ОТКРИХА ЗАРОВЕНИТЕ В ПУСТИНЯТА ИГРИ НА ATARI 4/29/2014

Миналата събота екип на Microsoft изровиха дискети на играта E.T. за Atari 2600 от по средата на нищото в пустинята на Ню Мексико. Защо това е интересно - беше разкрита една от най-големите мистерии в историята на гейминга.

Разкопките са част от заснимането на документален филм на новосъздаденото Xbox Entertainment Studios. Стотици хора се събраха на отравянето, за да засвидетелстват потвърждаването на една култова градска легенда. Реално никой не беше сигурен какво ще изскочи изпод пясъка.

Историята накратко:

- през 1982 Atari прави най-слабата игра правена някога - адаптация по филма на Спилбърг E.T. the Extra-Terrestrial

- малко преди това компанията пуска неуспешен конзолен порт на култовия аркаден Pac-Man

- през същата година на пазара се пускат непропорционално голям брой игри, което буквално го води до тотален колапс

- Atari са били толкова убедени в продажбите си, че правят над 17 милиона дискети от двете игри... в крайна сметка продават само около 8.5 милиона

- от бизнес за 3 милиарда на година гейминг индустрията пада до смешните 100 милиона приходи, хиляди хора остават без работа

- Atari фалират и имат огромен принос за кризата и между другото притежават няколко милиона непотребни дискети

- Поради някаква безумна причина шефовете на компанията решават да заровят дискетите в пустинята

 - Заровените бройки на E.T. стават символ на най-лошия финансов крах в историята на игрите и пример за това как ачлността може да погребе империи

Вижте този материал на IGN от мястото на събитието:

Ето и малко геймплей видео на игратa:

КАК ДА СИ НАПРАВИМ АРКАДЕН КАБИНЕТ - част I 12/09/2013

И беше лето 2013-то... Аркадинаторът отиде при геймърите и им каза: „О, вий неразумни люде! Поради что се мъчите да играйте триизмернови игри дето животите ви са все бая, продълженията безкрайни, а сейфовете незаприщени? Не вий ли йе срам да сторите лошо на ближния си NPC, да го биете и да го млатите,  да го стреляте и да го колите, до дека екраниот ви стане цял в кървища и черва? Не ви ли ищи сърцето умиление, изнурено от фрагове и ЕЛО-та?” И най-после още рече: „Ще въздигна аркаден кабинет от стари педечета, от китайски чаркове, та да може вий неуки геймъри да изпитате земното щастие и да се възрадвате на безкрайните ретро благини. И ще видите истината, и ще откриете правата вяра! И нека Pong-а, Pac-Man-а, и светото Mario се смилят над грешните ви души... Атаримин!”

Носталгия е дума, описваща слабо чувството напиращо в мен, когато видя аркадна машина. Ретро романтика е словосъчетание, което неумело пресъздава емоциите ми, когато хвана ръчката и започна да помпам бутоните. Да си го кажа направо - аркадните кабинети, аркадните игри и всичко, свързано с тях са ми голяма, голяма слабост.

Когато случайно попаднах на една стара тема от форума на hardware.bg, в която един пич разказваше как си е сглобил MAME Arcade Cabinet, внезапно ме осени прозрение. Казах си – дали не мога да си направя и аз... Мога!

Тази мисъл не ме оставяше на мира поне седмици наред. Имах нужда от сериозен план, за да мога да реализирам подобен проект. И така започнах да проучвам... От самото начало бях наясно с няколко неща:

1. не исках аркаден кабинет, който да върви с MAME

2. не исках аркаден кабинет с компютърен монитор (ако ще е гарга да е рошава!)

3. исках да имам максимално много игри

4. не съм супер сръчен и не разполагам с инструменти

Тъй като не разбирах нищо от електрониката на аркадите и от дървообработка, трябваше да почета сериозно. Изядох една дузина форуми, блогове и какви ли не сайтове. Гледах и доста видеа в тубата (най-много ми помогна този канал). След като бях малко по-наясно с нещата, ми се избистри следната концепция – трябва да си купя стар аркаден кабинет и да го реставрирам. Така нямаше да се налага да се правя на мебелировчик, щях да имам автентичен CRT монитор, нямаше да се налага да купувам скъпи инструменти. Проблемът с много игри обаче остана да виси, но за него по-късно.

