НЕКА ПОИГРАЕМ: DR. MARIO (NES) 9/04/2013

В Аркадинатора често говорим за Марио и затова е редно да споменем едно от най-известните и същевременно нестандартни превъплъщения на култовия водопроводчик с емблематичния мустак – това на доктор (водопроводчик доктор wtf?!). За съжаление днес вече малко позабравено.

Става въпрос за Dr. Mario за NES. Играта е готин и свеж пъзел, който няма нищо общо с премазване на гумби, костенурки и други невинни животинки. На пръв поглед дори се доближава повече до “съветската мозъчна игра” Tetris.

В Dr. Mario играем в един буркан с определен брой вируси в него. Вирусите биват три цвята – сини, червени и жълти. Отделно в страни под една лупа танцуват три вируса в съответните цветове - това са някакви символични аватари. В буркана падат хапчета, тип двуцветни капсули. Идеята е да натрупате три блокчета от еднакъв цвят върху или до вирус в съответния цвят - така го ликвидирате. Всеки път, когато ликвидирате някой вирус, неговият аватар под лупата пада и започва да се абстрахира в адски мъки за известно време. Когато ликвидирате всички вируси от даден цвят в буркана, тогава аватарът под лупата умира и изчезва безкрайно. А, когато изчистите всички вирусчета/аватари, логично, преминавате на следващото ниво. Ако в унищоженото/изчистеното комбо е имало блокче с различен цвят то остава в игра, падайки надолу. Трябва така да изчислявате всичко, че максимално бързо да постигнете натрупване на съответен цвят върху отговарящия му вирус.

Играта ви предоставя пълна възможност да изберете от кое ниво да започнете. Също така можете да играете двойна игра. Викнете приятел и се съревновавайте в това, кой ще събере по-бързо шест победи Всеки, разбира се, си има собствен буркан и си избира сам нивото на трудност и скорост.

Като малък явно не съм оценявал достатъчно Dr. Mario, но днес гледам на нея като на една неангажираща игра, която е напълно способна да ме разтовари в края на деня. Дори нещо повече, Dr. Mario може да бъде страхотен купон, когато е играна заедно с приятели. Това ме навежда на мисълта, че за някои идеи и игри възрастова граница няма.

А, да за малко да забравя… Каква е ролята на Марио в цялата тази работа? Ами кажи-речи никаква. Той просто си стои в дясната част на екрана и подхвърля хапчетата : )

Няколко интересни факта:

- Dr. Mario излиза за NES през 1990г. По-късно освен за NES е портната за GameBoy и аркадна кабина, а наскоро и за 3DS Virtual Console.

- Дизайнер на Dr. Mario е Гунпей Йокой - създателят на хендхелд конзолите GameBoy и Game&Watch. За съжаление трагично загинал в автомобилна катастрофа през 1997г.

- Саундтракът на Dr. Mario е един от най-добрите саундтраци от 8-битовата ера. Без коментар. Композитор е Хироказу Танака - друг класик от Nintendo.

- Dr. Mario се класира престижно във всички класации за най-добра NES игра, а мнозина я смятат за един от най-добрите и значими пъзели в историята на гейминга.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Играта в NESbox ТУК 

Геймплей видео:

INDIE GAME: THE MOVIE 8/26/2013

Аркадинаторът се върна от ваканция и още от заглавието на поста разбирате, че този път няма да си говорим за игри, а за филм за игри. И те няма да са ретро, а инди. Разнообразието, все пак, е хубаво нещо.

Реших да насоча вниманието ви към този филм, поради две причини. Първо: изключителните му кинематографични качества. Второ: тематичните прилики с концепцията на Аркадинатора. Винаги съм смятал инди игрите за най-близки до ретро игрите по дух и усещане. Просто и двете течения са за ценители - за хора, коото искат да играят трудни игри, умни игри, красиви и емоционални игри, които те докосват по някакъв начин. Хора, които могат да си напрягат мозъка и да се вманиачават в детайли, концентрирайки се до кипване на сивото вещество през ушите. Хора като нас. : )

Indie Game: The Movie е документален филм, който проследява част от продукционния период на две от най-известните и успешни инди игри Super Meat Boy и Fez през очите на техните създатели. Регулярно с мнения и споделяне на опит се включва и супер звездата на инди гейминга Джонатън Блоу, създателят на емблематичния Braid.

