КАК ДА СИ НАПРАВИМ АРКАДЕН КАБИНЕТ - част I 12/09/2013

И беше лето 2013-то... Аркадинаторът отиде при геймърите и им каза: „О, вий неразумни люде! Поради что се мъчите да играйте триизмернови игри дето животите ви са все бая, продълженията безкрайни, а сейфовете незаприщени? Не вий ли йе срам да сторите лошо на ближния си NPC, да го биете и да го млатите,  да го стреляте и да го колите, до дека екраниот ви стане цял в кървища и черва? Не ви ли ищи сърцето умиление, изнурено от фрагове и ЕЛО-та?” И най-после още рече: „Ще въздигна аркаден кабинет от стари педечета, от китайски чаркове, та да може вий неуки геймъри да изпитате земното щастие и да се възрадвате на безкрайните ретро благини. И ще видите истината, и ще откриете правата вяра! И нека Pong-а, Pac-Man-а, и светото Mario се смилят над грешните ви души... Атаримин!”

Носталгия е дума, описваща слабо чувството напиращо в мен, когато видя аркадна машина. Ретро романтика е словосъчетание, което неумело пресъздава емоциите ми, когато хвана ръчката и започна да помпам бутоните. Да си го кажа направо - аркадните кабинети, аркадните игри и всичко, свързано с тях са ми голяма, голяма слабост.

Когато случайно попаднах на една стара тема от форума на hardware.bg, в която един пич разказваше как си е сглобил MAME Arcade Cabinet, внезапно ме осени прозрение. Казах си – дали не мога да си направя и аз... Мога!

Тази мисъл не ме оставяше на мира поне седмици наред. Имах нужда от сериозен план, за да мога да реализирам подобен проект. И така започнах да проучвам... От самото начало бях наясно с няколко неща:

1. не исках аркаден кабинет, който да върви с MAME

2. не исках аркаден кабинет с компютърен монитор (ако ще е гарга да е рошава!)

3. исках да имам максимално много игри

4. не съм супер сръчен и не разполагам с инструменти

Тъй като не разбирах нищо от електрониката на аркадите и от дървообработка, трябваше да почета сериозно. Изядох една дузина форуми, блогове и какви ли не сайтове. Гледах и доста видеа в тубата (най-много ми помогна този канал). След като бях малко по-наясно с нещата, ми се избистри следната концепция – трябва да си купя стар аркаден кабинет и да го реставрирам. Така нямаше да се налага да се правя на мебелировчик, щях да имам автентичен CRT монитор, нямаше да се налага да купувам скъпи инструменти. Проблемът с много игри обаче остана да виси, но за него по-късно.

Как се намира стара аркада в Бг? Много трудно. Гугъл ми даваше много постни резултати. Успях да открия няколко фирми, които все още се занимават с “развлекателни автомати”, но само една от тях ми върна отговор. Срещнах се със собственика, ходих на оглед в някакви безумни складове в индустриалната зона до кв. Дружба и то само, за да чуя солената му цена от минимум 400-500 лв. за работеща аркада в ужасно състояние и към 1000 лв. за такава в много добро състояние. Имаше нещо гнило в тази работа. Поне научих доста полезни неща от шефа на машинките.

Следващият ми сърч, разбира се, беше в Prodavalnik-а. Да живее продавалника! Успях да открия няколко стари аркади, цените бяха повече от прилични (между 100 – 250 лв), но всички се намираха на майната си спрямо мен – Русе, Хасково, Варна... Трябваше да измисля евтина доставка и това ме бавеше. Докато изчислявах всякакви сложни схеми се появи едно момче от Самоков, което имаше скромна аркада за продаване. Не изглеждаше много добре, но се уговорихме, ако ми я докара до вкъщи да си стиснем ръцете – цената ме устройваше. Човекът беше много точен и още след седмица дойде до нас. Качихме аркадата вкъщи и... бях доста разочарован. Кабинетът беше яко кочина, а и не функционираше изправно. Нямах никаква идея какво ще го правя, но бях дал дума да го купя без да се пазаря. Преглътнах горчилката и се разделих със 150 лв.

