През изминалия месец се навърши една година откакто Arcadinator.com е онлайн.
От една година Аркадинаторът пропагандира носталгичната си идеология за върховенството на пикселите!
Лошата новина е, че напоследък го прави все по-рядко. Добрата - че няма да спре.
Постигнатото не е много, но е достатъчно, за да ме накара да се чувствам горд. Направих първия български ретро гейминг блог. Събрах шепа последователи. Помогнах на доста хора да намерят стари игри от детството си, които търсят с години. От време на време съветвам ентусиасти, които искат да си сглобят аркадни кабинети. Не е зле.
Сега, за любителите на статиската - наслада:
10 096
преглеждания на блога
1948
пъти е прочетен най-популярният пост
565
последователи във фейсбуката
30
поста
26
коментара
Като на Оскарите искам да благодаря на няколко човека:
- първо на любимата ми - Princess Zelda, която ми редактира правописните грешки, когато много я помоля
- после на Георги Кацаров, автор на повечето от гейм ревютата на сайта
- на Мартин Ангелов, който винаги ми лайква глупостите, които поствам
- и, разбира се, генерално на всички читатели,последователи и фенове на Arcadinator.com
За рождения си ден Arcadinator.com получи подарък - лек фейслифт. Дано ви харесва.
Тази малка конзола излиза на пазара през 2005
година и е шестото и последно попълнение в Game Boy гамата. Микрото е обратно съвместимо с предшественика си Game Boy Advance и работи с дискети, като всъщност използва неговата гейм-библиотека. И то
каква библиотека само! Една от най-силните конзолни такива евър с игри като: Metroid Zero Mission, Metroid Fusion, Castlevania:
Aria of Sorrow, Zelda: The Minish Cap, Tony Hawk’s Pro Skater 2, Contra
Advance,Metal Slug Advance, Mega Man Zero серията, Sonic Advance сериятаи още една дузина
страхотни Mario-та... А за убийствените JRPG-та няма да отварям дума изобщо.
Важно е да отбележим, че конзолата не е съвместима
с игрите на по-големите си братя Game Boy и Game Boy Color .
Формите и качеството на изработка на Micro могат да бъдат описани най-добре с една дума – класа.
Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата хендхелд конзола, която някога
съм държал в ръцете си. Дизайнът е изключително стегнат и минималистичен, а контролите
са разположени удобно. Микрото ляга в ръката идеално и не измаря след дълга
игра. Всъщност мъникът прилича на
класически Nintendo Famicom контролер с дисплей по
средата. Корпусът е изграден от алуминий и много малко пластмаса, което го
прави доста солиден. От пластмаса всъщност е само предния панел, който може да
се сменя, когато ви омръзне или се захаби. Дисплеят има подсветка и е по-добър
от този на Advance и Advance SP - макар и малък предлага красиво и ярко изображение. Звукът е на ниво за джобно устройство.
Трябва да призная, че Game Boy Micro e странна конзола и не е за всеки
вкус. Някак си елитарна, неразбрана. Явно дори шефовете на Nintendo не си го харесват много, защото го смятат за провал с продадени „само” 2.5
милиона бройки.
До преди 1-2 години Microучудващоможеше да се намери във
веригата Техномаркет. Сега вариантите да се сдобиете с най-малкото Nintendoса няколко. Първият, разбира се, е да
извадите късмет в Продавалник - рядко излизат. Аз имах шанса да закупя моето от там за 60 лв. В ebay се намират лесно, но и цените са по-високи. Иначе
великият китайски народ предлага refurbished
микрота на
цена от 60$, които би трябвало да сакато
нови и напълно автентични.
Хакването на Micro се прави по идентичен
начин както и Advance. Трябва ви флаш карта, на която да сложите нужния софтуер и ромовете с игрите. Аз
поръчах ето такава, като с доставката ми излезе 23$. Емулацията е перфектна, но
ще имате малко грижи докато свикнете със софтуера на флаш картата.