Ако имате приятели, които правят игри, значи отсега ви е ясно, че този филм няма да ви срещне с много нормални хора. Девелъпърите са странни - това е факт. Инди девелъпърите са черешката на тортата в това отношение. Основните теми, върху които разсъждават тези ескцентрични особи пред камерата са инди игрите като форма на изкуство и себеизразяване и огромното предизвикателство пред изготяването на техните проекти. Уверявам ви, тези момчета стигат до нечовешки крайности, за да ни предадат в дар шедьоврите си, а жертвеният агнец са самите те.

Други вторични нишки в интервютата, които се открояват, са конфронтацията между инди и комерс в гейм индустрията и огромните финансови печалби, които могат да очакват успешните инди девелъпъри. Накратко, ако нервите ти издържат и не се самоубиеш преди да пуснеш в продажба играта (която разработваш повече от четири години) и имаш късмет, можеш да станеш милионер за няколко дни. Доста примамливо, а? Не точно.

Indie Game: The Movie е много красив и доста емоционален. Точно като героите, които представя и техните истории. Критиката и в света на киното, и в света на игрите се изказа доста ласкаво, когато филмът излезе през 2012, а най-доброто доказателство за висш пилотаж е наградата, която взе от Sundance Film Festival по-рано същата година.

Ако се интересувате от игри филмът е просто must watch. Ако се интересувате от кино - също. А ако все още не сте се сблъсквали със света на инди гейминга - едно прекрасно начало. Препоръчвам с две вдигнати ръце!

Може да го намерите по тракерите или да го гледате в Steam.

Трейлър: 

NAVE ARCADE 7/30/2013

Ако и вие обичате аркадите колкото мен сигурно се чудите дали има хора, които все още разработват игри за тях. Представете си - има такива маниаци! Открих ги!

Момчетата от Videogamo, Inc завършват своя вълнуващ проект NAVE ARCADE в края на миналата година. NAVE е сървайвал спейс шутър, майсторски инсталиран в супер красива дизайнерска аркадна кабина.

"NAVE беше създадена с цел да опознаем по-добре жанра на класическите спейс шутъри, като в същото време и експериментираме с него. Искахме да направим нещо семпло, както във възуално отношение, така и откъм геймплей.", споделят изобретателните аржентинци от Videogamo.

Самата игра те определят още като resistance шутър. Корабът ви расте неограничено от пауър ъпи, като дори може да стане голям колкото целия екран. Когато ви уцелят се връщате с един пауър ъп назад или умирате, ако сте на кота нула. Целта е да оцелеете възможно най-дълго време, като сами имате възможността да определяте трудността по време на игра с така наречената "турбо" функция. Затова и мотото на NAVE e "Never give up.", а най-добрите играчи могат да запишат името си в чарта, както при всяка класическа аркада. Яко, а?

Може би най-интересното нещо около играта обаче, е маркетинговата й стратегия. Създателите й са решили, че няма да я портват и продават. Да - NAVE ще я има само под формата на аркада (и то една)! Засега. Причината за това е в хитрата идея за монетизация. Момчетата ще пътуват с аркадата си по специално организирани клубни партита из цяла Аржентина. Желаещите да поиграят просто отиват на парти, плащат вход, пият няколко питиета, и ,разбира се, пускат монетки за кредити в машината. Накрая печелят всички - и организаторите, и създателите на играта, и най-вече доволните клиенти/играчи. 

Аз лично намирам идеята за гениална, но в същото време не мога да скрия и разочарованието си, тъй като едва ли ще имам възможността да поиграя NAVE. Освен ако не решат да я портнат някога... или да дойдат с нея до България... Кое ви се струва по-вероятно : ) ?!

Трейлър на първото "турне":

Геймплей от играта: 

НЕКА ПОИГРАЕМ: BATTLE CITY vs. TANK 1990 (NES) 7/18/2013

Танкчетата, както е общото название на тези две игри по нашите ширини, са едни от най-известните и обичани NES игри изобщо. Battle City всъщност е оригиналната игра на Namco, пусната през 1985, а Tank 1990 е китайската пиратка направена по нея. Игрите са почти идентични, с много дребни разлики помежду им. В това ревю ще направим кратко сравнение на двете.

За себе си не крия, че съм носталгик, обичам да се връщам колкото се може назад в осезаемото ми детство. Като хлапе, през ръцете ми минаха не една и две “Терминаторки” (имитации на NES), на които задоволявах геймърските си нужди. Още тогава ми направи впечатление, че дори при пиратските копия на конзолите и игрите може да се говори за качество. Така например първата ми “Terminator 2” беше оригинална “Terminator 2". Имаше бяла кутия, а на картинката - конзолата и двата джойстика на бял фон, със зелена и червена шарка за цвят. Отзад имаше няколко NES игрици представени в малки квадратчета, а до тях гордо стояха пичовете от Contra 3, която обаче е за SNES...

