През изминалия месец се навърши една година откакто Arcadinator.com е онлайн.
От една година Аркадинаторът пропагандира носталгичната си идеология за върховенството на пикселите!
Лошата новина е, че напоследък го прави все по-рядко. Добрата - че няма да спре.
Постигнатото не е много, но е достатъчно, за да ме накара да се чувствам горд. Направих първия български ретро гейминг блог. Събрах шепа последователи. Помогнах на доста хора да намерят стари игри от детството си, които търсят с години. От време на време съветвам ентусиасти, които искат да си сглобят аркадни кабинети. Не е зле.
Сега, за любителите на статиската - наслада:
10 096
преглеждания на блога
1948
пъти е прочетен най-популярният пост
565
последователи във фейсбуката
30
поста
26
коментара
Като на Оскарите искам да благодаря на няколко човека:
- първо на любимата ми - Princess Zelda, която ми редактира правописните грешки, когато много я помоля
- после на Георги Кацаров, автор на повечето от гейм ревютата на сайта
- на Мартин Ангелов, който винаги ми лайква глупостите, които поствам
- и, разбира се, генерално на всички читатели,последователи и фенове на Arcadinator.com
За рождения си ден Arcadinator.com получи подарък - лек фейслифт. Дано ви харесва.
Миналата събота екип на Microsoft изровиха дискети на играта E.T. за Atari 2600 от по средата на нищото в пустинята на Ню Мексико. Защо това е интересно - беше разкрита една от най-големите мистерии в историята на гейминга.
Разкопките са част от заснимането на документален филм на новосъздаденото Xbox Entertainment Studios. Стотици хора се събраха на отравянето, за да засвидетелстват потвърждаването на една култова градска легенда. Реално никой не беше сигурен какво ще изскочи изпод пясъка.
Историята накратко:
- през 1982 Atari прави най-слабата игра правена някога - адаптация по филма на Спилбърг E.T. the Extra-Terrestrial
- малко преди това компанията пуска неуспешен конзолен порт на култовия аркаден Pac-Man
- през същата година на пазара се пускат непропорционално голям брой игри, което буквално го води до тотален колапс
- Atari са били толкова убедени в продажбите си, че правят над 17 милиона дискети от двете игри... в крайна сметка продават само около 8.5 милиона
- от бизнес за 3 милиарда на година гейминг индустрията пада до смешните 100 милиона приходи, хиляди хора остават без работа
- Atari фалират и имат огромен принос за кризата и между другото притежават няколко милиона непотребни дискети
- Поради някаква безумна причина шефовете на компанията решават да заровят дискетите в пустинята
- Заровените бройки на E.T. стават символ на най-лошия финансов крах в историята на игрите и пример за това как ачлността може да погребе империи
Вижте този материал на IGN от мястото на събитието:
Тази малка конзола излиза на пазара през 2005
година и е шестото и последно попълнение в Game Boy гамата. Микрото е обратно съвместимо с предшественика си Game Boy Advance и работи с дискети, като всъщност използва неговата гейм-библиотека. И то
каква библиотека само! Една от най-силните конзолни такива евър с игри като: Metroid Zero Mission, Metroid Fusion, Castlevania:
Aria of Sorrow, Zelda: The Minish Cap, Tony Hawk’s Pro Skater 2, Contra
Advance,Metal Slug Advance, Mega Man Zero серията, Sonic Advance сериятаи още една дузина
страхотни Mario-та... А за убийствените JRPG-та няма да отварям дума изобщо.
Важно е да отбележим, че конзолата не е съвместима
с игрите на по-големите си братя Game Boy и Game Boy Color .
Формите и качеството на изработка на Micro могат да бъдат описани най-добре с една дума – класа.
Спокойно мога да твърдя, че това е най-добрата хендхелд конзола, която някога
съм държал в ръцете си. Дизайнът е изключително стегнат и минималистичен, а контролите
са разположени удобно. Микрото ляга в ръката идеално и не измаря след дълга
игра. Всъщност мъникът прилича на
класически Nintendo Famicom контролер с дисплей по
средата. Корпусът е изграден от алуминий и много малко пластмаса, което го
прави доста солиден. От пластмаса всъщност е само предния панел, който може да
се сменя, когато ви омръзне или се захаби. Дисплеят има подсветка и е по-добър
от този на Advance и Advance SP - макар и малък предлага красиво и ярко изображение. Звукът е на ниво за джобно устройство.
