КОЛЕКЦИЯ: GAME BOY MICRO 2/20/2014

Тази малка конзола излиза на пазара през 2005 година и е шестото и последно попълнение в Game Boy гамата. Микрото е обратно съвместимо с предшественика си Game Boy Advance и работи с дискети, като всъщност използва неговата гейм-библиотека. И то каква библиотека само! Една от най-силните конзолни такива евър с игри като: Metroid Zero Mission, Metroid Fusion, Castlevania: Aria of Sorrow, Zelda: The Minish Cap, Tony Hawk’s Pro Skater 2, Contra Advance, Metal Slug Advance, Mega Man Zero серията, Sonic Advance серията  и още една дузина страхотни Mario-та... А за убийствените JRPG-та няма да отварям дума изобщо.

Важно е да отбележим, че конзолата не е съвместима с игрите на по-големите си братя Game Boy  и  Game Boy Color .

Формите и качеството на изработка на Micro могат да бъдат описани най-добре с една дума – класа. Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата хендхелд конзола, която някога съм държал в ръцете си. Дизайнът е изключително стегнат и минималистичен, а контролите са разположени удобно. Микрото ляга в ръката идеално и не измаря след дълга игра.  Всъщност мъникът прилича на класически Nintendo Famicom контролер с дисплей по средата. Корпусът е изграден от алуминий и много малко пластмаса, което го прави доста солиден. От пластмаса всъщност е само предния панел, който може да се сменя, когато ви омръзне или се захаби. Дисплеят има подсветка и е по-добър от този на Advance и Advance SP - макар и малък предлага красиво и ярко изображение. Звукът е на ниво за джобно устройство. 

Трябва да призная, че Game Boy Micro e странна конзола и не е за всеки вкус. Някак си елитарна, неразбрана. Явно дори шефовете на Nintendo не си го харесват много, защото го смятат за провал с продадени „само” 2.5 милиона бройки.

До преди 1-2 години Micro учудващо можеше да се намери във веригата Техномаркет. Сега вариантите да се сдобиете с най-малкото Nintendo са няколко. Първият, разбира се, е да извадите късмет в Продавалник - рядко излизат. Аз имах шанса да закупя моето от там за 60 лв. В ebay се намират лесно, но и цените са по-високи. Иначе великият китайски народ предлага refurbished микрота на цена от 60$, които би трябвало да са като нови и напълно автентични.

Хакването на Micro се прави по идентичен начин както и Advance. Трябва ви флаш карта, на която да сложите нужния софтуер и ромовете с игрите. Аз поръчах ето такава, като с доставката ми излезе 23$. Емулацията е перфектна, но ще имате малко грижи докато свикнете със софтуера на флаш картата.

Споделих ви достатъчно, за да си направите изводите сами. В заключение ще бъда микро кратък - Game Boy Micro безспорно е джобното гадже-мечта на всеки ретро геймър. 

Дерзайте, пичове!

ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ПЛАНЕТА 9/14/2013

Още от дете наричам „Стоков Базар Илиянци” търговската планета. Предполагам ще се съгласите с мен, че това е едно от най-абсурдните места в цяла България. Стотици павилиони и сергии, хиляди китайци, виетнамци, араби, турци и всякакви тарикати ти продават милиони невероятни боклуци. Класически битак с колосални размери.

Но както всяко умно момче добре знае, понякога в калта се намират и диаманти. Ако търсиш достатъчно усърдно, разбира се.

Бях чувал от приятели, че на „Илиянци” все още има магазини за видео игри, където се намират и доста ретро неща. Тъй като имах свободен ден реших да тръгна на куест да ги издиря. Основната ми цел беше да намеря GameBoy игри, а второстепеннатa - да създам контакти с търговците.

За ориентация на „Илиянци” не може да ви помогне нито картa, нито GPS. Единственият вариант да се ориентирате на търговската планета е древното ноу-хау „с питане и до Цариград се стига”. Просто питайте къде са магазините за видео игри. Ако тръгнете да ги търсите без предварителна идея, може да ви отнеме часове. Часове, които може да изиграете, а не да изгубите в лутане : )

Магазин I

Първият магазин, който открих се намира непосредствено срещу входа на Carrefour. Познат е като Павилион 210 или Дрийм Геймс. Там продава Иво.

