ЕМОЦИОНАЛНОТО НАЧАЛО

... and a retro gaming blog was born that day ...

Всяко ново начало за мен носи в себе си силен заряд емоция. Напоследък отделям доста свободно време на новото си хоби - ретро гейминг. Подтикнат от желанието да споделям интересите си и от това, че не открих друг сайт/портал/форум по темата, който да отговаря на разбиранията ми, създадох arcadinator.com. Реших, че ще мога да достигна до други хора, за които аркадните игри, старите конзолни и компютърни игри и всичко свързано с тях са нещо много любопитно, носещо щастливи моменти, изпълнено с приятни спомени.

Но...

Ретро игрите, пикселите като оризови зърна, малките смешни човечета, които скачат, стрелят и се бият наляво надясно, недодяланата и инфантилна изнервяща музичка... всичко това е нещо повече от сантимент. Това е нашето детство, нашето минало. Още повече - видео игрите от 80-те и 90-те години изграждат една уникална и крайно симпатична култура! Те носят чара на аркадните кабини, аркадните зали, жетоните и стотинките, телевизионните конзоли, дискетите, платките, джойстиците и джойпадовете, игрите с по 1 живот, игрите с 3 продължения. Семпли, минималистични, ценни и много трудни. Неща, които геймингът (а и човекът в по-общ смисъл) е изгубил в началото на милениума, ерата на персоналните компютри, смартфоните, постоянната комуникация, неограничената достъпност.

Намираме се в пиковата точка на капитализма, раят наречен консуматорско общество и глобализъм. Сега сме на следващото стъпало. Имаме повече, искаме повече и играем повече. И всичко в игрите и живота е безкрайно по-лесно и по-красиво. Но нека не забравяме коя е основната функция на играта, нейната основна цел - да ни забавлява, да ни развлича, да ни прави по-щастливи. Може би да ни възпитава и да ни прави по-умни. Без да навлизаме в излишни анализи, сравнения и критика, сами преценете - колко от актуалните заглавия го правят. Ама честно и искрено. Колко от игрите в последните 5 години са ви мъчили с месеци преди да ги минете, коя мултиплеър игра не ви изнервя до крайности, като да псувате и да желаете смъртта на истински хора (!?).

Целта на този блог е да създаде едно уникално виртуално пространство, което да ни върне назад в дните, когато мултиплеър беше да играете със съседа Петьо от 2-рия етаж на "Атарито", докато майките ви пият кафе. Или пък, когато вместо крийп и терористи биехме главорези и динозаври и изкъртвахме ръчките на "Мустафата" в кварталния гараж с видео игри.

Ако нямате нужда от подобни носталгични настроения го погледнете от тази страна: ретро геймингът е хоби/движение/явление/мания, което привлича все повече интерес към себе си и събира все повече почитатели по цял свят. И това не е случайно. От една страна новите "силни на деня", двигателят на обществото са именно хората израстнали през 80-те и 90-те и видео игрите са част от тяхната (макар и прашясала) култура. От друга човечеството бавно, но сигурно осъзнава, че комплицираността на технологиите и виртуалните социални контакти не го правят по-щастливо, не го карат да се чувства по-добре (а дори обратното). И едно от решенията на този проблем е именно да се върнем към това да трошим бутоните на аркадните кабини и джойстиците рамо до рамо с приятелите си in real life, както се казва. В тази връзка виси и още един въпрос - относно качеството и морала на съвременната гейминг индустрия. Дали е случайно, че инди гейминг и ретро гейминг теченията са по-силни от всякога?

Каквато и да е причината да четете тези редове и да се намирате в измерението на arcadinator.com, искам да ви поздравя и да ви пожелая приятен ретро гейминг.

И не забравяйте - have fun!