Трябва да призная, че Game Boy Micro e странна конзола и не е за всеки
вкус. Някак си елитарна, неразбрана. Явно дори шефовете на Nintendo не си го харесват много, защото го смятат за провал с продадени „само” 2.5
милиона бройки.
До преди 1-2 години Microучудващоможеше да се намери във
веригата Техномаркет. Сега вариантите да се сдобиете с най-малкото Nintendoса няколко. Първият, разбира се, е да
извадите късмет в Продавалник - рядко излизат. Аз имах шанса да закупя моето от там за 60 лв. В ebay се намират лесно, но и цените са по-високи. Иначе
великият китайски народ предлага refurbished
микрота на
цена от 60$, които би трябвало да сакато
нови и напълно автентични.
Хакването на Micro се прави по идентичен
начин както и Advance. Трябва ви флаш карта, на която да сложите нужния софтуер и ромовете с игрите. Аз
поръчах ето такава, като с доставката ми излезе 23$. Емулацията е перфектна, но
ще имате малко грижи докато свикнете със софтуера на флаш картата.
Споделих ви достатъчно, за да си направите
изводите сами. В заключение ще бъда микро кратък - Game Boy Micro безспорно е джобното гадже-мечта на всеки ретро геймър.
Ако и вие обичате
аркадите колкото мен сигурно се чудите
дали има хора, които все още разработват
игри за тях. Представете си - иматакива маниаци! Открих ги!
Момчетата от
Videogamo, Incзавършват
своявълнуващ проект NAVEARCADE в края на миналата година. NAVE е сървайвал спейс
шутър, майсторски инсталиран в супер
красива дизайнерска аркадна кабина.
"NAVE
беше създадена с цел да
опознаем по-добре жанра на класическите
спейс шутъри, като в същото време и
експериментираме с него. Искахме да
направим нещо семпло, както във възуално
отношение, така и откъм геймплей.", споделят изобретателните аржентинци
от Videogamo.
Самата игра те
определят още като resistance
шутър. Корабът ви расте неограничено
от пауър ъпи, като дори може да стане
голям колкото целия екран. Когато ви уцелят се връщате с един пауър ъп назад или умирате, ако сте на кота нула. Целта е да
оцелеете възможно най-дълго време, като
сами имате възможността да определяте
трудността по време на игра с така
наречената "турбо" функция. Затова
и мотото на NAVE e "Never
give up.", а най-добрите играчи могат да запишат името си в чарта, както при всяка класическа аркада. Яко, а?
Може би
най-интереснотонещо
около играта обаче, е маркетинговата й стратегия.
Създателите й са решили, че няма да я
портват и продават. Да - NAVE
ще я има само под формата на аркада
(и то една)! Засега. Причината за това
е в хитрата идея за монетизация. Момчетата
ще пътуват с аркадата си по специално
организирани клубни партита из цяла
Аржентина. Желаещите да поиграят просто
отиват на парти, плащат вход, пият няколко
питиета, и ,разбира се, пускат монетки за
кредити в машината. Накрая печелят
всички - и организаторите, и създателите
на играта, и най-вече доволните
клиенти/играчи.
Аз лично намирам идеята
за гениална, но в същото време не мога
да скрия и разочарованието си, тъй като
едва ли ще имам възможността да поиграя
NAVE. Освен ако не решат да
я портнат някога... или да дойдат с нея
до България... Кое ви се струва по-вероятно
: ) ?!
Здравейте,
носталгици. Искам да ви представя един
"Топ 10 На Най-Играните И Обичани
Аркадни Игри По Нашите Земи". Какво
означава това? Това е лична класация на
най-любимите ми аркадни игри, които
действително съм играл по гаражите,
баровете и магазинчетата като дете в
България. Тъй като нямаше голямо
разнообразие в повечето градове игрите
ни бяха еднакви, така че е много вероятно
моите любими десет да са и вашите.
Важно е да се
отбележи, че както всичко останало
аркадните игри идват в нашата мила
родина с едно сериозно закъснение. В
началото на 90-те аркадите са вече от
трето поколение - де факто над 90% от
аркадните кабини по нашите земи са JAMMA
технология, която предлага много
по-високо ниво на изображение и звук.