Имат предимно NES клонинги, Sega MegaDrive II, GameBoy Advance втора ръка, Nintendo DS, DS lite, DSi, Sony Playstation 2, Wii и аксесоари за тези конзоли. Изборът на игри не е голям. Цените са нормални.

Там открих и купих следните игри за GameBoy:

Zen: Intergalactic Ninja

 

Ninja Gaiden Shadow

 

31 in 1 Multicard с основна игра TMNT3: Radical Rescue

Игрите, разбира се, не са оригинални, но това е абсолютно нормално и приемливо за мен. Това са просто китайски пиратки и затова изглеждат толкова безумно.

Магазин II

Вторият магазин се намира малко по-трудно. Пак от входа на Carrefour продължавате перпендикулярно около 100 метра напред в първата малка уличка. Пада се от ляво. Ще го познаете по десетките жълти NES дискети, които се набиват на очи през вратата. Иначе номерът му 3390. Това е магазинчето на Къци.

Къци е абсолютен класик - продава видео игри повече от 20 години! Асортиментът му от NES игри е впечатляващ. Всъщност асортиментът му от всякакви игри е крайно впечатляващ. Ще намерите стотици игри за Sega, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance, PlayStation 2 и други. Къци сподели, че най-продаваният артикул е Sega MegaDrive II в комбинация с Mortal Kombat и че дори има редовни клиенти от чужбина. Изборът е наистина голям, а цените - много добри. Ако му се понравите може да ви изкара изпод тезгяха руски каталог-наръчник от 90-те с кодове и пинизи за всички NES игри. How cool is that?!

От Къци купих:

R-Type за GameBoy

 

Legend of Zelda: Oracle of Seasons + Legend of Zelda: Oracle of Ages за GameBoy Color

 

Куестът за игри на Илиянци се оказа успешен. Аз лично не знам къде в bg може да се намерят такива магазини. Имам доста добри попадения (Зелдите!) и съм доволно щастлив от покупките. На заплата пак натам!

Очаквайте ревюта на игрите в неопределеното бъдеще...

НЕКА ПОИГРАЕМ: DR. MARIO (NES) 9/04/2013

В Аркадинатора често говорим за Марио и затова е редно да споменем едно от най-известните и същевременно нестандартни превъплъщения на култовия водопроводчик с емблематичния мустак – това на доктор (водопроводчик доктор wtf?!). За съжаление днес вече малко позабравено.

Става въпрос за Dr. Mario за NES. Играта е готин и свеж пъзел, който няма нищо общо с премазване на гумби, костенурки и други невинни животинки. На пръв поглед дори се доближава повече до “съветската мозъчна игра” Tetris.

В Dr. Mario играем в един буркан с определен брой вируси в него. Вирусите биват три цвята – сини, червени и жълти. Отделно в страни под една лупа танцуват три вируса в съответните цветове - това са някакви символични аватари. В буркана падат хапчета, тип двуцветни капсули. Идеята е да натрупате три блокчета от еднакъв цвят върху или до вирус в съответния цвят - така го ликвидирате. Всеки път, когато ликвидирате някой вирус, неговият аватар под лупата пада и започва да се абстрахира в адски мъки за известно време. Когато ликвидирате всички вируси от даден цвят в буркана, тогава аватарът под лупата умира и изчезва безкрайно. А, когато изчистите всички вирусчета/аватари, логично, преминавате на следващото ниво. Ако в унищоженото/изчистеното комбо е имало блокче с различен цвят то остава в игра, падайки надолу. Трябва така да изчислявате всичко, че максимално бързо да постигнете натрупване на съответен цвят върху отговарящия му вирус.

Играта ви предоставя пълна възможност да изберете от кое ниво да започнете. Също така можете да играете двойна игра. Викнете приятел и се съревновавайте в това, кой ще събере по-бързо шест победи Всеки, разбира се, си има собствен буркан и си избира сам нивото на трудност и скорост.

Като малък явно не съм оценявал достатъчно Dr. Mario, но днес гледам на нея като на една неангажираща игра, която е напълно способна да ме разтовари в края на деня. Дори нещо повече, Dr. Mario може да бъде страхотен купон, когато е играна заедно с приятели. Това ме навежда на мисълта, че за някои идеи и игри възрастова граница няма.

