаряд почиства целия екран по траекторията си! Другият нов бонус е лодката. Не е трудно да се сетите за какво служи тя – да прекосявате водните пространства. Тя също така ви дава +1 защита от вражески снаряди, като обаче внимавайте да не ви уцелят докато сте във водата, ако загубите там бонуса си ще останете блокирани докато не ви убият.

Другата сериозна промяна е във вражеските редици. Не, те не са съставени от нови танкове, просто на старите са им дадени нови възможности. В по-долните версии на Tank1990, spawn-ът на враговете е ускорен, като за секунди на екрана се появяват до 6-7 танка. Подобрена е тяхната скорострелност, а гадовете дори могат да употребяват и бонусите. Пример - ако вражески танк мине през бомба това ви взривява мигновено! Ако вземе допълнителен живот – ще се излекува от нанесени щети. Най-интересно става като докопат звезда или лопата – в първия случай всички лоши танкове стават бронебойни, а във втория защитното покритие на вашия орел автоматично изчезва.

В крайна сметка, ако трябва да бъда честен не мога да реша коя от двете е по-добра, но нещо в мен повече си ме дърпа към Battle City. Както казах аз съм носталгик и като такъв винаги се стремя да открия обратно най, най, най-първото нещо, което си спомням от детството. Това в никакъв случай не прави Tank 1990 лоша, напротив. Харесвам и нея също, но просто е имала участта да се запозная с нея по-късно.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Та така за танкчетата, хората и пиратските копия.

Линк за Battle City в NESbox ТУК

Battle City геймплей видео от 1 до 15 ниво:

AVGN - ГОСПОДАРЯТ НА РЕТРО ГЕЙМИНГА 7/11/2013

Той ще те върне назад в миналото,

за да играете лайняните игри, които духат яко...

По-скоро ще даде на бизон

да му пусне една диарийка в ухото.

По-скоро ще изяде изгнилия задник

на убит край пътя скункс и ще го затапи с бира.

Той е най-ядосаният геймър, който някога сте виждали!

Той е Ядосаният Маниак на Видео Игрите!

Ако се кефите на ретро игри, ако се интересувате от гейминг, ако дори някога сте се ровили безцелно из ютуб... и не знаете кой е The Angy Video Game Nerd - засрамете се! Веднага! Засрамете се!

Тhe AVGN Show е най-успешното ютуб предаване за ретро гейминг. Нещо повече AVGN е ютуб сензация, културен феномен, религия с милиони последователи, абсолютна мания.

Феновете обичaт AVGN, пишат песни за него, рисуват го. Хиляди хора си правят AVGN маратони като гледат всичките 112 епизода, коитo са излези до момента и се разбиват от кеф. Направете си и вие един - няма да сгрешите. Но защо? Какво прави тези кратки видеа толкова специални?

Всичко започва през далечната 2004 година, когато студентът по кино и (очевидно) тотален нинтендо нърд Джеймс Ролфи решава да направи като домашен проект серия от няколко видеа, критикуващи слаби NES игри. Едва две години по-късно през 2006 приятелят му Майк Мати решава, че видеата всъщност са доста добри, прави му канал във все още неразработения ютуб под името Angry Nintendo Nerd и ги качва. Следва колосален успех! Стотици хиляди гледания за отрицателно време. Това мотивира Джеймс да задълбае още повече в образа на ядосания нърд и с помощта на Майк създава емоционалното забавление, пропито с носталгия и критицизъм наречено AVGN.

Стилът на AVGN е уникален. Той е интелигентен, забавен, проницателен и много, много ядосан. Запазената му марка е пиенето на бира и безпрецедентното псуване. Той се пали лесно и има една от най-мръсните усти в мрежата. Повечето епизоди следват обща работна концепция: "изиграване на играта, разработване на сценарии, снимки и звук, монтаж". Джеймс сам записва как играе най-гадните игри от 80-те и 90-те, след което излива фрустрацията и гнева си по най-краеативни и оригинални начини. Често паралелно с ревюто на играта се развива и някакъв страничен сюжет, инспириран от героите или филма, по който е направена тя. Понякога в епизодите се появяват "гости", които имитират известни образи и герои (например Фреди Крюгер и Бъгс Бъни), изиграни най-често от Майк Мати. След като от Нинтендо го погват за авторски права, Джеймс сменя първоначалното име на своето алтер его от Angry Nintendo Nerd на Angry Video Game Nerd и решава, че всъщност не е лоша идея да прави и ревюта на игри за други конзоли. Така всъщност нърдът започва да прави видео за всичко, свързано с ретро гейминга, пропити с интересна информация, културни препратки и вече познатия му уникален стил.

