НЕКА ПОИГРАЕМ
е нова рубрика в arcadinator.com,
в която ще ви представям ревюта на любими
ретро игри. В тази насока очаквайте
скрийншоти, лонгплей и разбира се доста
текст. За откриване започвам със статия
на един гостенин на Аркадинатора
- Георги Кацаров (Serious Sam),
който бързо извоюва статута си на
ретро геймър пред мен с познанието и
любовта си към NES класиките. Жорката изигра Ninja Gaiden, направи скрийншотите и написа за вас експертното си ревю.
Приятно четене...
и преди всичко приятна игра!
В света на игрите има
един странен парадокс. Замисляли ли сте
се за това как днешните заглавия,
технически перфектни и съвършени, с
модели, съставени от стотици хиляди
полигони, супер детайлни текстури и
осветления и сенки в реално време, някак
си страдат от остра липса на въображение.
И не само това. Самите те
не провокират въображението. Старите
игри, като под “стари” имам в предвид
игри от епохата на NES,
SNES, Sega Mega Drive,
Atari, аркадните автомати
и подобни, ви предоставят герои и светове,
направени от една купчина пиксели, често
пъти по-квадратни от картина на Пикасо,
но за сметка на това докосват
въображението ви по такъв начин, че ви
става ясно - те самите са направени с
неизчерпаеми дози такова.
Често пъти в тези игри
и дума не може да става за история или
сюжет. Като геймплей са доста семпли,
прости, но за сметка на това приковават
вниманието ни с часове и дни наред.
Успяват да докоснат онази струна в нас,
която ни кара да искаме да ги преиграем
отново и отново. Задължително докато
ги играеш мислено отброяваш паузите от
движение до движение на
човечето ти и тиктакаш като швейцарски
часовник в стремежа си да достигнеш
съвършенството. Отмерваш такт след такт
всеки скок, удар и падане. Ако оприличим
това съвършенство на музика – то тогава
талантливите японци от Tecmo
са същинска креативна филхармония, а
тяхното класическо произведение Ninja
Gaiden и до днес остава
синоним на нечовешки трудна игра, която
те предизвиква да се опиташ отново и
отново след всяка дигитална смърт.
Една от главните причини
Ninja Gaiden да е толкова успешна
и обичана със сигурност е уникалното
за времето си наличие на сюжетна линия,
която се разгръща успоредно със самата
игра. Всичко започва с 8-битово интро-двубой
между две нинджи, в който едната пада
мъртво ранена. Разбираме, че това е нещо
като ретроспекция, която минава през
главата на главния герой Раю, докато
той чете прощално писмо от баща си
(падналата в боя нинджа). В писмото си
стареца му казва, че ако не се върне жив
от дуела, той трябва да замине за Америка,
където да намери човек на име Уолтър
Смит. Така всъщност се озовавате по
щатските улици, където минава и първото
ниво. След като премервате сили с първия
бос, ви очаква среща с друг основен
персонаж в играта – мацето Ирен Лю,
която веднага… ви прострелва... с
приспивателно. Събуждате се в някаква
килия, където влиза въпросната Ирен. Тя
ви тиква една статуетка в ръцете и
инструкции да бягате. Вече на свобода,
продължавате напред със задачата си да
намерите Уолтър Смит, което става в
началото на трето действие, от когото
пък научавате какво всъщност се случва
и в какво сте забъркан.
Някога, много отдавна,
зъл демон навлязъл в нашето измерение
с простичката цел да избие всичко що
шава. Тогава се появил Шиноби (легендарна
нинджа - препратка към друга игра снинджи), който успял да надвие злите
сили на демона и да го победи, затваряйки
го в храм, далеч отвъд морето. Тъй като
нямал достатъчно сили да го убие Шиноби
разделил силите му на две части, затваряйки
ги в две статуетки – светла и тъмна -
тялото и душата на дракона. Оставил и
предупреждение - те трябва да бъдат
пазени една от друга, защото ако бъдат
събрани заедно точно в нощта на Черната
луна веднъж на 700 години демонът ще бъде
събуден отново. Уолтър и Кен Хайабуса
(бащата на Раю - имената на двамата са препратка към Riu и Ken от Street Fighter) ги намират и разчитат
предупреждението. Двамата вземат по
една статуетка, запечатват храма и се
разделят, с надеждата да предпазят света
от злото.
И така Раю вади своята
статуетка и я показва на Уолтър. В този
момент обаче изневиделица се появява
друг нинджа, който я отмъква и нашия
герой се впуска след него. След като
успява да си я върне, Раю се връща обратно
в къщата, където Уолтър лежи смъртно
ранен и съобщава, че са взели неговата
статуетка. В този момент се появяват
няколко костюмаря, които с насочени
пистолети отвеждат Раю. Така всъщност
попадате в централата на ЦРУ и се
запознавате с директора на отдела за
археологически там-нещо си Фостър (който
между другото играе голяма роля и в
третата част на играта). Той ви запознава
с останалата част от историята, обяснявайки
кой и за какво иска статуетките: малко
след като Уолтър и Кен запечатват храма,
там се появява човек на име Guardia
de Mieux (не се
наемам да го напиша на кирилица) или
както той сам се наричал Jaquio.