А, да за малко да забравя… Каква е ролята на Марио в цялата тази работа? Ами кажи-речи никаква. Той просто си стои в дясната част на екрана и подхвърля хапчетата : )

Няколко интересни факта:

- Dr. Mario излиза за NES през 1990г. По-късно освен за NES е портната за GameBoy и аркадна кабина, а наскоро и за 3DS Virtual Console.

- Дизайнер на Dr. Mario е Гунпей Йокой - създателят на хендхелд конзолите GameBoy и Game&Watch. За съжаление трагично загинал в автомобилна катастрофа през 1997г.

- Саундтракът на Dr. Mario е един от най-добрите саундтраци от 8-битовата ера. Без коментар. Композитор е Хироказу Танака - друг класик от Nintendo.

- Dr. Mario се класира престижно във всички класации за най-добра NES игра, а мнозина я смятат за един от най-добрите и значими пъзели в историята на гейминга.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Играта в NESbox ТУК 

Геймплей видео:

INDIE GAME: THE MOVIE 8/26/2013

Аркадинаторът се върна от ваканция и още от заглавието на поста разбирате, че този път няма да си говорим за игри, а за филм за игри. И те няма да са ретро, а инди. Разнообразието, все пак, е хубаво нещо.

Реших да насоча вниманието ви към този филм, поради две причини. Първо: изключителните му кинематографични качества. Второ: тематичните прилики с концепцията на Аркадинатора. Винаги съм смятал инди игрите за най-близки до ретро игрите по дух и усещане. Просто и двете течения са за ценители - за хора, коото искат да играят трудни игри, умни игри, красиви и емоционални игри, които те докосват по някакъв начин. Хора, които могат да си напрягат мозъка и да се вманиачават в детайли, концентрирайки се до кипване на сивото вещество през ушите. Хора като нас. : )

Indie Game: The Movie е документален филм, който проследява част от продукционния период на две от най-известните и успешни инди игри Super Meat Boy и Fez през очите на техните създатели. Регулярно с мнения и споделяне на опит се включва и супер звездата на инди гейминга Джонатън Блоу, създателят на емблематичния Braid.

Ако имате приятели, които правят игри, значи отсега ви е ясно, че този филм няма да ви срещне с много нормални хора. Девелъпърите са странни - това е факт. Инди девелъпърите са черешката на тортата в това отношение. Основните теми, върху които разсъждават тези ескцентрични особи пред камерата са инди игрите като форма на изкуство и себеизразяване и огромното предизвикателство пред изготяването на техните проекти. Уверявам ви, тези момчета стигат до нечовешки крайности, за да ни предадат в дар шедьоврите си, а жертвеният агнец са самите те.

Други вторични нишки в интервютата, които се открояват, са конфронтацията между инди и комерс в гейм индустрията и огромните финансови печалби, които могат да очакват успешните инди девелъпъри. Накратко, ако нервите ти издържат и не се самоубиеш преди да пуснеш в продажба играта (която разработваш повече от четири години) и имаш късмет, можеш да станеш милионер за няколко дни. Доста примамливо, а? Не точно.

Indie Game: The Movie е много красив и доста емоционален. Точно като героите, които представя и техните истории. Критиката и в света на киното, и в света на игрите се изказа доста ласкаво, когато филмът излезе през 2012, а най-доброто доказателство за висш пилотаж е наградата, която взе от Sundance Film Festival по-рано същата година.

Ако се интересувате от игри филмът е просто must watch. Ако се интересувате от кино - също. А ако все още не сте се сблъсквали със света на инди гейминга - едно прекрасно начало. Препоръчвам с две вдигнати ръце!

Може да го намерите по тракерите или да го гледате в Steam.

Трейлър: 

НЕКА ПОИГРАЕМ: BATTLE CITY vs. TANK 1990 (NES) 7/18/2013

Танкчетата, както е общото название на тези две игри по нашите ширини, са едни от най-известните и обичани NES игри изобщо. Battle City всъщност е оригиналната игра на Namco, пусната през 1985, а Tank 1990 е китайската пиратка направена по нея. Игрите са почти идентични, с много дребни разлики помежду им. В това ревю ще направим кратко сравнение на двете.