Части и игри дори не се опитах да търся в нашата мила татковина. Пробвах стандартните ebay и amazon, както и няколко други сайта за ретро гейм техника. Цените бяха високи, доставката също. В един от ретро гейм сайтове забелязах, че продават мулти гейм PCB. Какво пък е това животно? Нека обясня: старите конзоли (Atari, NES, Sega Mega Drive), както знаете, представляват платка-дъно, в която интегрираме платка-игра и магията се случва. При аркадите дъното и самата игра са една единствена голяма платка. Затова и в един аркаден кабинет навремето имаше по една игра. Мулти PCB е съвременна приумица (мощно дъно с голям мемори чип), която събира стотици игри и ги емулира подобно на компютър. Откъде да намерим подобно нещо? Разбира се, от китайците. Благодарение на чудото на интернет открих следния завод от дълбоката китайска провинция и си харесах подобна оферта с PCB, което се казвашe Just another Pandora's Box. Цената – най ниската възможна, игрите – много, частите – нови. Перфектно!

Единственият проблем с китайските части беше... доставката. Платих над 50 долара за доставка с DHL, за да съм сигурен, че всичко ще е наред. И всичко беше… докато нещата ми не пристигнаха в българските митници. Изкарването на колета от там беше истинска одисея, за която мога да напиша цял отделен пост. Време за доставка – по-малко от 10 дни, време за освобождаване от митница – близо 3 седмици. Абсурдно. По-абсурдно. България.

Забравих да спомена, че аркадата, която купих от момчето дойде с две платки – Joe& Mac: Caveman Ninja и някакъв странен китайски пъзел. Като се има предвид, че първата е една от любимите ми аркадни игри от детството, бях доста доволен. Pandora-та от Китай, от своя страна имаше Cadillacs & Dinosaurs, Street Fighter, Metal Slug, Punisher, Knights of the Round,  Final Fight, King of Fighters и още десетки супер любими игри. Нямах търпение да сглобя купчината боклуци, която бях събрал и да започна да играя.

Как се случи това? Очаквайте скоро в част II

ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ПЛАНЕТА 9/14/2013

Още от дете наричам „Стоков Базар Илиянци” търговската планета. Предполагам ще се съгласите с мен, че това е едно от най-абсурдните места в цяла България. Стотици павилиони и сергии, хиляди китайци, виетнамци, араби, турци и всякакви тарикати ти продават милиони невероятни боклуци. Класически битак с колосални размери.

Но както всяко умно момче добре знае, понякога в калта се намират и диаманти. Ако търсиш достатъчно усърдно, разбира се.

Бях чувал от приятели, че на „Илиянци” все още има магазини за видео игри, където се намират и доста ретро неща. Тъй като имах свободен ден реших да тръгна на куест да ги издиря. Основната ми цел беше да намеря GameBoy игри, а второстепеннатa - да създам контакти с търговците.

За ориентация на „Илиянци” не може да ви помогне нито картa, нито GPS. Единственият вариант да се ориентирате на търговската планета е древното ноу-хау „с питане и до Цариград се стига”. Просто питайте къде са магазините за видео игри. Ако тръгнете да ги търсите без предварителна идея, може да ви отнеме часове. Часове, които може да изиграете, а не да изгубите в лутане : )

Магазин I

Първият магазин, който открих се намира непосредствено срещу входа на Carrefour. Познат е като Павилион 210 или Дрийм Геймс. Там продава Иво.

Имат предимно NES клонинги, Sega MegaDrive II, GameBoy Advance втора ръка, Nintendo DS, DS lite, DSi, Sony Playstation 2, Wii и аксесоари за тези конзоли. Изборът на игри не е голям. Цените са нормални.

Там открих и купих следните игри за GameBoy:

Zen: Intergalactic Ninja

 

Ninja Gaiden Shadow

 

31 in 1 Multicard с основна игра TMNT3: Radical Rescue

Игрите, разбира се, не са оригинални, но това е абсолютно нормално и приемливо за мен. Това са просто китайски пиратки и затова изглеждат толкова безумно.

Магазин II

Вторият магазин се намира малко по-трудно. Пак от входа на Carrefour продължавате перпендикулярно около 100 метра напред в първата малка уличка. Пада се от ляво. Ще го познаете по десетките жълти NES дискети, които се набиват на очи през вратата. Иначе номерът му 3390. Това е магазинчето на Къци.