Как се намира стара аркада в Бг? Много трудно. Гугъл ми даваше много постни резултати. Успях да открия няколко фирми, които все още се занимават с “развлекателни автомати”, но само една от тях ми върна отговор. Срещнах се със собственика, ходих на оглед в някакви безумни складове в индустриалната зона до кв. Дружба и то само, за да чуя солената му цена от минимум 400-500 лв. за работеща аркада в ужасно състояние и към 1000 лв. за такава в много добро състояние. Имаше нещо гнило в тази работа. Поне научих доста полезни неща от шефа на машинките.

Следващият ми сърч, разбира се, беше в Prodavalnik-а. Да живее продавалника! Успях да открия няколко стари аркади, цените бяха повече от прилични (между 100 – 250 лв), но всички се намираха на майната си спрямо мен – Русе, Хасково, Варна... Трябваше да измисля евтина доставка и това ме бавеше. Докато изчислявах всякакви сложни схеми се появи едно момче от Самоков, което имаше скромна аркада за продаване. Не изглеждаше много добре, но се уговорихме, ако ми я докара до вкъщи да си стиснем ръцете – цената ме устройваше. Човекът беше много точен и още след седмица дойде до нас. Качихме аркадата вкъщи и... бях доста разочарован. Кабинетът беше яко кочина, а и не функционираше изправно. Нямах никаква идея какво ще го правя, но бях дал дума да го купя без да се пазаря. Преглътнах горчилката и се разделих със 150 лв.

Части и игри дори не се опитах да търся в нашата мила татковина. Пробвах стандартните ebay и amazon, както и няколко други сайта за ретро гейм техника. Цените бяха високи, доставката също. В един от ретро гейм сайтове забелязах, че продават мулти гейм PCB. Какво пък е това животно? Нека обясня: старите конзоли (Atari, NES, Sega Mega Drive), както знаете, представляват платка-дъно, в която интегрираме платка-игра и магията се случва. При аркадите дъното и самата игра са една единствена голяма платка. Затова и в един аркаден кабинет навремето имаше по една игра. Мулти PCB е съвременна приумица (мощно дъно с голям мемори чип), която събира стотици игри и ги емулира подобно на компютър. Откъде да намерим подобно нещо? Разбира се, от китайците. Благодарение на чудото на интернет открих следния завод от дълбоката китайска провинция и си харесах подобна оферта с PCB, което се казвашe Just another Pandora's Box. Цената – най ниската възможна, игрите – много, частите – нови. Перфектно!

Единственият проблем с китайските части беше... доставката. Платих над 50 долара за доставка с DHL, за да съм сигурен, че всичко ще е наред. И всичко беше… докато нещата ми не пристигнаха в българските митници. Изкарването на колета от там беше истинска одисея, за която мога да напиша цял отделен пост. Време за доставка – по-малко от 10 дни, време за освобождаване от митница – близо 3 седмици. Абсурдно. По-абсурдно. България.

Забравих да спомена, че аркадата, която купих от момчето дойде с две платки – Joe& Mac: Caveman Ninja и някакъв странен китайски пъзел. Като се има предвид, че първата е една от любимите ми аркадни игри от детството, бях доста доволен. Pandora-та от Китай, от своя страна имаше Cadillacs & Dinosaurs, Street Fighter, Metal Slug, Punisher, Knights of the Round,  Final Fight, King of Fighters и още десетки супер любими игри. Нямах търпение да сглобя купчината боклуци, която бях събрал и да започна да играя.

Как се случи това? Очаквайте скоро в част II

ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ПЛАНЕТА 9/14/2013

Още от дете наричам „Стоков Базар Илиянци” търговската планета. Предполагам ще се съгласите с мен, че това е едно от най-абсурдните места в цяла България. Стотици павилиони и сергии, хиляди китайци, виетнамци, араби, турци и всякакви тарикати ти продават милиони невероятни боклуци. Класически битак с колосални размери.