Макар и пиратска конзолата беше много добре направена. И до ден днешен гледайки снимки на това технологично чудо изпитвам една сладка трепет отвътре. И няма как да е иначе – напълно завършен комплект, с кабели и джойстици. Всеки от тях с порт за слушалки, а самата конзола – с антена, че да може да се ползва вместо оригиналната на телевизора. За съжаление, ерата на тези пиратски зверове отиваше към края си, а с нея и тяхното качество. Много скоро добрите имитации изчезнаха от пазара и бяха заменени от всякакви боклуци, които не притежаваха изброените екстри и бяха много по-неиздържливи.

Нормално, игрите, които идваха с пиратските конзоли от Китай също имаха промени спрямо оригинала. Някой добри, други не толкова. Такъв е и случаят с въпросните Battle City и нейния приемник Tank 1990, който за наше огромно щастие не е пострадал при изплагиатстването си.

Какво е общото между двете игри?

И в двете игри поемате ролята на жълт танк и трябва да опазите орел заграден с крехка тухлена преграда, символизиращ вашата база. От горния край на екрана се появяват вражеските танкове в четири основни разновидности, които се опитват да унищожат и орела, и вас. И при двете игри има танкове променящи цвета си, които ако бъдат оцелени на бойното поле се появява бонус. Терена, по който водите битки може да бъде изграден от няколко елемента: тухли, гора, вода, лед и броня. Тухлите съответно са унищожими, гората се преминава, но покрива почти изцяло вашия танк и затруднява виждането, водата не може да бъде прекосена, но може да се стреля през нея, а ледът просто е хлъзгав и кара вашия танк да поднася. Бронята не може да бъде унищожена, освен в един случай – легендарните три звездички.

От тук ще се прехвърля на другият важен аспект на играта – бонусите. Бонусите са няколко вида и се появяват на случаен принцип, когато уцелите разноцветен противников танк. Звездата ъпгрейдва вашия танк – една го прави по-скорострелен, втора – дава два снаряда наведнъж, а при трета вече можете да пробивате бронята по картата. На разположение ще имате още бонус лопата, която временно покрива вашия орел с броня. Готиното е, че при изтичане на времето на действие, ако е имало щети по тухлената повърхност на орела се възстановяват. Ще срещнете още и бонус танкче – то дава +1 живот, бонус каска – дава ви временна защита срещу вражески попадения, бонус стъпка – замразява враговете за известно време и бонус бомба – унищожава всички противници на екрана.

Едно от най-приятните неща на танкчетата са, че играта има и редактор на нива, с който можете да създадете свое собствено такова. Да, нищо не се запазва при рестартиране, но все пак е забавно да си поиграеш понякога с тази опция. Тя присъства и в двете версии.

Какви са разликите между двете игри?

При Battle City, ако играете играта с приятел и се уцелите взаимно се блокирате за известно време, превръщайки се в пушечно месо за вашите врагове. Това е отстранено при Tank 1990, което според мен прави играта доста по-лесна и неинтригуваща.

При Tank 1990 имаме избор от десетина подверсии, повечето от които предлагат различен дизайн на нивата, от този на Battle City, въпреки, че са изградени от напълно същите елементи. В последните версии на Tank 1990 можете да избирате между 118 нива достъпни от самото начало.

Най-съществените промени обаче са по отношение на бонусите. Освен тези от Battle City, Tank 1990 предлага и някои нови като например пистолет, който автоматично ви превръща в бронебоен танк, като ви дава +1 защита т.е. ако ви уцелят не умирате веднага, a ви даунгрейдват. Ако при един взет пистолет успеете да вземете втори или една звезда получавате способността да чистите гората. Мен лично много ме кефи да гледам как един снаряд почиства целия екран по траекторията си! Другият нов бонус е лодката. Не е трудно да се сетите за какво служи тя – да прекосявате водните пространства. Тя също така ви дава +1 защита от вражески снаряди, като обаче внимавайте да не ви уцелят докато сте във водата, ако загубите там бонуса си ще останете блокирани докато не ви убият.

Другата сериозна промяна е във вражеските редици. Не, те не са съставени от нови танкове, просто на старите са им дадени нови възможности. В по-долните версии на Tank1990, spawn-ът на враговете е ускорен, като за секунди на екрана се появяват до 6-7 танка. Подобрена е тяхната скорострелност, а гадовете дори могат да употребяват и бонусите. Пример - ако вражески танк мине през бомба това ви взривява мигновено! Ако вземе допълнителен живот – ще се излекува от нанесени щети. Най-интересно става като докопат звезда или лопата – в първия случай всички лоши танкове стават бронебойни, а във втория защитното покритие на вашия орел автоматично изчезва.