Къци е абсолютен класик - продава видео игри повече от 20 години! Асортиментът му от NES игри е впечатляващ. Всъщност асортиментът му от всякакви игри е крайно впечатляващ. Ще намерите стотици игри за Sega, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance, PlayStation 2 и други. Къци сподели, че най-продаваният артикул е Sega MegaDrive II в комбинация с Mortal Kombat и че дори има редовни клиенти от чужбина. Изборът е наистина голям, а цените - много добри. Ако му се понравите може да ви изкара изпод тезгяха руски каталог-наръчник от 90-те с кодове и пинизи за всички NES игри. How cool is that?!

От Къци купих:

R-Type за GameBoy

 

Legend of Zelda: Oracle of Seasons + Legend of Zelda: Oracle of Ages за GameBoy Color

 

Куестът за игри на Илиянци се оказа успешен. Аз лично не знам къде в bg може да се намерят такива магазини. Имам доста добри попадения (Зелдите!) и съм доволно щастлив от покупките. На заплата пак натам!

Очаквайте ревюта на игрите в неопределеното бъдеще...

SUPER MARIO BROS. CROSSOVER 6/27/2013

Има моменти, в които просто оставаме без думи. Блокаж. Край. Не знаеш какво да кажеш, а може би няма и нужда. Гледаш, мигаш на парцали и не знаеш откъде ти е дошло. Буквално.

Причината за това може да е както много приятна, така и крайно неприятна. Пожелавам ви повече от първите.

Първият път, когато се сблъсках с тази игра за мен беше точно такъв момент. От приятните. Бях супер удивен как някой се е сетил да събере героите на Contra, Mega Man, Legend of Zelda, Metroid, Ninja Gaiden, Castlevania, Blaster Master заедно... в една игра. И то не къде да е, а в света на супер класиката Super Mario Bros. Да - играете си доброто старо Марио, само че можете да избирате измежду цели десет любими, култови герои. Всеки от тях, разбира се, запазва оригиналните си умения от своята игра и се движи по собствената си механика. Това означава, че можете да убиете Баузър с доматите на Бил Рейзър от Contra или да разсичате костенурки с катаната на Раю Хаябуса от Ninja Gaiden. Усещането е уникално! И всичко това върви перфектно на флаш във вашия браузър! Безплатно!

Super Mario Bros. Crossover е дело на Джей Павлина от Exploding Rabbit. Джей е супер надъхан програмист и ретро геймър и един ден решава да направи фен игра с най-добрите герои от NES класики. За кратко време неговият проект събира супер много привърженици и популярността на SMBC реално избухва в интернет. Нормално следват доста ъпдейти и оптимизации, като най-новата - версия 3.0 се очаква да излезе съвсем скоро. Разочарован от факта, че не може да продаде отрочето си (Павлина не притежава авторските права на героите...) авторът решава да използва разработения от него енджин и да копира сам собствената си игра, но като използва автентични герои. Сещате се - за да може да направи някой долар. Така се ражда проектът Super Retro Squad, който събра пет пъти повече от нужните средства в Kickstarter преди година. Интересно е - проверете го.

Ясно е, че на Джей малко му хлопа дъската, но въпреки това е направил мега страхотната игра. Респект.

Можете да играете това флаш бижу ТУК

Трейлър на бъдещата версия 3.0

ЗАЩО КЛАСИЧЕСКИТЕ ВИДЕО ИГРИ СА СТРАХОТНО ЗАНИМАНИЕ ЗА ДЕЦА 6/24/2013

Да си син на педагог (Здрасти, мамо!) трябва да има и някакви позитиви в крайна сметка. Нека помисля... а да! Нося в гените си това специално умение/усещане за възпитанието и отглеждането на деца : ) Като смесиш това с любовта към игрите обаче изникват много въпроси.

Темата за това дали децата трябва или не трябва и колко да играят е константно актуална от, да кажем, 30 години. В България общото мнение е доста радикализирано и то по грешния начин. Игри=загуба на време=развалят очите=зло. За щастие в западните страни хората се отнасят по-сериозно към този феномен и го изследват без предубеждения. Наскоро прочетох няколко статии по въпроса и смятам да ви споделя какво научих. Четете внимално, някой ден ще ви е полезно.

Ще се опитам да систематизирам на кратко само акценти. Нека първо обърнем внимание на някои научно доказани ползи от видео игрите:

Упражняват в решаването на проблеми

Видео игрите карат децата да мислят. Дори и най-базовата игра учи детето да разсъждава логически и да обработва големи количества информация за кратко време. За да победиш в играта т.е. за да се справиш с проблема, трябва да си активен и да анализираш константно средата и ситуацията. Всички сме съгласни, че това е супер важно и полезно, нали?