Но както всяко умно момче добре знае, понякога в калта се намират и диаманти. Ако търсиш достатъчно усърдно, разбира се.

Бях чувал от приятели, че на „Илиянци” все още има магазини за видео игри, където се намират и доста ретро неща. Тъй като имах свободен ден реших да тръгна на куест да ги издиря. Основната ми цел беше да намеря GameBoy игри, а второстепеннатa - да създам контакти с търговците.

За ориентация на „Илиянци” не може да ви помогне нито картa, нито GPS. Единственият вариант да се ориентирате на търговската планета е древното ноу-хау „с питане и до Цариград се стига”. Просто питайте къде са магазините за видео игри. Ако тръгнете да ги търсите без предварителна идея, може да ви отнеме часове. Часове, които може да изиграете, а не да изгубите в лутане : )

Магазин I

Първият магазин, който открих се намира непосредствено срещу входа на Carrefour. Познат е като Павилион 210 или Дрийм Геймс. Там продава Иво.

Имат предимно NES клонинги, Sega MegaDrive II, GameBoy Advance втора ръка, Nintendo DS, DS lite, DSi, Sony Playstation 2, Wii и аксесоари за тези конзоли. Изборът на игри не е голям. Цените са нормални.

Там открих и купих следните игри за GameBoy:

Zen: Intergalactic Ninja

 

Ninja Gaiden Shadow

 

31 in 1 Multicard с основна игра TMNT3: Radical Rescue

Игрите, разбира се, не са оригинални, но това е абсолютно нормално и приемливо за мен. Това са просто китайски пиратки и затова изглеждат толкова безумно.

Магазин II

Вторият магазин се намира малко по-трудно. Пак от входа на Carrefour продължавате перпендикулярно около 100 метра напред в първата малка уличка. Пада се от ляво. Ще го познаете по десетките жълти NES дискети, които се набиват на очи през вратата. Иначе номерът му 3390. Това е магазинчето на Къци.

Къци е абсолютен класик - продава видео игри повече от 20 години! Асортиментът му от NES игри е впечатляващ. Всъщност асортиментът му от всякакви игри е крайно впечатляващ. Ще намерите стотици игри за Sega, GameBoy, GameBoy Color, GameBoy Advance, PlayStation 2 и други. Къци сподели, че най-продаваният артикул е Sega MegaDrive II в комбинация с Mortal Kombat и че дори има редовни клиенти от чужбина. Изборът е наистина голям, а цените - много добри. Ако му се понравите може да ви изкара изпод тезгяха руски каталог-наръчник от 90-те с кодове и пинизи за всички NES игри. How cool is that?!

От Къци купих:

R-Type за GameBoy

 

Legend of Zelda: Oracle of Seasons + Legend of Zelda: Oracle of Ages за GameBoy Color

 

Куестът за игри на Илиянци се оказа успешен. Аз лично не знам къде в bg може да се намерят такива магазини. Имам доста добри попадения (Зелдите!) и съм доволно щастлив от покупките. На заплата пак натам!

Очаквайте ревюта на игрите в неопределеното бъдеще...

НЕКА ПОИГРАЕМ: DR. MARIO (NES) 9/04/2013

В Аркадинатора често говорим за Марио и затова е редно да споменем едно от най-известните и същевременно нестандартни превъплъщения на култовия водопроводчик с емблематичния мустак – това на доктор (водопроводчик доктор wtf?!). За съжаление днес вече малко позабравено.

Става въпрос за Dr. Mario за NES. Играта е готин и свеж пъзел, който няма нищо общо с премазване на гумби, костенурки и други невинни животинки. На пръв поглед дори се доближава повече до “съветската мозъчна игра” Tetris.