Поради тази причина тук сме пропуснали
велики аркадни класики от по-ранните
поколения като Pong, Pac-Man,
Frogger, Missile Command, Asteroids, Space Invaders, Donkey
Kong и други.
В България също
така никога не е имало истински оригинални
аркадни кабини т.е. такива произведени
и дошли при нас от заводите на Namco,
Konami, Atari, Nintendo и другите официални
призводители. Нашите кабини бяха сглобени
шкафове от Италия, Германия, Гърция, че
дори и родни, натъпкани с части самоделки
и скалъпени по вече споменатия JAMMA
стандарт. Най-ценното и скъпо нещо бяха
PCB-тата (платките)
с игрите, които оригинално японски при
нас идваха от съседни държави.
Нямали сме и
истински аркадни зали. Или поне не такива
като в западния свят. При нас дори думите
аркада, аркадна зала, аркадна игра не
се използваха, а бяха заменени от
непонятото "тактилни игри", семплото
"видео игри" или най-често просто
"ръчки". Самите помещения варираха
между гаражи, пазарски павилиони, мазета,
пътуващи панаири и какво ли още не. По
много заведения и барове имаше 2-3 аркади
или флипер сложени за цвят, и честно
казано, се радваха на доста сериозно
внимание. Често аркадните игри деляха
една зала с игрални автомати и ротативки,
и затова майките ни се притесняваха, че
ходим там, мислейки си, че може да се
подхлъзнем към лошия път на комара. Без
да претендирам, че съм бил в много зали
с видео игри не помня някъде да е имало
повече от 10-12, което както и да го погледнем
не е много. Най-голямата зала във Варна
беше в коридорите на "Спортна зала",
където между другото направиха и първия
специализиран магазин за видео игри и
конзоли, чийто врати съм прекрачвал не
малко пъти като дете.
Това е личен Топ
10 и е напълно възможно сериозно да се
разминава с вашите. Все пак е базиран
върху моите спомени и симпатии. Ще се
радвам и вие да споделите кои са вашите
любими аркадни игри, които действително
сте играли в "аркадните зали" на
България.
#10
Joe & Mac: Caveman
Ninja
Супер забавна
и симпатична игра! Играете като двама
пещерни човеци и се борите с динозаври
и други пещерняци, за да спасявате знойни
гаджета. Нивата са малко, но разнообразни,
а оръжията размазващи: кокали, огнени
топки, огромни каменни колелета, бумеранг
и др. Най-якото е като задържите за
няколко секунди стрелбата и пуснете -
огромно увеличение на проджектайла.
Играх я в един запустял магазин на село
превърнат в зала. Там имаше всичко на
всичко четири аркади, на които се
разцепвахме лятото. По някаква чиста
случайност, като си купих аркадна кабина
преди няколко месеца ми я донесоха с
тази игра и сега я имам в оригинал -
платка Caveman Ninja на Data
East : )
#9
Robocop
Като хлапе бях
голям фен на филмите от поредицата
Robocop и сигурно затова тази
игра ми е харесала толкова много. Играех
я на "Златни Пясъци", когато майка
ми ме взимаше на работа с нея. Спомням
си, че беше много трудна (движенията на
робокопа са меко казано дървени) , а
кожодерите-хотелиери бяха направили
жетона супер скъп и не можех да стигна
почти до никъде... добре, че бяха русначетата
- поне да гледам.
#8
Captain Commando
"Избери се с
бебето! НЕ, не... с нинджата!" За тази
игра си счупих касичката (която всъщност
беше картонена кутия за обувки). Извадих
от там дълго спестяваните си 200-300 лв,
които стигаха за 5-6 жетона и с моя приятел
Цецо се отправихме към залата зад блока
(Варна, Младост, до бл.116 : ), която всъщност
беше едно бившо кафе пълно с аркадни
игри и ротативки. Мисля, че я врътнахме
тогава... ех, златни спомени...
#7
Strider
Тази игра не
приличаше на нищо, което бях виждал.
Движението на човечето просто беше
уникално - салта, скоци, лазерен меч (?!)
, хващане за стени. Графиката и музиката
бяха толкова футуристични, че направо
ми разбиваха крехкото невръстно мозъче.