Социални са

Стереотипът на зомбясало дете, търкащо мазен джойстик само в тъмна стая е абсолютен мит. Доказано е, че децата (и не само те) са по-склонни към игра, когато не са сами. Замислете се - всички знаем колко по-приятно е да игреаш рамо до рамо с приятел. Заедно да преодолявате препятствията и да се радвате на успехите.

Възпитават позитивна нагласа

Всички игри са създадени така, че да могат да бъдат спечелелни/победени, което съответно води до награда за играча. Концепцията "риск-награда" е освновният модел. Децата трябва да опитват, да се стараят, за да спечелят наградата. Ако загубят опитват отново, без да се страхуват от поетите рискове. И така до крайната цел. Какво се иска за това - упоритост, решителност и позитивна нагласата. Аз мога, аз зная, аз ще спечеля!

Учат на стратегическо мислене

Повечето игри могат да бъдат изиграни по повече от един начин. Това означава, че детето само може да избере пътя към успеха - да изгради стратегия. Тъй като играта веднага дава обратна връзка за действията, детето обективно усеща къде са му силните и слабите страни. Това му позволява да прави логически връзки и да планира бъдещите си ходове.

В много игри се използват различни видове ресурси, които обикновено са доста оскъдни. Детето трябва да решава кога и как да ги използва - точно както в истинския живот.

Подобряват работата в екип

Няма значение дали ще стрелят по извънземни или ще скачат с Марио и Луиджи насам-натам, когато децата играят колективно се учат на отборна игра - заедно в името на успеха. Просто е.

Повишават координацията

Тук се дръжте да не паднете. Доказано е, че сърдечни хирурзи, които играят по-често видео игри правят по-малко грешки при операции от колегите си, които не играят. Също така най-модерният метод за рехабилитация на пострадали от удар и паркинсон пациенти протича посредством ползването на видео игри. Причината - регистрира се значително подобрение в баланса и координацията на играещите. Дори детето ви да не иска да стане мозъчен хирург, добрата координация и рефлекси са си много важни качества в живота.

Сближават семейството

Всъщност игрите никога не са били предназначени само и изключително за деца. А и във всеки от нас спи малчуганът. Едни от най-хубавите спомени от детството ми са как играя заедно с баща си на нинтендото. Най-вероятно няма нищо по-приятно за един родител от това да се забавлява заедно с отрочето си. Хайде на бас, че някой ден и вие ще джиткате със собственото си дете!

И още: подобряват паметта и концентрацията, учат в разпознаването на модели и прилагането им, тренират в прогнозиране и изграждане на хипотези, тренират бързо разпознаване на визуална информация, развиват умението за четене и смятане.

Сега няколко аргумента в ползва на старите класики. Защо ретро видео игрите са по-добри за децата от модерните?

Защото са по-малко сложни

Двуизмерните игри са много по-прости за възприемане от триизмерните. Само се замислете - вървиш наляво и надясно. Летиш нагоре и надолу. Не се луташ като ненормален в 3-D виртуално пространство.

И още - контролите и геймплея на ретро игрите са в пъти по-подходящи за деца. Само сравнете един джойстик на NES с този на PS3! Едно хлапе, което тепърва започва да играе ще изпадне в стрес от срещата с толкова неща за натискане и ръчкане. Нинтедото от друга страна има два бутона. Напълно достатъчни и разбираеми, напълно усвоими от двигателната система.

Защото са чиста проба забава

Повечето игри от 80-те и 90-те са много по-изчистени и добри в морално отношение. Сексуални образи, агресия, кръв, убийства, насилие се срещат много по-рядко и то почти само в стилизиран, карикатурен вид. Причината за това е, че през този период гигантска част от гейм индустрията е таргетирана основно към подрастващи. При старите игри лайтмотивът е забава.

Защото жанровете им са по подходящи

Голяма част от старите игри влизат по определение в следните три жанра: puzzle, platformer (jump n run) или adventure (rpg). Пъзелите са перфектеният начин да тренирате мозъчетата на малките разбойници (Tetris, Dr. Mario, Bubble Bobble).

Много платформери са базирани върху герой от анимационните филми или сериали: Micky Mouse, Aladdin, Ducktales, Chip n Dale. Тези игри имат много лесно управление и целите се поставят изключително ясно. Децата се забавляват супер много, когато се превъплащават в любимите си герои и същевренно научават това-онова.