За себе си не крия, че съм носталгик, обичам да се връщам колкото се може назад в осезаемото ми детство. Като хлапе, през ръцете ми минаха не една и две “Терминаторки” (имитации на NES), на които задоволявах геймърските си нужди. Още тогава ми направи впечатление, че дори при пиратските копия на конзолите и игрите може да се говори за качество. Така например първата ми “Terminator 2” беше оригинална “Terminator 2". Имаше бяла кутия, а на картинката - конзолата и двата джойстика на бял фон, със зелена и червена шарка за цвят. Отзад имаше няколко NES игрици представени в малки квадратчета, а до тях гордо стояха пичовете от Contra 3, която обаче е за SNES...

Макар и пиратска конзолата беше много добре направена. И до ден днешен гледайки снимки на това технологично чудо изпитвам една сладка трепет отвътре. И няма как да е иначе – напълно завършен комплект, с кабели и джойстици. Всеки от тях с порт за слушалки, а самата конзола – с антена, че да може да се ползва вместо оригиналната на телевизора. За съжаление, ерата на тези пиратски зверове отиваше към края си, а с нея и тяхното качество. Много скоро добрите имитации изчезнаха от пазара и бяха заменени от всякакви боклуци, които не притежаваха изброените екстри и бяха много по-неиздържливи.

Нормално, игрите, които идваха с пиратските конзоли от Китай също имаха промени спрямо оригинала. Някой добри, други не толкова. Такъв е и случаят с въпросните Battle City и нейния приемник Tank 1990, който за наше огромно щастие не е пострадал при изплагиатстването си.

Какво е общото между двете игри?

И в двете игри поемате ролята на жълт танк и трябва да опазите орел заграден с крехка тухлена преграда, символизиращ вашата база. От горния край на екрана се появяват вражеските танкове в четири основни разновидности, които се опитват да унищожат и орела, и вас. И при двете игри има танкове променящи цвета си, които ако бъдат оцелени на бойното поле се появява бонус. Терена, по който водите битки може да бъде изграден от няколко елемента: тухли, гора, вода, лед и броня. Тухлите съответно са унищожими, гората се преминава, но покрива почти изцяло вашия танк и затруднява виждането, водата не може да бъде прекосена, но може да се стреля през нея, а ледът просто е хлъзгав и кара вашия танк да поднася. Бронята не може да бъде унищожена, освен в един случай – легендарните три звездички.

От тук ще се прехвърля на другият важен аспект на играта – бонусите. Бонусите са няколко вида и се появяват на случаен принцип, когато уцелите разноцветен противников танк. Звездата ъпгрейдва вашия танк – една го прави по-скорострелен, втора – дава два снаряда наведнъж, а при трета вече можете да пробивате бронята по картата. На разположение ще имате още бонус лопата, която временно покрива вашия орел с броня. Готиното е, че при изтичане на времето на действие, ако е имало щети по тухлената повърхност на орела се възстановяват. Ще срещнете още и бонус танкче – то дава +1 живот, бонус каска – дава ви временна защита срещу вражески попадения, бонус стъпка – замразява враговете за известно време и бонус бомба – унищожава всички противници на екрана.

Едно от най-приятните неща на танкчетата са, че играта има и редактор на нива, с който можете да създадете свое собствено такова. Да, нищо не се запазва при рестартиране, но все пак е забавно да си поиграеш понякога с тази опция. Тя присъства и в двете версии.

Какви са разликите между двете игри?

При Battle City, ако играете играта с приятел и се уцелите взаимно се блокирате за известно време, превръщайки се в пушечно месо за вашите врагове. Това е отстранено при Tank 1990, което според мен прави играта доста по-лесна и неинтригуваща.

При Tank 1990 имаме избор от десетина подверсии, повечето от които предлагат различен дизайн на нивата, от този на Battle City, въпреки, че са изградени от напълно същите елементи. В последните версии на Tank 1990 можете да избирате между 118 нива достъпни от самото начало.