Като дете така
и не можах да я превъртя. Сега я имам на
аркадната ми игра вкъщи и още я мъча :
)
#6
Mortal KombatII
FINISH HIM!... ами
добре... задържам блок - нагоре - нагоре
- силна ръчичка -ТОСТИИ
! SCORPION WINS... FATALIТY
Ако
тази игра може да се опишe
с една дума, тo това е
БОЛКА. В MKII има наистина
много насилие - кървища,
черепи, скелети, черва, бой и какви ли
още не злобни извращения. Никой в квартала
не беше виждал нищо подобно и всички се
редяхме като зомбирани пред екрана,
който ни разкриваше този толкова тъмен,
зъл и привлекателен свят на мъченията
и болката . После сънувахме кошмари.
Играехме я в партерната стаичка на един
от входовете на 118 блок, където едвам се
побираха 4 аркади.
#5
Aero Fighters
На "ръчките"
на село бяха сложили една баба да продава
жетоните и тя често излизаше отвън на
седянка с другите баби. Някой ни беше
светнал на страхотен мурафет - ако
изключиш и включиш от контакта аркадната
игра тя се рестартира с един безплатен
кредит. Най-много бомбихме по този начин
точно Aero Fighters-а. Страхотни
графика и звук, супер яки стрелби и
босове, много динамика. Не е много трудна,
не е много лесна. Аз лично нямам по-любими
"самолетчета" от Aero
Fighters, а съм играл стотици.
#4
Street Fighter II
Най-добрата
тупалка. Няма две мнения. За първи път
играх Street Fighter в спортната
на Варна. Всички много добре познавате
качествата на тази абсолютна легенда,
затова и коментарите са излишни. От сън
да ме бутнете мога да ви засипя с хадукени
и шорюкени. Вярвам, че не съм единствения.
#3
The
Punisher
И трите игри в
челната ми тройка са на Capcom.
И трите си приличат доста. Номер три
за мен е Punisher и едва ли
някой ще ме обвини, че я слагам толкова
напред. Прекарал съм безброй часове
вилнейки по улиците на Ню Йорк с Frank
Castle с Nick Fury, борейки
се срещу мафиотските групировки с голи
юмруци, бухалки, изкъртени тръби и
пистолети. Искам откровено да ви
призная, че дори за едно дете да размазваш
мутрите на мутрите (пък било то и
нюйоркски) си е много приятно занимание
: )
#2
Knights of the Round
Beat
'em upс рицари. Какво повече
ти трябва от това? Тази игра беше много
разпространена - имаше я практически
навсякъде, където имаше видео игри.
Играехме я много. Играехме я с кеф. Заема
челно място в класацията ми първо поради
това, че беше супер често срещана, и
второ, поради това, че никога не ме е
дразнила с нищо. Просто приятен и
интересен гейминг. С рицари! На Capcom!
#1
Cadillacs & Dinosaurs
Царицата
на "ръчките"! Светая светих на
аркадните игри в България! Свещената и
неприкосновена МУСТАФА! Така я наричаха
всички, но оригиналното заглавие на
играта е "Кадилаци и Динозаври".
Направена е по едноименната анимационна
поредица Cadillacs and Dinosaurs, която пък от своя
страна е вдъхновена от комикс с име
Xenozoic Tales. Действието се развива в
постапокалиптичен свят населяван от
динозаври и всякакви главорези, а
кадилаците са най-ценното возило. Играта
е класически side-scrolling beat 'em up, в който
може да избирате измежду четири героя:
Jack (balanced),
Hannah (skill),
, Mustapha (speed)и Mess (power).
Всички хлапета се кефеха най-много на
Мустафа и това име стана нарицателно
за играта. Имам приятели, които и до ден
днешен се упражняват в това да връткат
МУСТАФАТА с един кредит. Геймплеят е
перфектен, контролите са изпипани до
най-малката подробност, графиката и
звукът галят сетивата. Всичко в Cadillacs
& Dinosaurs е семпло и
същевременно много силно, направо някак
си съвършено. Не знам наистина какво
повече да кажа... ако някой ден имам деца
определено една от игрите, който ще
играя с тях ще бъде тази.