Приключенски игри като Legend of Zelda, Final Fantasy, Yu Gi Oh направо възпламеняват въображението на децата. Те буквално потъват в светове на съкровища, герои и принцеси, магически създания. Искате ли хлапето ви да бъде криейтив - дайте му да играе адвенчъри!

Защото са по-евтини

Да си го признаем - децата са скъпи. Така че, ако можем да минем по-тънко с играчките, по-добре. Тук сметките са много прости. Едно PS3 струва 400 лв, Nintendo Wii над 600 лв, а Xbox към 380. От друга страна за под 100 лв можете да си купите чисто нов клонинг на всяка от конзолите от нашето детство (Atari 2600, NES, Sega Mega Drive, GameBoy) или втора ръка запазени, работещи копия на същите. Игри/дискети също се намират супер лесно: онлайн или просто на Илиенци.

Вместо заключение:

Държа отново да отблележа, че всички тези твърдения са доказани факти. Не съм си ги измислил аз. Има безброй научни изследвания по темата, проведени от всякакви доктори, психолози и педагози от престижни институции. Спестих подробности и имена с цел статията да не стане академична. Всички специалисти са единодушни обаче и по един друг въпрос - не трябва да се прекалява. Всичко зависи от това колко време малчуганите отделят за игра. Прекалено много може да е... прекалено лошо. Но това е близо до ума. Тук сме се събрали интелигентни хора и няма нужда да го обсъждаме.

Между другото всичките тези неща важат и за вас. Gaming is good for you. Gaming makes you a better person. Просто не прекалявайте.

Някой ден може би ще имам деца. Някой ден може би ще вали и ще трябва да си останем вкъщи. Някой ден може би майка им няма да е наоколо. И тогава със сигурност знам - ще играем заедно РЕТРО....и няма да прекаляваме : ) 

НЕКА ПОИГРАЕМ: LUNAR BALL (NES) 6/19/2013

Билярдът е игра, която няма нужда от представяне. Дори да не знаете правилата в съзнанието ви веднага изникват тежката билярдна маса със зелено сукно, топките, щеките и малкото кубче креда в атмосферата на задимен мрачен бар. Lunar Ball (позната и като Lunar Pool) също няма нужда от представяне за тези, които някога са хващали контролер на нинтендо. Е, тази класическа игра на Pony INC. е доста далеч визуално от гореописаната картина, но пък основните елементи присъстват, при това реализирани достатъчно адекватно, за да сработят добре.

Разликите между Lunar Ball и истинския билярд са повече от приликите, затова ще избегнем да ги изброяваме. При всички положения това не пречи, дори напротив - прави геймплея много по-интересен. Думичките реализъм и симулация трябва да забравим точно в този момент.

Как се играе лунен билярд? За да се прицелите използвате една малка звездичка, която може да приближавате, да отдалечавате и да завъртате спрямо бялата топка под какъвто ъгъл искате. Така имате възможността да планувате всякакви удари с рикошети, фалцове и прочее. Звездичката може да се движи много леко и деликатно. Дори съвсем малко да я преместите, това може да доведе до резултат много различен от очакваното – почти като в истинския билярд. Отделно трябва да пресмятате и силата на удара. Да, най-често централен удар с всичка сила спасява положението, но има доста ситуации в които ще трябва да направите лекичко цъкътване на топката, за да влезе.

В игралното табло, под точките на Rate-a (колко поредни топки сте вкарали) са изписани оставащите ви топки=животи (Ball). Всяка топка има три Shot-a. Ако при три изстрела не вкарате цветна топка, губите живот. Ако вкарате бялата – директно губите живот. Тук държа да отбележа че, ако играете срещу опонент (без значение втори играч или компютър) при пропуснат удар (т.е. не вкарате нищо), поемайки своя ход, подредбата на топките която се е получила – се запазва при хода на вашия опонент. Ако обаче пропуснете трети изстрел или вкарате бялата топка – подредбата се възстановява по последната такава преди фаталния удар.