Най-съществените промени обаче са по отношение на бонусите. Освен тези от Battle City, Tank 1990 предлага и някои нови като например пистолет, който автоматично ви превръща в бронебоен танк, като ви дава +1 защита т.е. ако ви уцелят не умирате веднага, a ви даунгрейдват. Ако при един взет пистолет успеете да вземете втори или една звезда получавате способността да чистите гората. Мен лично много ме кефи да гледам как един снаряд почиства целия екран по траекторията си! Другият нов бонус е лодката. Не е трудно да се сетите за какво служи тя – да прекосявате водните пространства. Тя също така ви дава +1 защита от вражески снаряди, като обаче внимавайте да не ви уцелят докато сте във водата, ако загубите там бонуса си ще останете блокирани докато не ви убият.

Другата сериозна промяна е във вражеските редици. Не, те не са съставени от нови танкове, просто на старите са им дадени нови възможности. В по-долните версии на Tank1990, spawn-ът на враговете е ускорен, като за секунди на екрана се появяват до 6-7 танка. Подобрена е тяхната скорострелност, а гадовете дори могат да употребяват и бонусите. Пример - ако вражески танк мине през бомба това ви взривява мигновено! Ако вземе допълнителен живот – ще се излекува от нанесени щети. Най-интересно става като докопат звезда или лопата – в първия случай всички лоши танкове стават бронебойни, а във втория защитното покритие на вашия орел автоматично изчезва.

В крайна сметка, ако трябва да бъда честен не мога да реша коя от двете е по-добра, но нещо в мен повече си ме дърпа към Battle City. Както казах аз съм носталгик и като такъв винаги се стремя да открия обратно най, най, най-първото нещо, което си спомням от детството. Това в никакъв случай не прави Tank 1990 лоша, напротив. Харесвам и нея също, но просто е имала участта да се запозная с нея по-късно.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Та така за танкчетата, хората и пиратските копия.

Линк за Battle City в NESbox ТУК

Battle City геймплей видео от 1 до 15 ниво:

СУПЕР GALAGA КОМИКС 6/16/2013

Ретро игри + комикси = супер яко комбо. Явно така мислят и момчетата от Shifty Look
(един от доволно добрите сайтове за уеб комикси), които преди половин година решават да привлекат трима от най-квалитетните автори в бранша: Раян Норт, Крис Хейстингс и Антъни Кларк, за да направят за тях уеб комикс базиран на класиката Galaga. Ако питате мен всяка ретро игра заслужава да си има подобен комикс. Резултатът е красив, интересен и забавен и определено ще се хареса на всеки един почитател на ретро джитките... или пък на историите в кутийки.

Малко инфо за Galaga. Играта излиза като аркадна кабина през 1981 замислена като продължение на легендарния Galaxian. Производители са едни от лидерите на гейм пазара по това време NAMCO. Основната цел на японците с тези две игри е да преборят хегемонията в fixed shooters жанра, която налага Space Invaders. Успехът е голям - за кратко Galaga се превръща в любима игра на много хора и се портва на всички видове домашни системи и компютри. Играта е толкова търсена, че се появяват дори пиратски платки - нещо съвсем ново за 80-те. Популярноста и се дължи предимно на по-голямата динамика и по-добрата визия в сравнение с другите космически пуцалки от този период. Световният рекорд по Galaga е един от най-успорваните в историята на спортния гейминг. Тези и още редица други "силни моменти" изграждат култовия статус на играта.

Тук може да поиграете малко Galaga (flash) или Galaga (NES)

Eто ви и привю на комикса ( целият е ТУК )

НЕКА ПОИГРАЕМ: NINJA GAIDEN (NES) 6/11/2013

НЕКА ПОИГРАЕМ е нова рубрика в arcadinator.com, в която ще ви представям ревюта на любими ретро игри. В тази насока очаквайте скрийншоти, лонгплей и разбира се доста текст. За откриване започвам със статия на един гостенин на Аркадинатора - Георги Кацаров (Serious Sam), който бързо извоюва статута си на ретро геймър пред мен с познанието и любовта си към NES класиките. Жорката изигра Ninja Gaiden, направи скрийншотите и написа за вас експертното си ревю.

Приятно четене... и преди всичко приятна игра!

В света на игрите има един странен парадокс. Замисляли ли сте се за това как днешните заглавия, технически перфектни и съвършени, с модели, съставени от стотици хиляди полигони, супер детайлни текстури и осветления и сенки в реално време, някак си страдат от остра липса на въображение. И не само това. Самите те не провокират въображението. Старите игри, като под “стари” имам в предвид игри от епохата на NES, SNES, Sega Mega Drive, Atari, аркадните автомати и подобни, ви предоставят герои и светове, направени от една купчина пиксели, често пъти по-квадратни от картина на Пикасо, но за сметка на това докосват въображението ви по такъв начин, че ви става ясно - те самите са направени с неизчерпаеми дози такова.