Самият Джеймс Ролфи е роден в Чикаго през 1980 г. и както вече споменахме е завършил кинорежисура в Университета на Филаделфия. Още като дете Джеймс прави ревюта на игри, които записва на VHS и често снима късометражни филми с приятелите си. За наше щастие намира най-добрия начин да използва талантите си и ражда любимият ни ретро гейминг герой. Въпреки налудничавия си образ Ролфи си е съвсем нормално момче, има си съпруга и дори наскоро им се роди малка нърдка. След като работиха за Screwattack и GameTrailers, Джеймс Ролфи и Майк Мати са отново независими и правят видеа за собвствения си лейбъл Cinemassacre. Големият проект, по който работят Cinemassacre в момента е пълнометражен игрален филм, а главната роля е не кой да е, а самият AVGN. 

Светът на AVGN е една малка вселена и нямам намерение да развалям с още писане удоволствието на любопитните - потопете се сами в нея. Няма да крия, голям фен съм на Джеймс и предаването. Те изиграха голяма роля за това Аркадинатора да го има и често ми служат като вдъхновение. Надявам се и вие да се наслаждавате на работата на нърда, неговите приятели и всичко покрай тях поне наполовина колкото аз.

И така. Поклон пред ГОСПОДАРЯ НА РЕТРО ГЕЙМИНГА - AVGN! Честит рожден ден, Джеймс!

Първият епизод от далечната 2004:

  

Най-гледаният епизод на AVGN:

Любимият епизод на Аркадинатора:

НЕЧЕСТЕН МАРИО 7/02/2013

Тъй като напоследък съм на Марио вълна днес отново ще ви представя една фен игра по темата.

Unfair Mario е флаш игра плод на болен, садо-мазохистичен мозък. Всъщност това е по-скоро анти игра или дори игра трол. В най-тежкия възможен смисъл на термина тролене. Защо? Всичко в Нечестен Марио е направено да работи срещу вас... да работи за смъртта ви! Шипове, падащи платформи, коварни капани, камъни убийци и всякакви изродии подредени без никаква логика ви стъжняват животеца. Всичко ви убива... смъртта дебне от най-неочаквани места. И няма как да знаете - единственият път към успеха е болезнена, мъчителна, слабоумно-инатлива техника на проба -> грешка. Животите, както се досещате, са неограничени, а целта е да стигнете до края на играта с максимално малко умирания. Според един забавен мим не е възможно да я изиграете цялата без да умрете поне 1000 пъти. 

 

Играта стана супер популярна в нета бързо след като излезе. За това допринесоха предимно много гневни постове по форуми, както и десетки видеа на известни ютубъри, в които играчите снимат бесните си мелодраматични реакции, играейки нервотрошачката. 

 

Своята доза ГНЯВ може да приемете и вие ТУК : )

И запоменете: Нищо не е такова каквото изглежда! Вземете си кофа търпение и два чувала с нерви, когато влизате в психиатричното заведение наречено Unfair Mario.

ВНИМАНИЕ! ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН САМОКОНТРОЛ! ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ ИГРА НА UNFAIR MARIO ПРЕМАХНЕТЕ ВСИЧКИ ЧУПЛИВИ ПРЕДМЕТИ В РАДИУС ОТ 2 МЕТРА ОКОЛО ВАС! АВТОРЪТ НА ИГРАТА И АВТОРЪТ НА ТОЗИ БЛОГ НЕ НОСЯТ ОТГОВОРНОСТ ЗА НАНЕСЕНИ МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ И ФИЗИЧЕСКИ ИЛИ МЕНТАЛНИ ТРАВМИ! ПРИ СЕРИОЗНИ НАРАНЯВАНИЯ И ПСИХИЧЕСКА НЕРАЗПОЛОЖЕНОСТ, МОЛЯ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ СПЕЦИАЛИСТ.

SUPER MARIO BROS. CROSSOVER 6/27/2013

Има моменти, в които просто оставаме без думи. Блокаж. Край. Не знаеш какво да кажеш, а може би няма и нужда. Гледаш, мигаш на парцали и не знаеш откъде ти е дошло. Буквално.

Причината за това може да е както много приятна, така и крайно неприятна. Пожелавам ви повече от първите.