Един интересен фактор, с който можете да си поиграете е сцеплението (friction - от заглавното меню) . Преди всяка игра можете да увеличите или да намалите стойността на този фактор. Например можете да я направите равна на 0 и тогава при разбиване топките ще започнат да се щурат като луди, докато не влязат всичките барабар с бялата… а имате право на следващ ход или следваща маса, едва когато бялата топка застане неподвижна. Reset. Като споменах следваща маса – играта предлага неизброимо количество уникални маси, като всяка от тях ще ви изуми с дизайна, разположението на джобовете и разпределението на топките. Играта не ви задължава да започвате от начало, така че можете свободно да си изберете маса (round - пак от заглавното меню).

Lunar Ball ви дава възможност да играете и срещу приятел. Ако нямате такъв наблизо – не се тревожете. Играта предлага сравнително адекватен изкуствен интелект (за осем битова игра излязла през 1985), който много често ще ви измъква победите изпод носа. Уви, не са и малко моментите, в които ще го гледате и ще ви е яд как пропуска златните си възможности. И все пак Lunar Ball AI-то е наистина достоен противник.

Важно е да се отбележи, че Lunar Ball бе една от най-разпространените игри в онези години, тъй като присъстваше във всички мулти-гейм пиратски компилации от типа 9999-in-1 (а такива имахме всички). Друга отличителна черта на играта е уникалният саундтрак. Наслагващата се chiptune мелодийка и пулсиращите футуристични звуци са едни от най-запомнящите се в 8-битовата ера.

Стоя и преглеждам написаното за Lunar Ball дотук. И се замислих – уж семпла, проста осембитова игрица с бибипкащи звуци, а всъщност колко много има в нея. Като се заиграете хич не усещате кога са минали час-два. Не е ли това смисълът на игрите?

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Можете да поиграете Lunar Ball онлайн ето ТУК

Едно кратко геймплей видео:

СУПЕР GALAGA КОМИКС 6/16/2013

Ретро игри + комикси = супер яко комбо. Явно така мислят и момчетата от Shifty Look
(един от доволно добрите сайтове за уеб комикси), които преди половин година решават да привлекат трима от най-квалитетните автори в бранша: Раян Норт, Крис Хейстингс и Антъни Кларк, за да направят за тях уеб комикс базиран на класиката Galaga. Ако питате мен всяка ретро игра заслужава да си има подобен комикс. Резултатът е красив, интересен и забавен и определено ще се хареса на всеки един почитател на ретро джитките... или пък на историите в кутийки.

Малко инфо за Galaga. Играта излиза като аркадна кабина през 1981 замислена като продължение на легендарния Galaxian. Производители са едни от лидерите на гейм пазара по това време NAMCO. Основната цел на японците с тези две игри е да преборят хегемонията в fixed shooters жанра, която налага Space Invaders. Успехът е голям - за кратко Galaga се превръща в любима игра на много хора и се портва на всички видове домашни системи и компютри. Играта е толкова търсена, че се появяват дори пиратски платки - нещо съвсем ново за 80-те. Популярноста и се дължи предимно на по-голямата динамика и по-добрата визия в сравнение с другите космически пуцалки от този период. Световният рекорд по Galaga е един от най-успорваните в историята на спортния гейминг. Тези и още редица други "силни моменти" изграждат култовия статус на играта.

Тук може да поиграете малко Galaga (flash) или Galaga (NES)

Eто ви и привю на комикса ( целият е ТУК )

НЕКА ПОИГРАЕМ: NINJA GAIDEN (NES) 6/11/2013

НЕКА ПОИГРАЕМ е нова рубрика в arcadinator.com, в която ще ви представям ревюта на любими ретро игри. В тази насока очаквайте скрийншоти, лонгплей и разбира се доста текст. За откриване започвам със статия на един гостенин на Аркадинатора - Георги Кацаров (Serious Sam), който бързо извоюва статута си на ретро геймър пред мен с познанието и любовта си към NES класиките. Жорката изигра Ninja Gaiden, направи скрийншотите и написа за вас експертното си ревю.

Приятно четене... и преди всичко приятна игра!

В света на игрите има един странен парадокс. Замисляли ли сте се за това как днешните заглавия, технически перфектни и съвършени, с модели, съставени от стотици хиляди полигони, супер детайлни текстури и осветления и сенки в реално време, някак си страдат от остра липса на въображение. И не само това. Самите те не провокират въображението. Старите игри, като под “стари” имам в предвид игри от епохата на NES, SNES, Sega Mega Drive, Atari, аркадните автомати и подобни, ви предоставят герои и светове, направени от една купчина пиксели, често пъти по-квадратни от картина на Пикасо, но за сметка на това докосват въображението ви по такъв начин, че ви става ясно - те самите са направени с неизчерпаеми дози такова.