Игри, който не
влязоха в класацията, но заслужават да
бъдат споменати: Metal Slug, 1941,
Final Fight, Willow, Aliens vs Predators, Raiden, Pang, Snow
Brothers, King of Dragons
След невероятния
Street Fighter II триптих бих желал
да ви представя още едно произведение
на изкуството, инспирирано от ретро
гейминга. "MOTHERSHIP"е дърворезба триптих на американския
артист Джеф Кларин. Кларин изобразява
в три части класическата конзола Atari
2600 и нейните два контролера. Това
чудо има размери 215 х 50 см и е изработено
от брезов материал и махагон. Цената е
скромна - 2200 долара.
Много от нас са
прекарали стотици часове със скърцащите
джойстици на атарито, играейки безспорно
най-грозните видео игри, създавани
някога. И все пак се размазвахме от
кеф... Заслужено уважение за първата
широко разпространена конзола в България
и, разбира се, в света. Неслучайно
триптихът е наречен корабът майка, именно Atari 2600 маркира началото на домашните видеозабавления за милиони деца.
Хмм... хайде сега
малко по-спокойно... Чип и Дейл, Марио,
Костенурките Нинджа, Аладин, Изродите
от Контра, Суб-зеро, Чичо Скрудж и
Чернокрилия Паток... всичките заедно в
една игра... да бе да! Лудница!
Сякаш господин
аниматорът Вадим Кузьминский малко
е попрекалил в детството си с игра на
Денди (руската алтернатива на NES).
Няма лошо, всички
прекалвяхме. Видеото му е една страхотно
направена сюрреалистична компилация на
любимите ни герой.
Не знам за
вас, но аз бях в доста приятно WTF
през цялото време.
Стартирам с клише.
Ето: Що е това Лонгплейи
има ли то почва у нас?
В гейминга
терминът лонгплей (анг. - longplay)
се използва за записано изиграване на
една видео игра, т.е. това е видео клип
как някой изиграва определена игра от
начало до край и я "превърта" или
"побеждава". За разлика от спийдрън-а
(speedrun), където целта е
играта да се премине максимално бързо
с много умение и дори измама или уолктру-то
(walktrough), където целта е да
се покаже най-добрият и най-лесен за
повтаряне начин за превъртане на играта,
при лонгплея целта е да се изиграе играта
по максимално най-пълния и обстоен
начин. Това означава да се елеминират
всички врагове, да се взимат всички
бонуси и пауъръпи, да се разкрие цялата
карта, да се развие напълно героя и тн.
Ако някога ви
хване носталгията по стара любима игра,
а нямате възможност да я изиграете или
пък просто ви се гледа как някой друг
го прави, лонгплеят му е майката.Има цели общества с фанатични фенове,
които лонгплейвати
спийдрънват всякакви видео игри с цел
тяхното документиране и презервация.
Тези ентусиасти, разбира се, правят труда
си достъпен за всички чрез youtube
или други медии.
От тук нататък
смятам да ви заливам с качествени и
интересни лонгплей и спийдрънове
регулярно. Като за начало мисля да
започнем с абсолютния култ - пръстотрошачката
CONTRA за NES.
Да си призная
честно така и не гледах този филм на
кино, когато излезе преди около шест
месеца. Успях да направя това едва през
последните две вечери преди да падна в
битка на офис умората. Направих го вкъщи,
на лаптопа зареден с купа пуканки и
големи очаквания... които за щастие бяха
оправдани.
Wreck-it Ralph разказва
историята на големичкия добряк Ралф от
аркадната видео игра Fix-it Felix. Въпреки
благата му природа, работата на Ралф е
да бъде лошия герой в играта и постоянно
да чупи жилищни сгради, докато добрият
герой Феликс ги поправя с магически
чук. На уж лошото момче явно не му понася
да бъде толкова анти и решава да избяга
от своята собствена игра в търсене на
медали и признание. Всичките герой от
различните видео игри в аркадната зала,
къдео се намира видео кабината на Fix-it
Felix по някакъв начин са свързани
и живеят в обща виртуална вселена.
Балансът в една от игрите там бива
сериозно нарушен след като Ралфи забърква
глупава каша. Няма да спойлвам нататък.
Като цяло сюжетът е добре разработен и
има няколко много приятни и трогателни
момента, както и интересни обрати.