В крайна сметка, ако трябва да бъда честен не мога да реша коя от двете е по-добра, но нещо в мен повече си ме дърпа към Battle City. Както казах аз съм носталгик и като такъв винаги се стремя да открия обратно най, най, най-първото нещо, което си спомням от детството. Това в никакъв случай не прави Tank 1990 лоша, напротив. Харесвам и нея също, но просто е имала участта да се запозная с нея по-късно.

Автор (текст+скрийншоти): Георги Кацаров

Редакция: Аркадинатора 

Та така за танкчетата, хората и пиратските копия.

Линк за Battle City в NESbox ТУК

Battle City геймплей видео от 1 до 15 ниво:

ЧИСТО НОВ ГЕЙМБОЙ - МИСИЯТА ВЪЗМОЖНА 6/06/2013

Този жълт красавец пристигна от Китай преди няколко дни. Успях да си купя чисто нов Game Boy Color цели 15 години след официалната премиера на конзолата. Това си е направо немислимо и ме прави много щастлив : )

Как се случи? Наскоро се сдобих с дефектен Game Boy Pocket от недобросъвестен продавач в prodavalnik.com. Бях доста разочарован и колекционерската ми краста не ме оставяше на мира. Бях готов отново да рискувам с покупка на конзола втора ръка, но реших този път да е от чужбина - там хората повече ги пазят. След двучасово търсене най-накрая попаднах на нещо крайно изненадващо. Ето показвам (кликни тук).

Добре де малко излъгах. Не е чисто нов, а е seller refurbished. Това означава, че китайчетата са го изровили от някой склад, направили са му профилактика и го продават за "нов" (или поне това е моята теория). При всички положения показаните на картинките геймбой ми изглеждаха супер запазени, а цената им беше в пъти по ниска от подобните в ebay. Затова и не се двоумих изобщо, а се свързах с продавача. Тъй като на този сайт въпросните търгвоци lunarshops продават само на едро ме препратиха към официалния им онлайн магазин.

Сайтът наистина изглеждаше малко съмнителен, но вече имам солиден опит с китайски търговци и предполагах, че няма да има проблеми. Платих с Paypal цената за единична бройка - 28 $. Геймбоя пристигна за два пъти по-кратко време от описаното - само 10 работни дни. Като всяка доставка от Китай и тази пристигна в най-близкия пощенски клон и трябваше да отида да си я взема. От lunarshops бяха попълнили фактурата като "подарък" и "кабел", което автоматично ме беше спасило от митниците. Много прозорливо!
С две думи - страхотно обслужване.

Конзолата функционира перфектно за краткото време, в което я тествах. Ако не сте играли на GBC ви съветвам да намерите отнякъде и да опитате - тръпката наистина е много приятна. Единственото нещо, по което се забелязва, че геймбоя е рефърбишд е дисплея. Съвсем леко е захабен. Като цяло не мога да преценя дали е напълно оригинален, тъй като не съм имал GBC преди. Нямах време и да проуча. На кутията пише на японски, но на играта пише - Made in China. Дори и така покупката пак си заслужава, защото носи 100% свежо, безпроблемно и автентично геймбой изжививяване.

Малко история:

- Game Boy Color е третата конзола от семейстовото след оригиналния Game Boy и Game Boy Pocket

- GBC излиза на пазара 1998 година и е напълно съвместим с по-големите си братя (можете да ползвате дискетите от оригиналния геймбой)

- Nintendo продават общо над 118 милиона геймбоя (оригиналния + GB pocket + GBC) в световен мащаб

- Дисплея на GBC е 160 х 144 пиксела и има 32к цвята. Конзолата използва две AA батерии, с които издържа цели 30 часа игра!

- Смята се, че 8-битовите игри достигат своя апогей като качество и производителност именно на GBC

 

 

ТОП 10 НА НАЙ-ИГРАНИТЕ И ОБИЧАНИ АРКАДНИ ИГРИ ПО НАШИТЕ ЗЕМИ 5/30/2013

Здравейте, носталгици. Искам да ви представя един "Топ 10 На Най-Играните И Обичани Аркадни Игри По Нашите Земи". Какво означава това? Това е лична класация на най-любимите ми аркадни игри, които действително съм играл по гаражите, баровете и магазинчетата като дете в България. Тъй като нямаше голямо разнообразие в повечето градове игрите ни бяха еднакви, така че е много вероятно моите любими десет да са и вашите.