Та въпросният Jaquio искал
статуетките, за да събуди демона, защото
този който го направел, щял да получи
безсмъртие и огромна мощ. Сещате се, че
гада Jaquio е
отново по петите на статуетките.
И понеже от ЦРУ останали
впечатлени от действията на Раю, му
предлагат да го изпратят като доброволец
срещу Jaquio. Така всъщност
попадате в джунглите на Амазония, където
се намират руините на храма. Задачата
ви е дa ликвидирате
лошия. На пътя ви обаче се изправя
войн, наричащ се Malth, който
всъщност се оказва...
spoiler - spoiler - spoiler (
изиграйте за да разберете сами ).
Края за NES игра е наистина
много драматичен, а атмосферата се
допълва перфектно от страхотната музика.
Не един или двама ентусиасти в съвременното
интернет пространство са се хващали да
я свирят в знак на почит и уважение.
След като така подробно
ви запознах с историята нека да обърна
внимание и на другите хубави страни в
играта. Ninja Gaiden си е
класически сайдскрол екшън, т.е. вие
започвате в едната част на екрана и по
права линия вървите към другата. Като
“вървите” е доста силно казано, понеже
през по-голямата част ще трябва предимно
да скачате по стени и над пропасти,
избягвайки атаките на вашите противници.
Самите нива всъщност представляват
точно това – накъсани платформи върху
някаква пропаст, които ще трябва да
преодолявате. Освен да ходи наред-назад
и да скача, вашият герой може и да се
захваща за различни отвесни повърхности.
Уви, с изключение на някои специални,
на повечето не можете да се движите
свободно нагоре-надолу, но чрез подскачане
можете да компенсирате това ограничение.
Както ще забележите често пъти това е
по-бързо отколкото стандартното катерене
нагоре-надолу, но обикновенно си трябват
тренировки, докато усвоите правилно
движенията.
Ако може да се даде
минус на играта, то това ще е дизайнът
на нивата. Когато напреднете ще започне
да ви преследва едно силно усещане за
Déjà vu.
Сякаш самите декори започват да се
повтарят. Ще имате чувството, че
преминавате през едно и също ниво, но в
различни цветове. За щастие това е
недостатък само на първата игра от
поредицата, пък и в предвид колко е
трудна едва ли ще ви се стори чак толкова
голям проблем.
Като споменах трудността
- тя не идва толкова от самите платформи,
колкото от комбинацията с противниците,
които са най-различни видове. Като се
започне от тромави и бавни стражари,
които ходят напред назад, до врагове
които стрелят по вас непрестанно, или
такива които стръвно и бързо се спускат
на бой към ваша милост. Доста често ще
се натъквате на различни смъртоносни
комбинации. Повярвайте ми, това е играта,
която ще ви накара да намразите птиците.
В края на всяко действие ще премерите
сили с по един бос, а финалната битка
пък е запазена марка за поредицата,
понеже има цели три фази.
Естествено не се борите
с голи ръце срещу цялата тази пасмина.
Като всеки уважаващ себе си нинджа така
и Раю има своя верен меч, с който най-често
ще сразявате вашите противници. Освен
него обаче ще срещнете и специални
умения, които доста често ще трябва да
комбинирате с умели движения, за да
преодолявате препятствията, пред които
играта ви изправя. Ще започна най-напред
с това, че всяко умение за да бъде
използвано се нуждае от енергия/мана.
Вашият герой започва играта без такава,
но по нивата набързо ще съберете.
Максимума е 99, като всяко умение за да
бъде използвано изисква по пет точки
мана.
По пътя ще може да си
намерите малък шурикен, който се ползва
предимно за врагове на далечни разстояния.
Далеч за предпочитане е големият шурикен,
който е като бумеранг и при съчетание
с правилно направен скок можете да
изкара доста време само с един изстрел.
Минаваме през огнената сила, която
можете да изстрелвате под наклон нагоре,
за да стигнем до моето любимо умение –
торнадото. За разлика от другите сили,
които се активират чрез клавишната
комбинация “Нагоре” + “Атака”, Торнадото
се активира, когато натисните “Атака”
при скок. Вашият герой моментално се
завърта във въздуха посичайки всичко
живо по пътя си. Интересно е, че тази
сила с един удар и за части от секундата
е способна да ликвидира бос например,
което прави играта сравнително лесна
точно в най-интересната част. Освен тези умения имате
и две, които не хабят мана, но се активират
в момента на вземането, като траят
известно време. Първото е т.нар. Огнено
Колело или Огнен щит, който ви предпазва
от всякакви атаки и врагове, а втората
е Спиране на времето. Освен тях, из нивата
ще срещнете още сини и червени йероглифи,
които служат за запълване на маната –
сините добавят по 5, а червените – по
10. Също така има и колби, които ви лекуват,
допълнителни животи и някакви сини и
червени (отново) торбички, които освен
точки май не дават нищо друго.
Та в общи линии това са
съставните части на играта. Но поставени
така са нещо като рецепта – съвсем едно
е докато ги четете просто като продукти
и съвсем друго – когато опитвате готовото
ястие. А то, повярвайте ми, е едно от
най-вкусните, които ще опитате изобщо.
Ninja Gaiden
може да поиграете онлайн ето тук.
А ето и един лонгплей
по темата:
0 Коментара:
Публикуване на коментар