Disney имат
идеята за филм по аркадна игра още от
края на 80-те, но я реализират чак сега.
Явно осъзнавайки специфичността на
проекта те избират за режисьор свеж тип
като Rich Moore, който не си е
губил времето да прави някакви бози, а
е работил върху серии от култовите The
Simpsons и Futurama.
Най-ценното и интересното във филма
определено са препратките и постоянните
комплименти към реални ретро игри.
Запознатите с гейминг културата и
по-наблюдателните от вас ще открият
любимите си видео герой (Sonic,Bowser, Zangief,
Riu,Ken Masters,
Pac-man, Blanka,Mario и много други). Доста
интересно е представена комуникацията
и връзката между старото поколение
видео игри и съвременните такива. "Кога
игрите се напълниха с толкова много
насилие!" възкликва Ралф, когато
попада в модерна игра. Референциите към
съвременната поп култура, като например
вулкана от Mentos и Diet
Coke също бяха доста приятна
изненада.
Единственото,
което не ми хареса във филма беше
саундтрака, макар да имаше доста 8-битови
звуци и мелодии... Просто шита преобладаваше
и предполагам ще допадне на тези, които
предпочитат да наказват ушите си
диаричната помия на Owl City, Skrillex и
Rihanna.
За непросветените
в тайните на ретро гейминга и по-малките,
които не са израстнали през 80-те и 90-те
Wreck-ti Ralph със сигурност ще
донесе едни много интересни и забавни
час и половина. Но за тези от нас, които
знаят кой е на Марио брат му, кое е това
животно Метроида и дали е мъж или жена
и могат да минат Кадилаците с един жетон,
филмът е просто залъджително парченце
ном-ном-ном носталгия, гарнирана с модерен
сторителинг и ефекти.
Боби е от
Копенхаген. Боби има мустак. Боби е
позитивен и усмихнат тип. Боби е приятел
на Рубен. Страстта на Боби са видео
игрите и колекционерането на играчки. Боби
има страшна прическа. Боби има гоооляма
колекция от игри, конзоли и играчки.
Боби си пада много по 80-те. Боби прави
гостите и клиентите си щастливи. Боби
продава, подарява и разменя. Боби е
фризьор... просто РЕТРО БОБИ.
Видеото за Боби
Агрен е част от свежия датски медиен
проект Copenhagers, чиято цел
е да промотира колоритни хора, брандове
и места от Копенхаген. Ruben &
Bobbyпък е името на
магазина-базар-фризьорски салон, където
можете да си направите фризура и да си
купите геймбойедновременно.
Не знам, дали
някога ще посетя датската столица, но
това място вече ми е в топ 3 на
"задължителните" там.
"Най-голямата видео игра на света" е проект на университетския преподавател от Филаделфия Франк Лий. Докато си карал колата по улицата, професор Франк решил, че ще е супер готино да се направи огромна видео игра с LED светлините на един от небостъргачите в центъра. "Сира Център" е висок 130 метра, но дава възможност за много малка резолюция - само 20х23 пиксела. Франк Лий първо видял в мечтите си как падат Tetris фигури, но в последствие се спрял на основна игра за проекта на Pong.
За да се подготви цялото шоу са били нужни пет години, като по-голямата част от времето е изгубено в опити да се убедят собствениците на небостъргача, че събитието ще им изгради положителен имидж. На 19 и 24 април бяха организирани два турнира по Pong, които представиха проекта на широката публика. Играчите са използвали класически аркадни контролери разположени на значително разстояние от сградата, от другата страна на градската река в парка.
Лий и екипът му са решили да не спират до тук и в момента разработват Tetris и Snake за гигантската "видео конзола". Явно гражданите и гостите на Филаделфия ще има какво да разцъкват занапред докато пият бира в парка, а на нас ни остава да се надяваме, че някой ще направи вълка от Ну погоди! да събира яйца на НДК : )
Преди
месец на конференцията PAX East 2013
големците от Capcom пуснаха
бомба и ехото все още отеква. Японците
обявиха, че в момента ремастерират една
от аркадните си класики... и затаете
дъх... играта е ... невероятната Dungeons
& Dragons!
Да,
точно така, класическият аркаден beat
`em up + rpg
Dungeons & Dragons, базиран
върху едноименната борд гейм класика.