Често пъти в тези игри и дума не може да става за история или сюжет. Като геймплей са доста семпли, прости, но за сметка на това приковават вниманието ни с часове и дни наред. Успяват да докоснат онази струна в нас, която ни кара да искаме да ги преиграем отново и отново. Задължително докато ги играеш мислено отброяваш паузите от движение до движение на човечето ти и тиктакаш като швейцарски часовник в стремежа си да достигнеш съвършенството. Отмерваш такт след такт всеки скок, удар и падане. Ако оприличим това съвършенство на музика – то тогава талантливите японци от Tecmo са същинска креативна филхармония, а тяхното класическо произведение Ninja Gaiden и до днес остава синоним на нечовешки трудна игра, която те предизвиква да се опиташ отново и отново след всяка дигитална смърт.

Една от главните причини Ninja Gaiden да е толкова успешна и обичана със сигурност е уникалното за времето си наличие на сюжетна линия, която се разгръща успоредно със самата игра. Всичко започва с 8-битово интро-двубой между две нинджи, в който едната пада мъртво ранена. Разбираме, че това е нещо като ретроспекция, която минава през главата на главния герой Раю, докато той чете прощално писмо от баща си (падналата в боя нинджа). В писмото си стареца му казва, че ако не се върне жив от дуела, той трябва да замине за Америка, където да намери човек на име Уолтър Смит. Така всъщност се озовавате по щатските улици, където минава и първото ниво. След като премервате сили с първия бос, ви очаква среща с друг основен персонаж в играта – мацето Ирен Лю, която веднага… ви прострелва... с приспивателно. Събуждате се в някаква килия, където влиза въпросната Ирен. Тя ви тиква една статуетка в ръцете и инструкции да бягате. Вече на свобода, продължавате напред със задачата си да намерите Уолтър Смит, което става в началото на трето действие, от когото пък научавате какво всъщност се случва и в какво сте забъркан.

Някога, много отдавна, зъл демон навлязъл в нашето измерение с простичката цел да избие всичко що шава. Тогава се появил Шиноби (легендарна нинджа - препратка към друга игра снинджи), който успял да надвие злите сили на демона и да го победи, затваряйки го в храм, далеч отвъд морето. Тъй като нямал достатъчно сили да го убие Шиноби разделил силите му на две части, затваряйки ги в две статуетки – светла и тъмна - тялото и душата на дракона. Оставил и предупреждение - те трябва да бъдат пазени една от друга, защото ако бъдат събрани заедно точно в нощта на Черната луна веднъж на 700 години демонът ще бъде събуден отново. Уолтър и Кен Хайабуса (бащата на Раю - имената на двамата са препратка към Riu и Ken от Street Fighter) ги намират и разчитат предупреждението. Двамата вземат по една статуетка, запечатват храма и се разделят, с надеждата да предпазят света от злото.

И така Раю вади своята статуетка и я показва на Уолтър. В този момент обаче изневиделица се появява друг нинджа, който я отмъква и нашия герой се впуска след него. След като успява да си я върне, Раю се връща обратно в къщата, където Уолтър лежи смъртно ранен и съобщава, че са взели неговата статуетка. В този момент се появяват няколко костюмаря, които с насочени пистолети отвеждат Раю. Така всъщност попадате в централата на ЦРУ и се запознавате с директора на отдела за археологически там-нещо си Фостър (който между другото играе голяма роля и в третата част на играта). Той ви запознава с останалата част от историята, обяснявайки кой и за какво иска статуетките: малко след като Уолтър и Кен запечатват храма, там се появява човек на име Guardia de Mieux (не се наемам да го напиша на кирилица) или както той сам се наричал Jaquio. Та въпросният Jaquio искал статуетките, за да събуди демона, защото този който го направел, щял да получи безсмъртие и огромна мощ. Сещате се, че гада Jaquio е отново по петите на статуетките.