Важно е да се отбележи, че както всичко останало аркадните игри идват в нашата мила родина с едно сериозно закъснение. В началото на 90-те аркадите са вече от трето поколение - де факто над 90% от аркадните кабини по нашите земи са JAMMA технология, която предлага много по-високо ниво на изображение и звук. Поради тази причина тук сме пропуснали велики аркадни класики от по-ранните поколения като Pong, Pac-Man, Frogger, Missile Command, Asteroids, Space Invaders, Donkey Kong и други.

В България също така никога не е имало истински оригинални аркадни кабини т.е. такива произведени и дошли при нас от заводите на Namco, Konami, Atari, Nintendo и другите официални призводители. Нашите кабини бяха сглобени шкафове от Италия, Германия, Гърция, че дори и родни, натъпкани с части самоделки и скалъпени по вече споменатия JAMMA стандарт. Най-ценното и скъпо нещо бяха PCB-тата (платките) с игрите, които оригинално японски при нас идваха от съседни държави.

Нямали сме и истински аркадни зали. Или поне не такива като в западния свят. При нас дори думите аркада, аркадна зала, аркадна игра не се използваха, а бяха заменени от непонятото "тактилни игри", семплото "видео игри" или най-често просто "ръчки". Самите помещения варираха между гаражи, пазарски павилиони, мазета, пътуващи панаири и какво ли още не. По много заведения и барове имаше 2-3 аркади или флипер сложени за цвят, и честно казано, се радваха на доста сериозно внимание. Често аркадните игри деляха една зала с игрални автомати и ротативки, и затова майките ни се притесняваха, че ходим там, мислейки си, че може да се подхлъзнем към лошия път на комара. Без да претендирам, че съм бил в много зали с видео игри не помня някъде да е имало повече от 10-12, което както и да го погледнем не е много. Най-голямата зала във Варна беше в коридорите на "Спортна зала", където между другото направиха и първия специализиран магазин за видео игри и конзоли, чийто врати съм прекрачвал не малко пъти като дете.

Това е личен Топ 10 и е напълно възможно сериозно да се разминава с вашите. Все пак е базиран върху моите спомени и симпатии. Ще се радвам и вие да споделите кои са вашите любими аркадни игри, които действително сте играли в "аркадните зали" на България.

#10

Joe & Mac: Caveman Ninja

Супер забавна и симпатична игра! Играете като двама пещерни човеци и се борите с динозаври и други пещерняци, за да спасявате знойни гаджета. Нивата са малко, но разнообразни, а оръжията размазващи: кокали, огнени топки, огромни каменни колелета, бумеранг и др. Най-якото е като задържите за няколко секунди стрелбата и пуснете - огромно увеличение на проджектайла. Играх я в един запустял магазин на село превърнат в зала. Там имаше всичко на всичко четири аркади, на които се разцепвахме лятото. По някаква чиста случайност, като си купих аркадна кабина преди няколко месеца ми я донесоха с тази игра и сега я имам в оригинал - платка Caveman Ninja на Data East : )

#9

Robocop

Като хлапе бях голям фен на филмите от поредицата Robocop и сигурно затова тази игра ми е харесала толкова много. Играех я на "Златни Пясъци", когато майка ми ме взимаше на работа с нея. Спомням си, че беше много трудна (движенията на робокопа са меко казано дървени) , а кожодерите-хотелиери бяха направили жетона супер скъп и не можех да стигна почти до никъде... добре, че бяха русначетата - поне да гледам.

#8

Captain Commando

"Избери се с бебето! НЕ, не... с нинджата!" За тази игра си счупих касичката (която всъщност беше картонена кутия за обувки). Извадих от там дълго спестяваните си 200-300 лв, които стигаха за 5-6 жетона и с моя приятел Цецо се отправихме към залата зад блока (Варна, Младост, до бл.116 : ), която всъщност беше едно бившо кафе пълно с аркадни игри и ротативки. Мисля, че я врътнахме тогава... ех, златни спомени...