Всъщност аркадната Тъмници и Дракони
има две части - Tower of Doom
и Shadow over Mystara, извадени на
бял свят респективно 93 и 96 година. За
щастие Capcom ще
ремастерират и двете заедно, като новата игра
ще се казва Chronicles of Mystara и се очаква да
излезе този юни.
Ремастерът
ще върви на Wii, Steam, PSN
и XABLA. Разбира
се, ще има малки промени от оригинала като например отворен мултиплеър, в
който играчите влизат и излизат по време
на кампания, когато пожелаят и страхотна
HD графика.
Както в оригинала, така и в новата игра
ще може да избирате между Боец, Рицар,
Джудже, Елф, Магьосник и Крадец, които
разполагат с различни характеристики
и магии и могат да ползват различни
предмети. С напредването на играта
трупате опит и се развивате, а с различни
комбинации от бутони може да пускате
специални удари. Какво повече ни трябва,
за да се разбием от кеф?
Животът е кратък, а изкуството и видео игрите вечни. Още повече, когато са обединени в едно.
Този триптих на художничката-аниматорка Мая Пикселская ( да, точно така, това е псевдонима й!) ни представя част от интрото на най-емблематичната файтинг игра - Street Fighter II. Пикселская твърди, че е рисувала пиксел по пиксел това акрилно чудо цели 800 часа. Всяка от картините е с размери 30 х 30 см, като заедно са обявени за продан в мадридска галерия. Цената е неизвестна. Вие колко бихте платили за този шедьовър?
Време е да
подходим малко по-сериозно към нещата
и да обърнем внимание на следното видео.
Годината е 1982 и видео игрите навлизат
мощно в поп културата. Аркадната треска
разболява младите по цял свят. Някой
скучни, посредствени и назадничави
психолози стигат до там , че сравняват
страстта към игрите с наркомания.
Родителите започват да се чудят дали
безбройните прекарани часове пред
мониторите все пак не са вредни за
потомството им.
Едно от култовите
телевизионни предавания в Америка
Saturday Night Live (NBC) скалъпва
сатиричен репортаж по темата. В
"Признанията на един Видео Наркоман"
се срещаме с невръстния Алън и неговите
трудности в борбата му с тежката адикция.
Видео игрите
като феномен вече същестуват и се
развиват повече от 40 години, но за
съжаление мнението, че представляват
просто някакво забавление (дори губене
на време) за деца и дегенерати е все още
широко разпространено...
Годината е 1973.
Компютърните видео игри са все още една
силна абстракция, достъпна за малцина,
които имат късмета да притежават домашен
компютър, а аркадните игри в Америка се
броят на пръстите на ръцете.
Точно в този
момент супер находчивите изобретатели
на съвременната тонколона Magnavox купуват
патента на Ралф Баер за първата
телевизионна видео игра - Odyssey и започват
да я произвеждат. За съжаление
маркетинговата стратегия на одисейката
има един сериозен недостатък. Поради
името й (Magnavox Odyssey) хората
си мислят, че работи само на телевизори
от същата марка - Magnavox, и това влияе зле
на продажбите. Година по-късно Atari
пускат своята първа конзола Pong. Промотират я като "конзола, която
работи на всеки един телевизор" и
заграбват почти целия пазарен дял за
видео игри.
Освен като
първата телевизионна видео игра Magnavox
Odyssey е пионер и с първата тв реклама за
видео игра.
"Когато
Taito видяха
прототипа на Space Invaders,
казаха "Не можеш да
стреляш по хора! Но искаме от теб военна
игра...". И така промених враговете от
човечета в чудовища. По същото време се
чудех каква тема ще бъде актуална и чух,
че в САЩ пускат научно-фантастичен филм
наречен Star Wars. Помислих
си, че космическата тематика ще бъде
модерна в близките години и преместих
фокуса на играта върху космоса и
извънземните. Така чудовищата се
превърнаха в извънземните космически
нашественици, познати ви днес."
Преди няколко
дни (31 март) един от пионерите на гейминг
индустрията - Томохиро Ишикадо имаше
рожден ден. Най-известното произведение
на Ишикадо е култовата Space
Invaders, която се смята за първата shoot
`em up игра и е една от класиките
обуславящи началото на "златната ера
на аркадните видео игри" (1975-1985).