В Dr. Mario играем в един буркан с определен брой вируси в него. Вирусите биват три цвята – сини, червени и жълти. Отделно в страни под една лупа танцуват три вируса в съответните цветове - това са някакви символични аватари. В буркана падат хапчета, тип двуцветни капсули. Идеята е да натрупате три блокчета от еднакъв цвят върху или до вирус в съответния цвят - така го ликвидирате. Всеки път, когато ликвидирате някой вирус, неговият аватар под лупата пада и започва да се абстрахира в адски мъки за известно време. Когато ликвидирате всички вируси от даден цвят в буркана, тогава аватарът под лупата умира и изчезва безкрайно. А, когато изчистите всички вирусчета/аватари, логично, преминавате на следващото ниво. Ако в унищоженото/изчистеното комбо е имало блокче с различен цвят то остава в игра, падайки надолу. Трябва така да изчислявате всичко, че максимално бързо да постигнете натрупване на съответен цвят върху отговарящия му вирус.

Играта ви предоставя пълна възможност да изберете от кое ниво да започнете. Също така можете да играете двойна игра. Викнете приятел и се съревновавайте в това, кой ще събере по-бързо шест победи Всеки, разбира се, си има собствен буркан и си избира сам нивото на трудност и скорост.

Като малък явно не съм оценявал достатъчно Dr. Mario, но днес гледам на нея като на една неангажираща игра, която е напълно способна да ме разтовари в края на деня. Дори нещо повече, Dr. Mario може да бъде страхотен купон, когато е играна заедно с приятели. Това ме навежда на мисълта, че за някои идеи и игри възрастова граница няма.

А, да за малко да забравя… Каква е ролята на Марио в цялата тази работа? Ами кажи-речи никаква. Той просто си стои в дясната част на екрана и подхвърля хапчетата : )

Няколко интересни факта:

- Dr. Mario излиза за NES през 1990г. По-късно освен за NES е портната за GameBoy и аркадна кабина, а наскоро и за 3DS Virtual Console.

- Дизайнер на Dr. Mario е Гунпей Йокой - създателят на хендхелд конзолите GameBoy и Game&Watch. За съжаление трагично загинал в автомобилна катастрофа през 1997г.

- Саундтракът на Dr. Mario е един от най-добрите саундтраци от 8-битовата ера. Без коментар. Композитор е Хироказу Танака - друг класик от Nintendo.

- Dr. Mario се класира престижно във всички класации за най-добра NES игра, а мнозина я смятат за един от най-добрите и значими пъзели в историята на гейминга.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Играта в NESbox ТУК 

Геймплей видео:

НЕКА ПОИГРАЕМ: BATTLE CITY vs. TANK 1990 (NES) 7/18/2013

Танкчетата, както е общото название на тези две игри по нашите ширини, са едни от най-известните и обичани NES игри изобщо. Battle City всъщност е оригиналната игра на Namco, пусната през 1985, а Tank 1990 е китайската пиратка направена по нея. Игрите са почти идентични, с много дребни разлики помежду им. В това ревю ще направим кратко сравнение на двете.

За себе си не крия, че съм носталгик, обичам да се връщам колкото се може назад в осезаемото ми детство. Като хлапе, през ръцете ми минаха не една и две “Терминаторки” (имитации на NES), на които задоволявах геймърските си нужди. Още тогава ми направи впечатление, че дори при пиратските копия на конзолите и игрите може да се говори за качество. Така например първата ми “Terminator 2” беше оригинална “Terminator 2". Имаше бяла кутия, а на картинката - конзолата и двата джойстика на бял фон, със зелена и червена шарка за цвят. Отзад имаше няколко NES игрици представени в малки квадратчета, а до тях гордо стояха пичовете от Contra 3, която обаче е за SNES...

Макар и пиратска конзолата беше много добре направена. И до ден днешен гледайки снимки на това технологично чудо изпитвам една сладка трепет отвътре. И няма как да е иначе – напълно завършен комплект, с кабели и джойстици. Всеки от тях с порт за слушалки, а самата конзола – с антена, че да може да се ползва вместо оригиналната на телевизора. За съжаление, ерата на тези пиратски зверове отиваше към края си, а с нея и тяхното качество. Много скоро добрите имитации изчезнаха от пазара и бяха заменени от всякакви боклуци, които не притежаваха изброените екстри и бяха много по-неиздържливи.