Споделих ви достатъчно, за да си направите
изводите сами. В заключение ще бъда микро кратък - Game Boy Micro безспорно е джобното гадже-мечта на всеки ретро геймър.
Аркадинаторът
се върна от ваканция и още от заглавието
на поста разбирате, че този път няма да
си говорим за игри, а за филм за игри. И
те няма да са ретро, а инди. Разнообразието,
все пак, е хубаво нещо.
Реших да насоча
вниманието ви към този филм, поради две
причини. Първо: изключителните му
кинематографични качества. Второ: тематичните прилики с концепцията на
Аркадинатора. Винаги съм смятал инди
игрите за най-близки до ретро игрите по
дух и усещане. Просто и двете течения
са за ценители - за хора, коото искат да
играят трудни игри, умни игри, красиви
и емоционални игри, които те
докосват по някакъв начин. Хора, които
могат да си напрягат мозъка и да се
вманиачават в детайли, концентрирайки се до кипване на сивото вещество през
ушите. Хора като нас. : )
Indie Game: The Movie е
документален филм, който проследява
част от продукционния период на две от
най-известните и успешни инди игри Super
Meat Boy и Fezпрез
очите на техните създатели. Регулярно
с мненияи споделяне на
опит се включва и супер звездата на инди
гейминга Джонатън Блоу, създателят на
емблематичния Braid.
Ако имате
приятели, които правят игри, значи отсега
ви е ясно, че този филм няма да ви срещне
с много нормални хора. Девелъпърите
са странни - това е факт. Инди девелъпърите
са черешката на тортата в това отношение.
Основните теми, върху които разсъждават
тези ескцентрични особи пред камерата
са инди игрите като форма на изкуство
и себеизразяване и огромното
предизвикателство пред изготяването
на техните проекти. Уверявам ви, тези
момчета стигат до нечовешки крайности,
за да ни предадат в дар шедьоврите си,
а жертвеният агнец са самите те.
Други вторични
нишки в интервютата, които се открояват, са конфронтацията между инди и комерс
в гейм индустрията и огромните финансови
печалби, които могат да очакват успешните
инди девелъпъри. Накратко, ако нервите
ти издържат и не се самоубиеш преди да
пуснеш в продажба играта (която разработваш
повече от четири години) и имаш късмет,
можеш да станеш милионер за няколко
дни. Доста примамливо, а? Не точно.
Indie Game: The Movie
е много красив и доста емоционален.
Точно като героите, които представя и
техните истории. Критиката и в света на
киното, и в света на игрите се изказа
доста ласкаво, когато филмът излезе
през 2012, а най-доброто доказателство
за висш пилотаж е наградата, която взе
от Sundance Film Festival по-рано
същата година.
Ако се интересувате
от игри филмът е просто must
watch. Ако се интересувате
от кино - също. А ако все
още не сте се сблъсквали със света на
инди гейминга - едно прекрасно начало.
Препоръчвам с две вдигнати ръце!
Може да го
намерите по тракерите или да го гледате
в Steam.
Ако и вие обичате
аркадите колкото мен сигурно се чудите
дали има хора, които все още разработват
игри за тях. Представете си - иматакива маниаци! Открих ги!
Момчетата от
Videogamo, Incзавършват
своявълнуващ проект NAVEARCADE в края на миналата година. NAVE е сървайвал спейс
шутър, майсторски инсталиран в супер
красива дизайнерска аркадна кабина.
"NAVE
беше създадена с цел да
опознаем по-добре жанра на класическите
спейс шутъри, като в същото време и
експериментираме с него. Искахме да
направим нещо семпло, както във възуално
отношение, така и откъм геймплей.", споделят изобретателните аржентинци
от Videogamo.