Първият път, когато се сблъсках с тази игра за мен беше точно такъв момент. От приятните. Бях супер удивен как някой се е сетил да събере героите на Contra, Mega Man, Legend of Zelda, Metroid, Ninja Gaiden, Castlevania, Blaster Master заедно... в една игра. И то не къде да е, а в света на супер класиката Super Mario Bros. Да - играете си доброто старо Марио, само че можете да избирате измежду цели десет любими, култови герои. Всеки от тях, разбира се, запазва оригиналните си умения от своята игра и се движи по собствената си механика. Това означава, че можете да убиете Баузър с доматите на Бил Рейзър от Contra или да разсичате костенурки с катаната на Раю Хаябуса от Ninja Gaiden. Усещането е уникално! И всичко това върви перфектно на флаш във вашия браузър! Безплатно!

Super Mario Bros. Crossover е дело на Джей Павлина от Exploding Rabbit. Джей е супер надъхан програмист и ретро геймър и един ден решава да направи фен игра с най-добрите герои от NES класики. За кратко време неговият проект събира супер много привърженици и популярността на SMBC реално избухва в интернет. Нормално следват доста ъпдейти и оптимизации, като най-новата - версия 3.0 се очаква да излезе съвсем скоро. Разочарован от факта, че не може да продаде отрочето си (Павлина не притежава авторските права на героите...) авторът решава да използва разработения от него енджин и да копира сам собствената си игра, но като използва автентични герои. Сещате се - за да може да направи някой долар. Така се ражда проектът Super Retro Squad, който събра пет пъти повече от нужните средства в Kickstarter преди година. Интересно е - проверете го.

Ясно е, че на Джей малко му хлопа дъската, но въпреки това е направил мега страхотната игра. Респект.

Можете да играете това флаш бижу ТУК

Трейлър на бъдещата версия 3.0

ЗАЩО КЛАСИЧЕСКИТЕ ВИДЕО ИГРИ СА СТРАХОТНО ЗАНИМАНИЕ ЗА ДЕЦА 6/24/2013

Да си син на педагог (Здрасти, мамо!) трябва да има и някакви позитиви в крайна сметка. Нека помисля... а да! Нося в гените си това специално умение/усещане за възпитанието и отглеждането на деца : ) Като смесиш това с любовта към игрите обаче изникват много въпроси.

Темата за това дали децата трябва или не трябва и колко да играят е константно актуална от, да кажем, 30 години. В България общото мнение е доста радикализирано и то по грешния начин. Игри=загуба на време=развалят очите=зло. За щастие в западните страни хората се отнасят по-сериозно към този феномен и го изследват без предубеждения. Наскоро прочетох няколко статии по въпроса и смятам да ви споделя какво научих. Четете внимално, някой ден ще ви е полезно.

Ще се опитам да систематизирам на кратко само акценти. Нека първо обърнем внимание на някои научно доказани ползи от видео игрите:

Упражняват в решаването на проблеми

Видео игрите карат децата да мислят. Дори и най-базовата игра учи детето да разсъждава логически и да обработва големи количества информация за кратко време. За да победиш в играта т.е. за да се справиш с проблема, трябва да си активен и да анализираш константно средата и ситуацията. Всички сме съгласни, че това е супер важно и полезно, нали?

Социални са

Стереотипът на зомбясало дете, търкащо мазен джойстик само в тъмна стая е абсолютен мит. Доказано е, че децата (и не само те) са по-склонни към игра, когато не са сами. Замислете се - всички знаем колко по-приятно е да игреаш рамо до рамо с приятел. Заедно да преодолявате препятствията и да се радвате на успехите.

Възпитават позитивна нагласа

Всички игри са създадени така, че да могат да бъдат спечелелни/победени, което съответно води до награда за играча. Концепцията "риск-награда" е освновният модел. Децата трябва да опитват, да се стараят, за да спечелят наградата. Ако загубят опитват отново, без да се страхуват от поетите рискове. И така до крайната цел. Какво се иска за това - упоритост, решителност и позитивна нагласата. Аз мога, аз зная, аз ще спечеля!

Учат на стратегическо мислене

Повечето игри могат да бъдат изиграни по повече от един начин. Това означава, че детето само може да избере пътя към успеха - да изгради стратегия. Тъй като играта веднага дава обратна връзка за действията, детето обективно усеща къде са му силните и слабите страни. Това му позволява да прави логически връзки и да планира бъдещите си ходове.

В много игри се използват различни видове ресурси, които обикновено са доста оскъдни. Детето трябва да решава кога и как да ги използва - точно както в истинския живот.

Подобряват работата в екип

Няма значение дали ще стрелят по извънземни или ще скачат с Марио и Луиджи насам-натам, когато децата играят колективно се учат на отборна игра - заедно в името на успеха. Просто е.

Повишават координацията

Тук се дръжте да не паднете. Доказано е, че сърдечни хирурзи, които играят по-често видео игри правят по-малко грешки при операции от колегите си, които не играят. Също така най-модерният метод за рехабилитация на пострадали от удар и паркинсон пациенти протича посредством ползването на видео игри. Причината - регистрира се значително подобрение в баланса и координацията на играещите. Дори детето ви да не иска да стане мозъчен хирург, добрата координация и рефлекси са си много важни качества в живота.

Сближават семейството

Всъщност игрите никога не са били предназначени само и изключително за деца. А и във всеки от нас спи малчуганът. Едни от най-хубавите спомени от детството ми са как играя заедно с баща си на нинтендото. Най-вероятно няма нищо по-приятно за един родител от това да се забавлява заедно с отрочето си. Хайде на бас, че някой ден и вие ще джиткате със собственото си дете!

И още: подобряват паметта и концентрацията, учат в разпознаването на модели и прилагането им, тренират в прогнозиране и изграждане на хипотези, тренират бързо разпознаване на визуална информация, развиват умението за четене и смятане.

Сега няколко аргумента в ползва на старите класики. Защо ретро видео игрите са по-добри за децата от модерните?

Защото са по-малко сложни

Двуизмерните игри са много по-прости за възприемане от триизмерните. Само се замислете - вървиш наляво и надясно. Летиш нагоре и надолу. Не се луташ като ненормален в 3-D виртуално пространство.

И още - контролите и геймплея на ретро игрите са в пъти по-подходящи за деца. Само сравнете един джойстик на NES с този на PS3! Едно хлапе, което тепърва започва да играе ще изпадне в стрес от срещата с толкова неща за натискане и ръчкане. Нинтедото от друга страна има два бутона. Напълно достатъчни и разбираеми, напълно усвоими от двигателната система.

Защото са чиста проба забава

Повечето игри от 80-те и 90-те са много по-изчистени и добри в морално отношение. Сексуални образи, агресия, кръв, убийства, насилие се срещат много по-рядко и то почти само в стилизиран, карикатурен вид. Причината за това е, че през този период гигантска част от гейм индустрията е таргетирана основно към подрастващи. При старите игри лайтмотивът е забава.

Защото жанровете им са по подходящи

Голяма част от старите игри влизат по определение в следните три жанра: puzzle, platformer (jump n run) или adventure (rpg). Пъзелите са перфектеният начин да тренирате мозъчетата на малките разбойници (Tetris, Dr. Mario, Bubble Bobble).

Много платформери са базирани върху герой от анимационните филми или сериали: Micky Mouse, Aladdin, Ducktales, Chip n Dale. Тези игри имат много лесно управление и целите се поставят изключително ясно. Децата се забавляват супер много, когато се превъплащават в любимите си герои и същевренно научават това-онова.

Приключенски игри като Legend of Zelda, Final Fantasy, Yu Gi Oh направо възпламеняват въображението на децата. Те буквално потъват в светове на съкровища, герои и принцеси, магически създания. Искате ли хлапето ви да бъде криейтив - дайте му да играе адвенчъри!

Защото са по-евтини

Да си го признаем - децата са скъпи. Така че, ако можем да минем по-тънко с играчките, по-добре. Тук сметките са много прости. Едно PS3 струва 400 лв, Nintendo Wii над 600 лв, а Xbox към 380. От друга страна за под 100 лв можете да си купите чисто нов клонинг на всяка от конзолите от нашето детство (Atari 2600, NES, Sega Mega Drive, GameBoy) или втора ръка запазени, работещи копия на същите. Игри/дискети също се намират супер лесно: онлайн или просто на Илиенци.

Вместо заключение:

Държа отново да отблележа, че всички тези твърдения са доказани факти. Не съм си ги измислил аз. Има безброй научни изследвания по темата, проведени от всякакви доктори, психолози и педагози от престижни институции. Спестих подробности и имена с цел статията да не стане академична. Всички специалисти са единодушни обаче и по един друг въпрос - не трябва да се прекалява. Всичко зависи от това колко време малчуганите отделят за игра. Прекалено много може да е... прекалено лошо. Но това е близо до ума. Тук сме се събрали интелигентни хора и няма нужда да го обсъждаме.

Между другото всичките тези неща важат и за вас. Gaming is good for you. Gaming makes you a better person. Просто не прекалявайте.

Някой ден може би ще имам деца. Някой ден може би ще вали и ще трябва да си останем вкъщи. Някой ден може би майка им няма да е наоколо. И тогава със сигурност знам - ще играем заедно РЕТРО....и няма да прекаляваме : )