Нормално, игрите, които идваха с пиратските конзоли от Китай също имаха промени спрямо оригинала. Някой добри, други не толкова. Такъв е и случаят с въпросните Battle City и нейния приемник Tank 1990, който за наше огромно щастие не е пострадал при изплагиатстването си.

Какво е общото между двете игри?

И в двете игри поемате ролята на жълт танк и трябва да опазите орел заграден с крехка тухлена преграда, символизиращ вашата база. От горния край на екрана се появяват вражеските танкове в четири основни разновидности, които се опитват да унищожат и орела, и вас. И при двете игри има танкове променящи цвета си, които ако бъдат оцелени на бойното поле се появява бонус. Терена, по който водите битки може да бъде изграден от няколко елемента: тухли, гора, вода, лед и броня. Тухлите съответно са унищожими, гората се преминава, но покрива почти изцяло вашия танк и затруднява виждането, водата не може да бъде прекосена, но може да се стреля през нея, а ледът просто е хлъзгав и кара вашия танк да поднася. Бронята не може да бъде унищожена, освен в един случай – легендарните три звездички.

От тук ще се прехвърля на другият важен аспект на играта – бонусите. Бонусите са няколко вида и се появяват на случаен принцип, когато уцелите разноцветен противников танк. Звездата ъпгрейдва вашия танк – една го прави по-скорострелен, втора – дава два снаряда наведнъж, а при трета вече можете да пробивате бронята по картата. На разположение ще имате още бонус лопата, която временно покрива вашия орел с броня. Готиното е, че при изтичане на времето на действие, ако е имало щети по тухлената повърхност на орела се възстановяват. Ще срещнете още и бонус танкче – то дава +1 живот, бонус каска – дава ви временна защита срещу вражески попадения, бонус стъпка – замразява враговете за известно време и бонус бомба – унищожава всички противници на екрана.

Едно от най-приятните неща на танкчетата са, че играта има и редактор на нива, с който можете да създадете свое собствено такова. Да, нищо не се запазва при рестартиране, но все пак е забавно да си поиграеш понякога с тази опция. Тя присъства и в двете версии.

Какви са разликите между двете игри?

При Battle City, ако играете играта с приятел и се уцелите взаимно се блокирате за известно време, превръщайки се в пушечно месо за вашите врагове. Това е отстранено при Tank 1990, което според мен прави играта доста по-лесна и неинтригуваща.

При Tank 1990 имаме избор от десетина подверсии, повечето от които предлагат различен дизайн на нивата, от този на Battle City, въпреки, че са изградени от напълно същите елементи. В последните версии на Tank 1990 можете да избирате между 118 нива достъпни от самото начало.

Най-съществените промени обаче са по отношение на бонусите. Освен тези от Battle City, Tank 1990 предлага и някои нови като например пистолет, който автоматично ви превръща в бронебоен танк, като ви дава +1 защита т.е. ако ви уцелят не умирате веднага, a ви даунгрейдват. Ако при един взет пистолет успеете да вземете втори или една звезда получавате способността да чистите гората. Мен лично много ме кефи да гледам как един снаряд почиства целия екран по траекторията си! Другият нов бонус е лодката. Не е трудно да се сетите за какво служи тя – да прекосявате водните пространства. Тя също така ви дава +1 защита от вражески снаряди, като обаче внимавайте да не ви уцелят докато сте във водата, ако загубите там бонуса си ще останете блокирани докато не ви убият.

Другата сериозна промяна е във вражеските редици. Не, те не са съставени от нови танкове, просто на старите са им дадени нови възможности. В по-долните версии на Tank1990, spawn-ът на враговете е ускорен, като за секунди на екрана се появяват до 6-7 танка. Подобрена е тяхната скорострелност, а гадовете дори могат да употребяват и бонусите. Пример - ако вражески танк мине през бомба това ви взривява мигновено! Ако вземе допълнителен живот – ще се излекува от нанесени щети. Най-интересно става като докопат звезда или лопата – в първия случай всички лоши танкове стават бронебойни, а във втория защитното покритие на вашия орел автоматично изчезва.