#7

Strider

Тази игра не приличаше на нищо, което бях виждал. Движението на човечето просто беше уникално - салта, скоци, лазерен меч (?!) , хващане за стени. Графиката и музиката бяха толкова футуристични, че направо ми разбиваха крехкото невръстно мозъче. Като дете така и не можах да я превъртя. Сега я имам на аркадната ми игра вкъщи и още я мъча : )

#6

 

Mortal Kombat II

FINISH HIM!... ами добре... задържам блок - нагоре - нагоре - силна ръчичка - ТОСТИИ ! SCORPION WINS... FATALIТY

Ако тази игра може да се опишe с една дума, тo това е БОЛКА. В MKII има наистина много насилие - кървища, черепи, скелети, черва, бой и какви ли още не злобни извращения. Никой в квартала не беше виждал нищо подобно и всички се редяхме като зомбирани пред екрана, който ни разкриваше този толкова тъмен, зъл и привлекателен свят на мъченията и болката . После сънувахме кошмари. Играехме я в партерната стаичка на един от входовете на 118 блок, където едвам се побираха 4 аркади.

#5

Aero Fighters

На "ръчките" на село бяха сложили една баба да продава жетоните и тя често излизаше отвън на седянка с другите баби. Някой ни беше светнал на страхотен мурафет - ако изключиш и включиш от контакта аркадната игра тя се рестартира с един безплатен кредит. Най-много бомбихме по този начин точно Aero Fighters-а. Страхотни графика и звук, супер яки стрелби и босове, много динамика. Не е много трудна, не е много лесна. Аз лично нямам по-любими "самолетчета" от Aero Fighters, а съм играл стотици.

#4

Street Fighter II

Най-добрата тупалка. Няма две мнения. За първи път играх Street Fighter в спортната на Варна. Всички много добре познавате качествата на тази абсолютна легенда, затова и коментарите са излишни. От сън да ме бутнете мога да ви засипя с хадукени и шорюкени. Вярвам, че не съм единствения.

#3

 The Punisher

И трите игри в челната ми тройка са на Capcom. И трите си приличат доста. Номер три за мен е Punisher и едва ли някой ще ме обвини, че я слагам толкова напред. Прекарал съм безброй часове вилнейки по улиците на Ню Йорк с Frank Castle с Nick Fury, борейки се срещу мафиотските групировки с голи юмруци, бухалки, изкъртени тръби и пистолети. Искам откровено да ви призная, че дори за едно дете да размазваш мутрите на мутрите (пък било то и нюйоркски) си е много приятно занимание : )

#2

Knights of the Round

Beat 'em up с рицари. Какво повече ти трябва от това? Тази игра беше много разпространена - имаше я практически навсякъде, където имаше видео игри. Играехме я много. Играехме я с кеф. Заема челно място в класацията ми първо поради това, че беше супер често срещана, и второ, поради това, че никога не ме е дразнила с нищо. Просто приятен и интересен гейминг. С рицари! На Capcom!

#1

Cadillacs & Dinosaurs

Царицата на "ръчките"! Светая светих на аркадните игри в България! Свещената и неприкосновена МУСТАФА! Така я наричаха всички, но оригиналното заглавие на играта е "Кадилаци и Динозаври". Направена е по едноименната анимационна поредица Cadillacs and Dinosaurs, която пък от своя страна е вдъхновена от комикс с име Xenozoic Tales. Действието се развива в постапокалиптичен свят населяван от динозаври и всякакви главорези, а кадилаците са най-ценното возило. Играта е класически side-scrolling beat 'em up, в който може да избирате измежду четири героя: Jack (balanced), Hannah (skill), , Mustapha (speed) и Mess (power). Всички хлапета се кефеха най-много на Мустафа и това име стана нарицателно за играта. Имам приятели, които и до ден днешен се упражняват в това да връткат МУСТАФАТА с един кредит. Геймплеят е перфектен, контролите са изпипани до най-малката подробност, графиката и звукът галят сетивата. Всичко в Cadillacs & Dinosaurs е семпло и същевременно много силно, направо някак си съвършено. Не знам наистина какво повече да кажа... ако някой ден имам деца определено една от игрите, който ще играя с тях ще бъде тази.

Игри, който не влязоха в класацията, но заслужават да бъдат споменати: Metal Slug, 1941, Final Fight, Willow, Aliens vs Predators, Raiden, Pang, Snow Brothers, King of Dragons

ПАТЕШКИ ИСТОРИИ 5/21/2013

"Пате! Ууу-У...

Всеки миг геройство или пакост - Ууу-У

Патета се кискат или патят! Ууу-У"

Преди месец писах за това как Capcom взривиха гейминг сцената на PAX East 2013, като обявиха, че ще ремастерират някои от великите си класики по случай 25 годишнината на компанията. В поста си тогава ви разказах за очаквания Dungeons & Dragons: Chronicles of Mystara, но всъщност японците направиха фурор по-скоро с презентацията си на друг ремастер - този на Duck Tales!