Самата игра те
определят още като resistance
шутър. Корабът ви расте неограничено
от пауър ъпи, като дори може да стане
голям колкото целия екран. Когато ви уцелят се връщате с един пауър ъп назад или умирате, ако сте на кота нула. Целта е да
оцелеете възможно най-дълго време, като
сами имате възможността да определяте
трудността по време на игра с така
наречената "турбо" функция. Затова
и мотото на NAVE e "Never
give up.", а най-добрите играчи могат да запишат името си в чарта, както при всяка класическа аркада. Яко, а?
Може би
най-интереснотонещо
около играта обаче, е маркетинговата й стратегия.
Създателите й са решили, че няма да я
портват и продават. Да - NAVE
ще я има само под формата на аркада
(и то една)! Засега. Причината за това
е в хитрата идея за монетизация. Момчетата
ще пътуват с аркадата си по специално
организирани клубни партита из цяла
Аржентина. Желаещите да поиграят просто
отиват на парти, плащат вход, пият няколко
питиета, и ,разбира се, пускат монетки за
кредити в машината. Накрая печелят
всички - и организаторите, и създателите
на играта, и най-вече доволните
клиенти/играчи.
Аз лично намирам идеята
за гениална, но в същото време не мога
да скрия и разочарованието си, тъй като
едва ли ще имам възможността да поиграя
NAVE. Освен ако не решат да
я портнат някога... или да дойдат с нея
до България... Кое ви се струва по-вероятно
: ) ?!
Билярдът е игра, която
няма нужда от представяне.
Дори да не знаете правилата в съзнанието
ви веднага изникват тежката билярдна
маса със зелено сукно, топките, щеките
и малкото кубче креда в атмосферата на
задимен мрачен бар. Lunar Ball (позната и като Lunar Pool)
също няма нужда от
представяне за тези, които някога са
хващали контролер на нинтендо. Е,
тази класическа игра на PonyINC. е доста далеч визуално
от гореописаната картина, но пък основните
елементи присъстват, при това реализирани
достатъчно адекватно, за да сработят
добре.
Разликите между Lunar
Ball и истинския билярд са
повече от приликите, затова ще избегнем
да ги изброяваме. При всички положения
това не пречи, дори напротив - прави
геймплея много по-интересен. Думичките
реализъм и симулация трябва да забравим
точно в този момент.
Как се играе
лунен билярд? За да се прицелите
използвате една малка звездичка, която
може да приближавате, да отдалечавате
и да завъртате спрямо бялата топка под
какъвто ъгъл искате. Така имате
възможността да планувате всякакви
удари с рикошети, фалцове и прочее.
Звездичката може да се движи много леко
и деликатно. Дори съвсем малко да я
преместите, това може да доведе до резултат
много различен от очакваното – почти
като в истинския билярд. Отделно трябва
да пресмятате и силата на удара. Да,
най-често централен удар с всичка сила
спасява положението, но има доста
ситуации в които ще трябва да направите
лекичко цъкътване на топката, за да
влезе.
В игралното табло, под
точките на Rate-a
(колко поредни топки сте вкарали)
са изписани оставащите ви топки=животи
(Ball). Всяка топка има три
Shot-a. Ако
при три изстрела не вкарате цветнатопка, губите живот. Ако вкарате
бялата – директно губите живот. Тук
държа да отбележа че, ако играете срещу
опонент (без значение втори играч или
компютър) при пропуснат удар (т.е. не
вкарате нищо), поемайки своя ход,
подредбата на топките която се е получила
– се запазва при хода на вашия опонент.
Ако обаче пропуснете трети изстрел или
вкарате бялата топка – подредбата се
възстановява по последната такава
преди фаталния удар.
Един интересен фактор,
с който можете да си поиграете е
сцеплението (friction - от
заглавното меню) . Преди всяка игра
можете да увеличите или да намалите
стойността на този фактор. Например
можете да я направите равна на 0 и тогава
при разбиване топките ще започнат да
се щурат като луди, докато не влязат
всичките барабар с бялата… а имате
право на следващ ход или следваща маса,
едва когато бялата топка застане
неподвижна. Reset. Като споменах следваща маса
– играта предлага неизброимо количество
уникални маси, като всяка от тях ще ви
изуми с дизайна, разположението на
джобовете и разпределението на топките.