Често пъти в тези игри и дума не може да става за история или сюжет. Като геймплей са доста семпли, прости, но за сметка на това приковават вниманието ни с часове и дни наред. Успяват да докоснат онази струна в нас, която ни кара да искаме да ги преиграем отново и отново. Задължително докато ги играеш мислено отброяваш паузите от движение до движение на човечето ти и тиктакаш като швейцарски часовник в стремежа си да достигнеш съвършенството. Отмерваш такт след такт всеки скок, удар и падане. Ако оприличим това съвършенство на музика – то тогава талантливите японци от Tecmo са същинска креативна филхармония, а тяхното класическо произведение Ninja Gaiden и до днес остава синоним на нечовешки трудна игра, която те предизвиква да се опиташ отново и отново след всяка дигитална смърт.

Една от главните причини Ninja Gaiden да е толкова успешна и обичана със сигурност е уникалното за времето си наличие на сюжетна линия, която се разгръща успоредно със самата игра. Всичко започва с 8-битово интро-двубой между две нинджи, в който едната пада мъртво ранена. Разбираме, че това е нещо като ретроспекция, която минава през главата на главния герой Раю, докато той чете прощално писмо от баща си (падналата в боя нинджа). В писмото си стареца му казва, че ако не се върне жив от дуела, той трябва да замине за Америка, където да намери човек на име Уолтър Смит. Така всъщност се озовавате по щатските улици, където минава и първото ниво. След като премервате сили с първия бос, ви очаква среща с друг основен персонаж в играта – мацето Ирен Лю, която веднага… ви прострелва... с приспивателно. Събуждате се в някаква килия, където влиза въпросната Ирен. Тя ви тиква една статуетка в ръцете и инструкции да бягате. Вече на свобода, продължавате напред със задачата си да намерите Уолтър Смит, което става в началото на трето действие, от когото пък научавате какво всъщност се случва и в какво сте забъркан.

Някога, много отдавна, зъл демон навлязъл в нашето измерение с простичката цел да избие всичко що шава. Тогава се появил Шиноби (легендарна нинджа - препратка към друга игра снинджи), който успял да надвие злите сили на демона и да го победи, затваряйки го в храм, далеч отвъд морето. Тъй като нямал достатъчно сили да го убие Шиноби разделил силите му на две части, затваряйки ги в две статуетки – светла и тъмна - тялото и душата на дракона. Оставил и предупреждение - те трябва да бъдат пазени една от друга, защото ако бъдат събрани заедно точно в нощта на Черната луна веднъж на 700 години демонът ще бъде събуден отново. Уолтър и Кен Хайабуса (бащата на Раю - имената на двамата са препратка към Riu и Ken от Street Fighter) ги намират и разчитат предупреждението. Двамата вземат по една статуетка, запечатват храма и се разделят, с надеждата да предпазят света от злото.

И така Раю вади своята статуетка и я показва на Уолтър. В този момент обаче изневиделица се появява друг нинджа, който я отмъква и нашия герой се впуска след него. След като успява да си я върне, Раю се връща обратно в къщата, където Уолтър лежи смъртно ранен и съобщава, че са взели неговата статуетка. В този момент се появяват няколко костюмаря, които с насочени пистолети отвеждат Раю. Така всъщност попадате в централата на ЦРУ и се запознавате с директора на отдела за археологически там-нещо си Фостър (който между другото играе голяма роля и в третата част на играта). Той ви запознава с останалата част от историята, обяснявайки кой и за какво иска статуетките: малко след като Уолтър и Кен запечатват храма, там се появява човек на име Guardia de Mieux (не се наемам да го напиша на кирилица) или както той сам се наричал Jaquio. Та въпросният Jaquio искал статуетките, за да събуди демона, защото този който го направел, щял да получи безсмъртие и огромна мощ. Сещате се, че гада Jaquio е отново по петите на статуетките.

И понеже от ЦРУ останали впечатлени от действията на Раю, му предлагат да го изпратят като доброволец срещу Jaquio. Така всъщност попадате в джунглите на Амазония, където се намират руините на храма. Задачата ви е дa ликвидирате лошия. На пътя ви обаче се изправя войн, наричащ се Malth, който всъщност се оказва... spoiler - spoiler - spoiler ( изиграйте за да разберете сами ). Края за NES игра е наистина много драматичен, а атмосферата се допълва перфектно от страхотната музика. Не един или двама ентусиасти в съвременното интернет пространство са се хващали да я свирят в знак на почит и уважение.