Capcom пускат първия Duck Tales за NES (8 битовото нинтендо) през 1989 година. Както може би добре знаете, играчът поема ролята на Чичо Скрудж и обикаля най-екзотичните кътчета на света, че дори и луната, в търсене на съкровища. Скрудж се бие и скача с бастуна си, а когато има нужда от помощ го подкрепят пилотът Лънчпад МакКвак и племенниците му Хюи, Дюи и Луи. Много престижни издания и до ден днешен поставят играта на челните места в категории като "Най-добра игра за NES", а дори и в "Най-добра видео игра за всички времена". През 1993, малко преди да приключи активният живот на NES, Capcom пускат и Duck Tales 2, която до голяма степен се явява копие на първата, само че с нови нива и следва същия успешен път.

Ремастерираната версия ще се отклонява откъм геймплей много малко от оригинала. Повечето нива са пренаправени от старите, като само се използва нова 2.5D перспектива. Човечета ще са ръчно анимирани от художниците на Disney. Ще присъстват и няколко чисто нови добавени нива като бонус. Duck Tales: Remastered се очаква да излезе за PS 3, Wii и Xbox по някое време това лято.

Факт е, че много от нас са израстнали с анимационната поредица "Патешки истории". Не малко от нас са играли и игрите на нинтендото часове наред до болезнено почервеняване на очите. Ако и на вас ви се играе новото парче, толкова колкото на мен, не ви остава нищо друго освен да се залъгвате с малко игра или лонгплей на старите, докато излезе. 

Duck Tales: Remastered трейлър:

Duck Tales (NES) лонгплей:

КОРАБЪТ МАЙКА 5/17/2013

След невероятния Street Fighter II триптих бих желал да ви представя още едно произведение на изкуството, инспирирано от ретро гейминга. "MOTHERSHIP" е дърворезба триптих на американския артист Джеф Кларин. Кларин изобразява в три части класическата конзола Atari 2600 и нейните два контролера. Това чудо има размери 215 х 50 см и е изработено от брезов материал и махагон. Цената е скромна - 2200 долара.

Много от нас са прекарали стотици часове със скърцащите джойстици на атарито, играейки безспорно най-грозните видео игри, създавани някога. И все пак се размазвахме от кеф... Заслужено уважение за първата широко разпространена конзола в България и, разбира се, в света. Неслучайно триптихът е наречен корабът майка, именно Atari 2600 маркира началото на домашните видеозабавления за милиони деца.

Бонус - една ретро реклама: 

8 БИТОВА ЛУДНИЦА 5/16/2013

Хмм... хайде сега малко по-спокойно... Чип и Дейл, Марио, Костенурките Нинджа, Аладин, Изродите от Контра, Суб-зеро, Чичо Скрудж и Чернокрилия Паток... всичките заедно в една игра... да бе да! Лудница!

Сякаш господин аниматорът Вадим Кузьминский малко е попрекалил в детството си с игра на Денди (руската алтернатива на NES). Няма лошо, всички прекалвяхме. Видеото му е една страхотно направена сюрреалистична компилация на любимите ни герой.

Не знам за вас, но аз бях в доста приятно WTF през цялото време.

"Нали ти казах, че ще блокираш кинескопа!?!"

ЛОНГПЛЕЙ - ТЕРМИНОЛОГИЯ И ПРИМЕР 5/15/2013

Стартирам с клише. Ето: Що е това Лонгплей и има ли то почва у нас?

В гейминга терминът лонгплей (анг. - longplay) се използва за записано изиграване на една видео игра, т.е. това е видео клип как някой изиграва определена игра от начало до край и я "превърта" или "побеждава". За разлика от спийдрън-а (speedrun), където целта е играта да се премине максимално бързо с много умение и дори измама или уолктру-то (walktrough), където целта е да се покаже най-добрият и най-лесен за повтаряне начин за превъртане на играта, при лонгплея целта е да се изиграе играта по максимално най-пълния и обстоен начин. Това означава да се елеминират всички врагове, да се взимат всички бонуси и пауъръпи, да се разкрие цялата карта, да се развие напълно героя и тн.

Ако някога ви хване носталгията по стара любима игра, а нямате възможност да я изиграете или пък просто ви се гледа как някой друг го прави, лонгплеят му е майката. Има цели общества с фанатични фенове, които лонгплейват и спийдрънват всякакви видео игри с цел тяхното документиране и презервация. Тези ентусиасти, разбира се, правят труда си достъпен за всички чрез youtube или други медии.