Играта не ви задължава да започвате от
начало, така че можете свободно да си
изберете маса (round - пак
от заглавното меню).
Lunar Ball ви
дава възможност да играете и срещу
приятел. Ако
нямате такъв наблизо – не се тревожете.
Играта предлага сравнително адекватен
изкуствен интелект (за осем битова игра
излязла през 1985), който много често ще
ви измъква победите изпод носа. Уви, не
са и малко моментите, в които ще го
гледате и ще ви е яд как пропуска златните
си възможности. И все пак Lunar
Ball AI-тое
наистина достоен противник.
Важно е да се отбележи,
че Lunar Ball бе
една от най-разпространените игри в
онези години, тъй като присъстваше във
всички мулти-гейм пиратски компилации
от типа 9999-in-1
(а такива имахме всички). Друга
отличителна черта на играта е уникалният
саундтрак. Наслагващата се chiptune
мелодийка и пулсиращите футуристични
звуци са едни от най-запомнящите се в
8-битовата ера.
Стоя и преглеждам
написаното за Lunar Ball дотук.
И се замислих – уж семпла, проста
осембитова игрица с бибипкащи звуци, а
всъщност колко много има в нея. Като се
заиграете хич не усещате кога са минали
час-два. Не е ли това смисълът на игрите?
Ретро игри +
комикси =супер яко комбо.
Явно така мислят и момчетата от Shifty
Look
(един от доволно добрите сайтове за
уеб комикси), които преди половин година
решават да привлекат трима от
най-квалитетните автори в бранша: Раян
Норт, Крис Хейстингс и Антъни Кларк, за
да направят за тях уеб комикс базиран
на класиката Galaga. Ако
питате мен всяка ретро игра заслужава
да си има подобен комикс. Резултатът е красив, интересен и
забавен и определено ще се хареса на
всеки един почитател на ретро джитките...
или пък на историите в кутийки.
Малко инфо за
Galaga. Играта излиза като
аркадна кабина през 1981 замислена като
продължение на легендарния Galaxian.
Производители са едни от лидерите
на гейм пазара по това време NAMCO. Основната
цел на японците с тези две игри е да
преборят хегемонията в fixed
shooters жанра, която налага Space
Invaders. Успехът е голям - за кратко
Galaga се превръща в любима
игра на много хора и се портва на всички
видове домашни системи и компютри.
Играта е толкова търсена, че се появяват
дори пиратски платки - нещо съвсем ново
за 80-те. Популярноста и се дължи предимно
на по-голямата динамика и по-добрата
визия в сравнение с другите космически
пуцалки от този период. Световният
рекорд по Galaga е един от
най-успорваните в историята на спортния
гейминг. Тези и още редица други "силни
моменти" изграждат култовия статус
на играта.
Този жълт красавец
пристигна от Китай преди няколко дни.
Успях да си купя чисто нов Game
Boy Color цели 15 години след официалната
премиера на конзолата. Това си е направо
немислимо и ме прави много щастлив : )
Как се случи?
Наскоро се сдобих с дефектен Game
Boy Pocket от недобросъвестен продавач
в prodavalnik.com. Бях доста
разочарован и колекционерската ми
краста не ме оставяше на мира. Бях готов
отново да рискувам с покупка на конзола
втора ръка, но реших този път да е от
чужбина - там хората повече ги пазят.
След двучасово търсене най-накрая
попаднах на нещо крайно изненадващо.
Ето показвам (кликни тук).
Добре де малко
излъгах. Не е чисто нов, а е seller
refurbished. Това означава, че китайчетата
са го изровили от някой склад, направили
са му профилактика и го продават за
"нов" (или поне това е моята теория).