Първият турнир
по видео игри в историята е игран именно
на тази игра. През 1980 година Atari
организират първото състезание по
видео игри, явяват се 10 000 участника.
Значението на Space Invaders за
гейминг индустрията е толкова голямо,
че някои сравняват влиянието на играта
с това на The Beatles в музиката
на 20-ти век.
Може да поиграете
онлайн версия на тази велика класика
ТУК.
Всяко ново начало
за мен носи в себе си силен заряд емоция.
Напоследък отделям доста свободно време
на новото си хоби - ретро гейминг.
Подтикнат от желанието да споделям
интересите си и от това, че не открих
друг сайт/портал/форум по темата, който
да отговаря на разбиранията ми, създадох
arcadinator.com. Реших, че ще мога да достигна
до други хора, за които аркадните игри,
старите конзолни и компютърни игри и
всичко свързано с тях са нещо много
любопитно, носещо щастливи моменти,
изпълнено с приятни спомени.
Но...
Ретро игрите,
пикселите като оризови зърна, малките
смешни човечета, които скачат,
стрелят и се бият наляво надясно,
недодяланата и инфантилна изнервяща
музичка... всичко това е нещо повече от
сантимент. Това е нашето детство, нашето
минало. Още повече - видео игрите от
80-те и 90-те години изграждат една уникална
и крайно симпатична култура! Те носят
чара на аркадните кабини, аркадните
зали, жетоните и стотинките, телевизионните
конзоли, дискетите, платките, джойстиците
и джойпадовете, игрите с по 1 живот,
игрите с 3 продължения. Семпли,
минималистични, ценни и много трудни.
Неща, които геймингът (а и човекът в
по-общ смисъл) е изгубил в началото на
милениума, ерата на персоналните
компютри, смартфоните, постоянната
комуникация, неограничената достъпност.
Намираме се в
пиковата точка на капитализма, раят
наречен консуматорско общество и
глобализъм. Сега сме на следващото
стъпало. Имаме повече, искаме повече и
играем повече. И всичко в игрите и живота
е безкрайно по-лесно и по-красиво. Но
нека не забравяме коя е основната функция
на играта, нейната основна цел - да ни
забавлява, да ни развлича, да ни прави
по-щастливи. Може би да ни възпитава и
да ни прави по-умни. Без да навлизаме в
излишни анализи, сравнения и критика,
сами преценете - колко от актуалните
заглавия го правят. Ама честно и искрено.
Колко от игрите в последните 5 години
са ви мъчили с месеци преди да ги минете,
коя мултиплеър игра не ви изнервя до
крайности, като да псувате и да желаете
смъртта на истински хора (!?).
Целта на този
блог е да създаде едно уникално виртуално
пространство, което да ни върне назад
в дните, когато мултиплеър беше да
играете със съседа Петьо от 2-рия етаж
на "Атарито", докато майките ви
пият кафе. Или пък, когато вместо крийп
и терористи биехме главорези и динозаври
и изкъртвахме ръчките на "Мустафата"
в кварталния гараж с видео игри.
Ако нямате нужда
от подобни носталгични настроения го
погледнете от тази страна: ретро геймингът
е хоби/движение/явление/мания, което
привлича все повече интерес към себе
си и събира все повече почитатели по
цял свят. И това не е случайно. От една
страна новите "силни на деня",
двигателят на обществото са именно
хората израстнали през 80-те и 90-те и
видео игрите са част от тяхната (макар
и прашясала) култура. От друга човечеството
бавно, но сигурно осъзнава, че
комплицираността на технологиите и
виртуалните социални контакти не го
правят по-щастливо, не го карат да се
чувства по-добре (а дори обратното). И
едно от решенията на този проблем е
именно да се върнем към това да трошим
бутоните на аркадните кабини и джойстиците
рамо до рамо с приятелите си in
real life, както се казва. В тази връзка
виси и още един въпрос - относно качеството
и морала на съвременната гейминг
индустрия. Дали е случайно, че инди
гейминг и ретро гейминг теченията са
по-силни от всякога?
Каквато и да е
причината да четете тези редове и да се
намирате в измерението на arcadinator.com, искам
да ви поздравя и да ви пожелая приятен
ретро гейминг.