В крайна сметка, ако трябва да бъда честен не мога да реша коя от двете е по-добра, но нещо в мен повече си ме дърпа към Battle City. Както казах аз съм носталгик и като такъв винаги се стремя да открия обратно най, най, най-първото нещо, което си спомням от детството. Това в никакъв случай не прави Tank 1990 лоша, напротив. Харесвам и нея също, но просто е имала участта да се запозная с нея по-късно.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Та така за танкчетата, хората и пиратските копия.

Линк за Battle City в NESbox ТУК

Battle City геймплей видео от 1 до 15 ниво:

VIDEO GAMES ARE BAD, MKAY? 4/12/2013

Време е да подходим малко по-сериозно към нещата и да обърнем внимание на следното видео. Годината е 1982 и видео игрите навлизат мощно в поп културата. Аркадната треска разболява младите по цял свят. Някой скучни, посредствени и назадничави психолози стигат до там , че сравняват страстта към игрите с наркомания. Родителите започват да се чудят дали безбройните прекарани часове пред мониторите все пак не са вредни за потомството им.

Едно от култовите телевизионни предавания в Америка Saturday Night Live (NBC) скалъпва сатиричен репортаж по темата. В "Признанията на един Видео Наркоман" се срещаме с невръстния Алън и неговите трудности в борбата му с тежката адикция.

Видео игрите като феномен вече същестуват и се развиват повече от 40 години, но за съжаление мнението, че представляват просто някакво забавление (дори губене на време) за деца и дегенерати е все още широко разпространено...

Alan: A Video Game Junkie

ВИДЕО: ПЪРВИЯТ РЕКЛАМЕН КЛИП ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА ИГРА 4/05/2013

Годината е 1973. Компютърните видео игри са все още една силна абстракция, достъпна за малцина, които имат късмета да притежават домашен компютър, а аркадните игри в Америка се броят на пръстите на ръцете.

Точно в този момент супер находчивите изобретатели на съвременната тонколона Magnavox купуват патента на Ралф Баер за първата телевизионна видео игра - Odyssey и започват да я произвеждат. За съжаление маркетинговата стратегия на одисейката има един сериозен недостатък. Поради името й (Magnavox Odyssey) хората си мислят, че работи само на телевизори от същата марка - Magnavox, и това влияе зле на продажбите. Година по-късно Atari пускат своята първа конзола Pong. Промотират я като "конзола, която работи на всеки един телевизор" и заграбват почти целия пазарен дял за видео игри.

Освен като първата телевизионна видео игра Magnavox Odyssey е пионер и с първата тв реклама за видео игра.

Време е за малко ретро видео: 

ТОМОХИРО ИШИКАДО - КОСМИЧЕСКИЯТ НАШЕСТВЕНИК 4/03/2013

"Когато Taito видяха прототипа на Space Invaders, казаха "Не можеш да стреляш по хора! Но искаме от теб военна игра...". И така промених враговете от човечета в чудовища. По същото време се чудех каква тема ще бъде актуална и чух, че в САЩ пускат научно-фантастичен филм наречен Star Wars. Помислих си, че космическата тематика ще бъде модерна в близките години и преместих фокуса на играта върху космоса и извънземните. Така чудовищата се превърнаха в извънземните космически нашественици, познати ви днес."

Преди няколко дни (31 март) един от пионерите на гейминг индустрията - Томохиро Ишикадо имаше рожден ден. Най-известното произведение на Ишикадо е култовата Space Invaders, която се смята за първата shoot `em up игра и е една от класиките обуславящи началото на "златната ера на аркадните видео игри" (1975-1985).