При всички положения показаните на
картинките геймбой ми изглеждаха супер
запазени, а цената им беше в пъти по
ниска от подобните в ebay.
Затова и не се двоумих изобщо, а се
свързах с продавача. Тъй като на този
сайт въпросните търгвоци lunarshops
продават само на едро ме препратиха към
официалния им онлайн магазин.
Сайтът наистина
изглеждаше малко съмнителен, но вече
имам солиден опит с китайски търговци
и предполагах, че няма да има проблеми. Платих
с Paypal цената за единична
бройка - 28 $.
Геймбоя пристигна за два пъти по-кратко
време от описаното - само 10 работни дни.
Като всяка доставка от Китай и тази
пристигна в най-близкия пощенски клон
и трябваше да отида да си я взема. От
lunarshops бяха попълнили
фактурата като "подарък" и "кабел",
което автоматично ме беше спасило от митниците.
Много прозорливо!
С две думи - страхотно
обслужване.
Конзолата
функционира перфектно за краткото
време, в което я тествах. Ако не сте
играли на GBC ви съветвам
да намерите отнякъде и да опитате -
тръпката наистина е много приятна. Единственото
нещо, по което се забелязва, че геймбоя
е рефърбишд е дисплея. Съвсем леко е
захабен. Като цяло не мога да преценя
дали е напълно оригинален, тъй като не
съм имал GBC преди.Нямах
време и да проуча. На кутията пише на
японски, но на играта пише - Made
in China. Дори и така покупката пак си
заслужава, защото носи 100% свежо,
безпроблемно и автентично геймбой
изжививяване.
Малко история:
- Game
Boy Color е третата конзола от семейстовото
след оригиналния Game Boy и Game Boy Pocket
- GBC
излиза на пазара 1998 година и е напълно
съвместим с по-големите си братя (можете
да ползвате дискетите от оригиналния
геймбой)
- Nintendo
продават общо над 118 милиона геймбоя
(оригиналния+
GB pocket + GBC) в световен мащаб
- Дисплея на GBC
е 160 х 144 пиксела и има 32к цвята.
Конзолата използва две AA
батерии, с които издържа цели 30 часа
игра!
- Смята
се, че 8-битовите игри достигат своя
апогей като качество и производителност
именно на GBC
Здравейте,
носталгици. Искам да ви представя един
"Топ 10 На Най-Играните И Обичани
Аркадни Игри По Нашите Земи". Какво
означава това? Това е лична класация на
най-любимите ми аркадни игри, които
действително съм играл по гаражите,
баровете и магазинчетата като дете в
България. Тъй като нямаше голямо
разнообразие в повечето градове игрите
ни бяха еднакви, така че е много вероятно
моите любими десет да са и вашите.
Важно е да се
отбележи, че както всичко останало
аркадните игри идват в нашата мила
родина с едно сериозно закъснение. В
началото на 90-те аркадите са вече от
трето поколение - де факто над 90% от
аркадните кабини по нашите земи са JAMMA
технология, която предлага много
по-високо ниво на изображение и звук.
Поради тази причина тук сме пропуснали
велики аркадни класики от по-ранните
поколения като Pong, Pac-Man,
Frogger, Missile Command, Asteroids, Space Invaders, Donkey
Kong и други.
В България също
така никога не е имало истински оригинални
аркадни кабини т.е. такива произведени
и дошли при нас от заводите на Namco,
Konami, Atari, Nintendo и другите официални
призводители. Нашите кабини бяха сглобени
шкафове от Италия, Германия, Гърция, че
дори и родни, натъпкани с части самоделки
и скалъпени по вече споменатия JAMMA
стандарт. Най-ценното и скъпо нещо бяха
PCB-тата (платките)
с игрите, които оригинално японски при
нас идваха от съседни държави.