След като така подробно ви запознах с историята нека да обърна внимание и на другите хубави страни в играта. Ninja Gaiden си е класически сайдскрол екшън, т.е. вие започвате в едната част на екрана и по права линия вървите към другата. Като “вървите” е доста силно казано, понеже през по-голямата част ще трябва предимно да скачате по стени и над пропасти, избягвайки атаките на вашите противници. Самите нива всъщност представляват точно това – накъсани платформи върху някаква пропаст, които ще трябва да преодолявате. Освен да ходи наред-назад и да скача, вашият герой може и да се захваща за различни отвесни повърхности. Уви, с изключение на някои специални, на повечето не можете да се движите свободно нагоре-надолу, но чрез подскачане можете да компенсирате това ограничение. Както ще забележите често пъти това е по-бързо отколкото стандартното катерене нагоре-надолу, но обикновенно си трябват тренировки, докато усвоите правилно движенията.

Ако може да се даде минус на играта, то това ще е дизайнът на нивата. Когато напреднете ще започне да ви преследва едно силно усещане за Déjà vu. Сякаш самите декори започват да се повтарят. Ще имате чувството, че преминавате през едно и също ниво, но в различни цветове. За щастие това е недостатък само на първата игра от поредицата, пък и в предвид колко е трудна едва ли ще ви се стори чак толкова голям проблем.

Като споменах трудността - тя не идва толкова от самите платформи, колкото от комбинацията с противниците, които са най-различни видове. Като се започне от тромави и бавни стражари, които ходят напред назад, до врагове които стрелят по вас непрестанно, или такива които стръвно и бързо се спускат на бой към ваша милост. Доста често ще се натъквате на различни смъртоносни комбинации. Повярвайте ми, това е играта, която ще ви накара да намразите птиците. В края на всяко действие ще премерите сили с по един бос, а финалната битка пък е запазена марка за поредицата, понеже има цели три фази.

Естествено не се борите с голи ръце срещу цялата тази пасмина. Като всеки уважаващ себе си нинджа така и Раю има своя верен меч, с който най-често ще сразявате вашите противници. Освен него обаче ще срещнете и специални умения, които доста често ще трябва да комбинирате с умели движения, за да преодолявате препятствията, пред които играта ви изправя. Ще започна най-напред с това, че всяко умение за да бъде използвано се нуждае от енергия/мана. Вашият герой започва играта без такава, но по нивата набързо ще съберете. Максимума е 99, като всяко умение за да бъде използвано изисква по пет точки мана.

По пътя ще може да си намерите малък шурикен, който се ползва предимно за врагове на далечни разстояния. Далеч за предпочитане е големият шурикен, който е като бумеранг и при съчетание с правилно направен скок можете да изкара доста време само с един изстрел. Минаваме през огнената сила, която можете да изстрелвате под наклон нагоре, за да стигнем до моето любимо умение – торнадото. За разлика от другите сили, които се активират чрез клавишната комбинация “Нагоре” + “Атака”, Торнадото се активира, когато натисните “Атака” при скок. Вашият герой моментално се завърта във въздуха посичайки всичко живо по пътя си. Интересно е, че тази сила с един удар и за части от секундата е способна да ликвидира бос например, което прави играта сравнително лесна точно в най-интересната част. Освен тези умения имате и две, които не хабят мана, но се активират в момента на вземането, като траят известно време. Първото е т.нар. Огнено Колело или Огнен щит, който ви предпазва от всякакви атаки и врагове, а втората е Спиране на времето. Освен тях, из нивата ще срещнете още сини и червени йероглифи, които служат за запълване на маната – сините добавят по 5, а червените – по 10. Също така има и колби, които ви лекуват, допълнителни животи и някакви сини и червени (отново) торбички, които освен точки май не дават нищо друго.

Та в общи линии това са съставните части на играта. Но поставени така са нещо като рецепта – съвсем едно е докато ги четете просто като продукти и съвсем друго – когато опитвате готовото ястие. А то, повярвайте ми, е едно от най-вкусните, които ще опитате изобщо.

Ninja Gaiden може да поиграете онлайн ето тук.

А ето и един лонгплей по темата: