... and
a retro gaming blog was born that day ...
Всяко ново начало
за мен носи в себе си силен заряд емоция.
Напоследък отделям доста свободно време
на новото си хоби - ретро гейминг.
Подтикнат от желанието да споделям
интересите си и от това, че не открих
друг сайт/портал/форум по темата, който
да отговаря на разбиранията ми създадох
arcadinator.com. Реших, че ще мога да достигна
до други хора, за които аркадните игри,
старите конзолни и компютърни игри и
всичко свързано с тях са нещо много
любопитно, носещо щастливи моменти,
изпълнено с приятни спомени.
Но...
Ретро игрите,
пикселите като оризови зърна, малките
смешни човечета, които скачат,
стрелят и се бият наляво надясно,
недодяланата и инфантилна изнервяща
музичка... всичко това е нещо повече от
сантимент. Това е нашето детство, нашето
минало. Още повече - видео игрите от
80-те и 90-те години изграждат една уникална
и крайно симпатична култура! Те носят
чара на аркадните кабини, аркадните
зали, жетоните и стотинките, телевизионните
конзоли, дискетите, платките, джойстиците
и джойпадовете, игрите с по 1 живот,
игрите с 3 продължения. Семпли,
минималистични, ценни и много трудни.
Неща, които геймингът (а и човекът в
по-общ смисъл) е изгубил в началото на
милениума, ерата на персоналните
компютри, смартфоните, постоянната
комуникация, неограничената достъпност.
Намираме се в
пиковата точка на капитализма, раят
наречен консуматорско общество и
глобализъм. Сега сме на следващото
стъпало. Имаме повече, искаме повече и
играем повече. И всичко в игрите и живота
е безкрайно по-лесно и по-красиво. Но
нека не забравяме коя е основната функция
на играта, нейната основна цел - да ни
забавлява, да ни развлича, да ни прави
по-щастливи. Може би, да ни възпитава и
да ни прави по-умни. Без да навлизаме в
излишни анализи, сравнения и критика,
сами преценете - колко от актуалните
заглавия го правят. Ама честно и искренно.
Колко от игрите в последните 5 години
са ви мъчили с месеци преди да ги минете,
коя мултиплеър игра не ви изнервя до
крайности, като да псувате и да желаете
смъртта на истински хора (!?).
Целта на този
блог е да създаде едно уникално виртуално
пространство, което да ни върне назад
в дните, когато мултиплеър беше да
играете със съседа Петьо от 2-рия етаж
на "Атарито", докато майките ви
пият кафе. Или пък, когато вместо крийп
и терористи биехме главорези и динозаври
и изкъртвахме ръчките на "Мустафата"
в кварталния гараж с видео игри.
Ако нямате нужда
от подобни носталгични настроения го
погледнете от тази страна: ретро геймингът
е хоби/движение/явление/мания, което
привлича все повече интерес към себе
си и събира все повече почитатели по
цял свят. И това не е случайно. От една
страна новите "силни на деня",
двигателят на обществото са именно
хората израстнали през 80-те и 90-те и
видео игрите са част от тяхната (макар
и прашлясала) култура. От друга човечеството
бавно, но сигурно осъзнава, че
комплицираността на технологиите и
виртуалните социални контакти не го
правят по-щастливо, не го карат да се
чувства по-добре (а дори обратното). И
едно от решенията на този проблем е
именно да се върнем към това да трошим
бутоните на аркадните кабини и джойстиците
рамо до рамо с приятелите си in
real life, както се казва. В тази връзка
виси и още един въпрос - относно качеството
и морала на съвременната гейминг
индустрия. Дали е случайно, че инди
гейминг и ретро гейминг теченията са
по-силни от всякога?
Каквато и да е
причината да четете тези редове и да се
намирате в измерението на arcadinator.com искам
да ви поздравя и да ви пожелая приятен
ретро гейминг.
И не забравяйте
- have fun!