И понеже от ЦРУ останали впечатлени от действията на Раю, му предлагат да го изпратят като доброволец срещу Jaquio. Така всъщност попадате в джунглите на Амазония, където се намират руините на храма. Задачата ви е дa ликвидирате лошия. На пътя ви обаче се изправя войн, наричащ се Malth, който всъщност се оказва... spoiler - spoiler - spoiler ( изиграйте за да разберете сами ). Края за NES игра е наистина много драматичен, а атмосферата се допълва перфектно от страхотната музика. Не един или двама ентусиасти в съвременното интернет пространство са се хващали да я свирят в знак на почит и уважение.

След като така подробно ви запознах с историята нека да обърна внимание и на другите хубави страни в играта. Ninja Gaiden си е класически сайдскрол екшън, т.е. вие започвате в едната част на екрана и по права линия вървите към другата. Като “вървите” е доста силно казано, понеже през по-голямата част ще трябва предимно да скачате по стени и над пропасти, избягвайки атаките на вашите противници. Самите нива всъщност представляват точно това – накъсани платформи върху някаква пропаст, които ще трябва да преодолявате. Освен да ходи наред-назад и да скача, вашият герой може и да се захваща за различни отвесни повърхности. Уви, с изключение на някои специални, на повечето не можете да се движите свободно нагоре-надолу, но чрез подскачане можете да компенсирате това ограничение. Както ще забележите често пъти това е по-бързо отколкото стандартното катерене нагоре-надолу, но обикновенно си трябват тренировки, докато усвоите правилно движенията.

Ако може да се даде минус на играта, то това ще е дизайнът на нивата. Когато напреднете ще започне да ви преследва едно силно усещане за Déjà vu. Сякаш самите декори започват да се повтарят. Ще имате чувството, че преминавате през едно и също ниво, но в различни цветове. За щастие това е недостатък само на първата игра от поредицата, пък и в предвид колко е трудна едва ли ще ви се стори чак толкова голям проблем.

Като споменах трудността - тя не идва толкова от самите платформи, колкото от комбинацията с противниците, които са най-различни видове. Като се започне от тромави и бавни стражари, които ходят напред назад, до врагове които стрелят по вас непрестанно, или такива които стръвно и бързо се спускат на бой към ваша милост. Доста често ще се натъквате на различни смъртоносни комбинации. Повярвайте ми, това е играта, която ще ви накара да намразите птиците. В края на всяко действие ще премерите сили с по един бос, а финалната битка пък е запазена марка за поредицата, понеже има цели три фази.

Естествено не се борите с голи ръце срещу цялата тази пасмина. Като всеки уважаващ себе си нинджа така и Раю има своя верен меч, с който най-често ще сразявате вашите противници. Освен него обаче ще срещнете и специални умения, които доста често ще трябва да комбинирате с умели движения, за да преодолявате препятствията, пред които играта ви изправя. Ще започна най-напред с това, че всяко умение за да бъде използвано се нуждае от енергия/мана. Вашият герой започва играта без такава, но по нивата набързо ще съберете. Максимума е 99, като всяко умение за да бъде използвано изисква по пет точки мана.

По пътя ще може да си намерите малък шурикен, който се ползва предимно за врагове на далечни разстояния. Далеч за предпочитане е големият шурикен, който е като бумеранг и при съчетание с правилно направен скок можете да изкара доста време само с един изстрел. Минаваме през огнената сила, която можете да изстрелвате под наклон нагоре, за да стигнем до моето любимо умение – торнадото. За разлика от другите сили, които се активират чрез клавишната комбинация “Нагоре” + “Атака”, Торнадото се активира, когато натисните “Атака” при скок. Вашият герой моментално се завърта във въздуха посичайки всичко живо по пътя си. Интересно е, че тази сила с един удар и за части от секундата е способна да ликвидира бос например, което прави играта сравнително лесна точно в най-интересната част. Освен тези умения имате и две, които не хабят мана, но се активират в момента на вземането, като траят известно време. Първото е т.нар. Огнено Колело или Огнен щит, който ви предпазва от всякакви атаки и врагове, а втората е Спиране на времето. Освен тях, из нивата ще срещнете още сини и червени йероглифи, които служат за запълване на маната – сините добавят по 5, а червените – по 10. Също така има и колби, които ви лекуват, допълнителни животи и някакви сини и червени (отново) торбички, които освен точки май не дават нищо друго.