Нямали сме и
истински аркадни зали. Или поне не такива
като в западния свят. При нас дори думите
аркада, аркадна зала, аркадна игра не
се използваха, а бяха заменени от
непонятото "тактилни игри", семплото
"видео игри" или най-често просто
"ръчки". Самите помещения варираха
между гаражи, пазарски павилиони, мазета,
пътуващи панаири и какво ли още не. По
много заведения и барове имаше 2-3 аркади
или флипер сложени за цвят, и честно
казано, се радваха на доста сериозно
внимание. Често аркадните игри деляха
една зала с игрални автомати и ротативки,
и затова майките ни се притесняваха, че
ходим там, мислейки си, че може да се
подхлъзнем към лошия път на комара. Без
да претендирам, че съм бил в много зали
с видео игри не помня някъде да е имало
повече от 10-12, което както и да го погледнем
не е много. Най-голямата зала във Варна
беше в коридорите на "Спортна зала",
където между другото направиха и първия
специализиран магазин за видео игри и
конзоли, чийто врати съм прекрачвал не
малко пъти като дете.
Това е личен Топ
10 и е напълно възможно сериозно да се
разминава с вашите. Все пак е базиран
върху моите спомени и симпатии. Ще се
радвам и вие да споделите кои са вашите
любими аркадни игри, които действително
сте играли в "аркадните зали" на
България.
#10
Joe & Mac: Caveman
Ninja
Супер забавна
и симпатична игра! Играете като двама
пещерни човеци и се борите с динозаври
и други пещерняци, за да спасявате знойни
гаджета. Нивата са малко, но разнообразни,
а оръжията размазващи: кокали, огнени
топки, огромни каменни колелета, бумеранг
и др. Най-якото е като задържите за
няколко секунди стрелбата и пуснете -
огромно увеличение на проджектайла.
Играх я в един запустял магазин на село
превърнат в зала. Там имаше всичко на
всичко четири аркади, на които се
разцепвахме лятото. По някаква чиста
случайност, като си купих аркадна кабина
преди няколко месеца ми я донесоха с
тази игра и сега я имам в оригинал -
платка Caveman Ninja на Data
East : )
#9
Robocop
Като хлапе бях
голям фен на филмите от поредицата
Robocop и сигурно затова тази
игра ми е харесала толкова много. Играех
я на "Златни Пясъци", когато майка
ми ме взимаше на работа с нея. Спомням
си, че беше много трудна (движенията на
робокопа са меко казано дървени) , а
кожодерите-хотелиери бяха направили
жетона супер скъп и не можех да стигна
почти до никъде... добре, че бяха русначетата
- поне да гледам.
#8
Captain Commando
"Избери се с
бебето! НЕ, не... с нинджата!" За тази
игра си счупих касичката (която всъщност
беше картонена кутия за обувки). Извадих
от там дълго спестяваните си 200-300 лв,
които стигаха за 5-6 жетона и с моя приятел
Цецо се отправихме към залата зад блока
(Варна, Младост, до бл.116 : ), която всъщност
беше едно бившо кафе пълно с аркадни
игри и ротативки. Мисля, че я врътнахме
тогава... ех, златни спомени...
#7
Strider
Тази игра не
приличаше на нищо, което бях виждал.
Движението на човечето просто беше
уникално - салта, скоци, лазерен меч (?!)
, хващане за стени. Графиката и музиката
бяха толкова футуристични, че направо
ми разбиваха крехкото невръстно мозъче.
Като дете така
и не можах да я превъртя. Сега я имам на
аркадната ми игра вкъщи и още я мъча :
)
#6
Mortal KombatII
FINISH HIM!... ами
добре... задържам блок - нагоре - нагоре
- силна ръчичка -ТОСТИИ
! SCORPION WINS... FATALIТY
Ако
тази игра може да се опишe
с една дума, тo това е
БОЛКА. В MKII има наистина
много насилие - кървища,
черепи, скелети, черва, бой и какви ли
още не злобни извращения. Никой в квартала
не беше виждал нищо подобно и всички се
редяхме като зомбирани пред екрана,
който ни разкриваше този толкова тъмен,
зъл и привлекателен свят на мъченията
и болката . После сънувахме кошмари.