Първият турнир по видео игри в историята е игран именно на тази игра. През 1980 година Atari организират първото състезание по видео игри, явяват се 10 000 участника. Значението на Space Invaders за гейминг индустрията е толкова голямо, че някои сравняват влиянието на играта с това на The Beatles в музиката на 20-ти век.

Може да поиграете онлайн версия на тази велика класика ТУК.

Повече за играта ТУК.

ЕМОЦИОНАЛНОТО НАЧАЛО 4/02/2013

... and a retro gaming blog was born that day ...

Всяко ново начало за мен носи в себе си силен заряд емоция. Напоследък отделям доста свободно време на новото си хоби - ретро гейминг. Подтикнат от желанието да споделям интересите си и от това, че не открих друг сайт/портал/форум по темата, който да отговаря на разбиранията ми, създадох arcadinator.com. Реших, че ще мога да достигна до други хора, за които аркадните игри, старите конзолни и компютърни игри и всичко свързано с тях са нещо много любопитно, носещо щастливи моменти, изпълнено с приятни спомени.

Но...

Ретро игрите, пикселите като оризови зърна, малките смешни човечета, които скачат, стрелят и се бият наляво надясно, недодяланата и инфантилна изнервяща музичка... всичко това е нещо повече от сантимент. Това е нашето детство, нашето минало. Още повече - видео игрите от 80-те и 90-те години изграждат една уникална и крайно симпатична култура! Те носят чара на аркадните кабини, аркадните зали, жетоните и стотинките, телевизионните конзоли, дискетите, платките, джойстиците и джойпадовете, игрите с по 1 живот, игрите с 3 продължения. Семпли, минималистични, ценни и много трудни. Неща, които геймингът (а и човекът в по-общ смисъл) е изгубил в началото на милениума, ерата на персоналните компютри, смартфоните, постоянната комуникация, неограничената достъпност.

Намираме се в пиковата точка на капитализма, раят наречен консуматорско общество и глобализъм. Сега сме на следващото стъпало. Имаме повече, искаме повече и играем повече. И всичко в игрите и живота е безкрайно по-лесно и по-красиво. Но нека не забравяме коя е основната функция на играта, нейната основна цел - да ни забавлява, да ни развлича, да ни прави по-щастливи. Може би да ни възпитава и да ни прави по-умни. Без да навлизаме в излишни анализи, сравнения и критика, сами преценете - колко от актуалните заглавия го правят. Ама честно и искрено. Колко от игрите в последните 5 години са ви мъчили с месеци преди да ги минете, коя мултиплеър игра не ви изнервя до крайности, като да псувате и да желаете смъртта на истински хора (!?).

Целта на този блог е да създаде едно уникално виртуално пространство, което да ни върне назад в дните, когато мултиплеър беше да играете със съседа Петьо от 2-рия етаж на "Атарито", докато майките ви пият кафе. Или пък, когато вместо крийп и терористи биехме главорези и динозаври и изкъртвахме ръчките на "Мустафата" в кварталния гараж с видео игри.

Ако нямате нужда от подобни носталгични настроения го погледнете от тази страна: ретро геймингът е хоби/движение/явление/мания, което привлича все повече интерес към себе си и събира все повече почитатели по цял свят. И това не е случайно. От една страна новите "силни на деня", двигателят на обществото са именно хората израстнали през 80-те и 90-те и видео игрите са част от тяхната (макар и прашясала) култура. От друга човечеството бавно, но сигурно осъзнава, че комплицираността на технологиите и виртуалните социални контакти не го правят по-щастливо, не го карат да се чувства по-добре (а дори обратното). И едно от решенията на този проблем е именно да се върнем към това да трошим бутоните на аркадните кабини и джойстиците рамо до рамо с приятелите си in real life, както се казва. В тази връзка виси и още един въпрос - относно качеството и морала на съвременната гейминг индустрия. Дали е случайно, че инди гейминг и ретро гейминг теченията са по-силни от всякога?

Каквато и да е причината да четете тези редове и да се намирате в измерението на arcadinator.com, искам да ви поздравя и да ви пожелая приятен ретро гейминг.

И не забравяйте - have fun!