Та в общи линии това са съставните части на играта. Но поставени така са нещо като рецепта – съвсем едно е докато ги четете просто като продукти и съвсем друго – когато опитвате готовото ястие. А то, повярвайте ми, е едно от най-вкусните, които ще опитате изобщо.

Ninja Gaiden може да поиграете онлайн ето тук.

А ето и един лонгплей по темата:

ПАТЕШКИ ИСТОРИИ 5/21/2013

"Пате! Ууу-У...

Всеки миг геройство или пакост - Ууу-У

Патета се кискат или патят! Ууу-У"

Преди месец писах за това как Capcom взривиха гейминг сцената на PAX East 2013, като обявиха, че ще ремастерират някои от великите си класики по случай 25 годишнината на компанията. В поста си тогава ви разказах за очаквания Dungeons & Dragons: Chronicles of Mystara, но всъщност японците направиха фурор по-скоро с презентацията си на друг ремастер - този на Duck Tales!

Capcom пускат първия Duck Tales за NES (8 битовото нинтендо) през 1989 година. Както може би добре знаете, играчът поема ролята на Чичо Скрудж и обикаля най-екзотичните кътчета на света, че дори и луната, в търсене на съкровища. Скрудж се бие и скача с бастуна си, а когато има нужда от помощ го подкрепят пилотът Лънчпад МакКвак и племенниците му Хюи, Дюи и Луи. Много престижни издания и до ден днешен поставят играта на челните места в категории като "Най-добра игра за NES", а дори и в "Най-добра видео игра за всички времена". През 1993, малко преди да приключи активният живот на NES, Capcom пускат и Duck Tales 2, която до голяма степен се явява копие на първата, само че с нови нива и следва същия успешен път.

Ремастерираната версия ще се отклонява откъм геймплей много малко от оригинала. Повечето нива са пренаправени от старите, като само се използва нова 2.5D перспектива. Човечета ще са ръчно анимирани от художниците на Disney. Ще присъстват и няколко чисто нови добавени нива като бонус. Duck Tales: Remastered се очаква да излезе за PS 3, Wii и Xbox по някое време това лято.

Факт е, че много от нас са израстнали с анимационната поредица "Патешки истории". Не малко от нас са играли и игрите на нинтендото часове наред до болезнено почервеняване на очите. Ако и на вас ви се играе новото парче, толкова колкото на мен, не ви остава нищо друго освен да се залъгвате с малко игра или лонгплей на старите, докато излезе. 

Duck Tales: Remastered трейлър:

Duck Tales (NES) лонгплей:

КОРАБЪТ МАЙКА 5/17/2013

След невероятния Street Fighter II триптих бих желал да ви представя още едно произведение на изкуството, инспирирано от ретро гейминга. "MOTHERSHIP" е дърворезба триптих на американския артист Джеф Кларин. Кларин изобразява в три части класическата конзола Atari 2600 и нейните два контролера. Това чудо има размери 215 х 50 см и е изработено от брезов материал и махагон. Цената е скромна - 2200 долара.

Много от нас са прекарали стотици часове със скърцащите джойстици на атарито, играейки безспорно най-грозните видео игри, създавани някога. И все пак се размазвахме от кеф... Заслужено уважение за първата широко разпространена конзола в България и, разбира се, в света. Неслучайно триптихът е наречен корабът майка, именно Atari 2600 маркира началото на домашните видеозабавления за милиони деца.

Бонус - една ретро реклама: 

8 БИТОВА ЛУДНИЦА 5/16/2013

Хмм... хайде сега малко по-спокойно... Чип и Дейл, Марио, Костенурките Нинджа, Аладин, Изродите от Контра, Суб-зеро, Чичо Скрудж и Чернокрилия Паток... всичките заедно в една игра... да бе да! Лудница!

Сякаш господин аниматорът Вадим Кузьминский малко е попрекалил в детството си с игра на Денди (руската алтернатива на NES). Няма лошо, всички прекалвяхме. Видеото му е една страхотно направена сюрреалистична компилация на любимите ни герой.

Не знам за вас, но аз бях в доста приятно WTF през цялото време.

"Нали ти казах, че ще блокираш кинескопа!?!"