Играехме я в партерната стаичка на един
от входовете на 118 блок, където едвам се
побираха 4 аркади.
#5
Aero Fighters
На "ръчките"
на село бяха сложили една баба да продава
жетоните и тя често излизаше отвън на
седянка с другите баби. Някой ни беше
светнал на страхотен мурафет - ако
изключиш и включиш от контакта аркадната
игра тя се рестартира с един безплатен
кредит. Най-много бомбихме по този начин
точно Aero Fighters-а. Страхотни
графика и звук, супер яки стрелби и
босове, много динамика. Не е много трудна,
не е много лесна. Аз лично нямам по-любими
"самолетчета" от Aero
Fighters, а съм играл стотици.
#4
Street Fighter II
Най-добрата
тупалка. Няма две мнения. За първи път
играх Street Fighter в спортната
на Варна. Всички много добре познавате
качествата на тази абсолютна легенда,
затова и коментарите са излишни. От сън
да ме бутнете мога да ви засипя с хадукени
и шорюкени. Вярвам, че не съм единствения.
#3
The
Punisher
И трите игри в
челната ми тройка са на Capcom.
И трите си приличат доста. Номер три
за мен е Punisher и едва ли
някой ще ме обвини, че я слагам толкова
напред. Прекарал съм безброй часове
вилнейки по улиците на Ню Йорк с Frank
Castle с Nick Fury, борейки
се срещу мафиотските групировки с голи
юмруци, бухалки, изкъртени тръби и
пистолети. Искам откровено да ви
призная, че дори за едно дете да размазваш
мутрите на мутрите (пък било то и
нюйоркски) си е много приятно занимание
: )
#2
Knights of the Round
Beat
'em upс рицари. Какво повече
ти трябва от това? Тази игра беше много
разпространена - имаше я практически
навсякъде, където имаше видео игри.
Играехме я много. Играехме я с кеф. Заема
челно място в класацията ми първо поради
това, че беше супер често срещана, и
второ, поради това, че никога не ме е
дразнила с нищо. Просто приятен и
интересен гейминг. С рицари! На Capcom!
#1
Cadillacs & Dinosaurs
Царицата
на "ръчките"! Светая светих на
аркадните игри в България! Свещената и
неприкосновена МУСТАФА! Така я наричаха
всички, но оригиналното заглавие на
играта е "Кадилаци и Динозаври".
Направена е по едноименната анимационна
поредица Cadillacs and Dinosaurs, която пък от своя
страна е вдъхновена от комикс с име
Xenozoic Tales. Действието се развива в
постапокалиптичен свят населяван от
динозаври и всякакви главорези, а
кадилаците са най-ценното возило. Играта
е класически side-scrolling beat 'em up, в който
може да избирате измежду четири героя:
Jack (balanced),
Hannah (skill),
, Mustapha (speed)и Mess (power).
Всички хлапета се кефеха най-много на
Мустафа и това име стана нарицателно
за играта. Имам приятели, които и до ден
днешен се упражняват в това да връткат
МУСТАФАТА с един кредит. Геймплеят е
перфектен, контролите са изпипани до
най-малката подробност, графиката и
звукът галят сетивата. Всичко в Cadillacs
& Dinosaurs е семпло и
същевременно много силно, направо някак
си съвършено. Не знам наистина какво
повече да кажа... ако някой ден имам деца
определено една от игрите, който ще
играя с тях ще бъде тази.
Игри, който не
влязоха в класацията, но заслужават да
бъдат споменати: Metal Slug, 1941,
Final Fight, Willow, Aliens vs Predators, Raiden, Pang, Snow
Brothers, King of Dragons