От тук нататък смятам да ви заливам с качествени и интересни лонгплей и спийдрънове регулярно. Като за начало мисля да започнем с абсолютния култ - пръстотрошачката CONTRA за NES.

<< Стреляйте с домати! >>, някой се изкряска,

и трупове мъртви избухнаха завчаска...

РАЗБИВАЧЪТ РАЛФ 5/10/2013

Да си призная честно така и не гледах този филм на кино, когато излезе преди около шест месеца. Успях да направя това едва през последните две вечери преди да падна в битка на офис умората. Направих го вкъщи, на лаптопа зареден с купа пуканки и големи очаквания... които за щастие бяха оправдани.

Wreck-it Ralph разказва историята на големичкия добряк Ралф от аркадната видео игра Fix-it Felix. Въпреки благата му природа, работата на Ралф е да бъде лошия герой в играта и постоянно да чупи жилищни сгради, докато добрият герой Феликс ги поправя с магически чук. На уж лошото момче явно не му понася да бъде толкова анти и решава да избяга от своята собствена игра в търсене на медали и признание. Всичките герой от различните видео игри в аркадната зала, къдео се намира видео кабината на Fix-it Felix по някакъв начин са свързани и живеят в обща виртуална вселена. Балансът в една от игрите там бива сериозно нарушен след като Ралфи забърква глупава каша. Няма да спойлвам нататък. Като цяло сюжетът е добре разработен и има няколко много приятни и трогателни момента, както и интересни обрати.

Disney имат идеята за филм по аркадна игра още от края на 80-те, но я реализират чак сега. Явно осъзнавайки специфичността на проекта те избират за режисьор свеж тип като Rich Moore, който не си е губил времето да прави някакви бози, а е работил върху серии от култовите The Simpsons и Futurama. Най-ценното и интересното във филма определено са препратките и постоянните комплименти към реални ретро игри. Запознатите с гейминг културата и по-наблюдателните от вас ще открият любимите си видео герой (Sonic, Bowser, Zangief, Riu, Ken Masters, Pac-man, Blanka, Mario и много други). Доста интересно е представена комуникацията и връзката между старото поколение видео игри и съвременните такива. "Кога игрите се напълниха с толкова много насилие!" възкликва Ралф, когато попада в модерна игра. Референциите към съвременната поп култура, като например вулкана от Mentos и Diet Coke също бяха доста приятна изненада.

Единственото, което не ми хареса във филма беше саундтрака, макар да имаше доста 8-битови звуци и мелодии... Просто шита преобладаваше и предполагам ще допадне на тези, които предпочитат да наказват ушите си диаричната помия на Owl City, Skrillex и Rihanna.

За непросветените в тайните на ретро гейминга и по-малките, които не са израстнали през 80-те и 90-те Wreck-ti Ralph със сигурност ще донесе едни много интересни и забавни час и половина. Но за тези от нас, които знаят кой е на Марио брат му, кое е това животно Метроида и дали е мъж или жена и могат да минат Кадилаците с един жетон, филмът е просто залъджително парченце ном-ном-ном носталгия, гарнирана с модерен сторителинг и ефекти.

Официален трейлър:

РЕТРО БОБИ 5/07/2013

Боби е от Копенхаген. Боби има мустак. Боби е позитивен и усмихнат тип. Боби е приятел на Рубен. Страстта на Боби са видео игрите и колекционерането на играчки. Боби има страшна прическа. Боби има гоооляма колекция от игри, конзоли и играчки. Боби си пада много по 80-те. Боби прави гостите и клиентите си щастливи. Боби продава, подарява и разменя. Боби е фризьор... просто РЕТРО БОБИ.

Видеото за Боби Агрен е част от свежия датски медиен проект Copenhagers, чиято цел е да промотира колоритни хора, брандове и места от Копенхаген. Ruben & Bobby пък е името на магазина-базар-фризьорски салон, където можете да си направите фризура и да си купите геймбой едновременно.

Не знам, дали някога ще посетя датската столица, но това място вече ми е в топ 3 на "задължителните" там.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИДЕО ИГРА НА СВЕТА 5/04/2013

"Най-голямата видео игра на света" е проект на университетския преподавател от Филаделфия Франк Лий. Докато си карал колата по улицата, професор Франк решил, че ще е супер готино да се направи огромна видео игра с LED светлините на един от небостъргачите в центъра. "Сира Център" е висок 130 метра, но дава възможност за много малка резолюция - само 20х23 пиксела. Франк Лий първо видял в мечтите си как падат Tetris фигури, но в последствие се спрял на основна игра за проекта на Pong.

За да се подготви цялото шоу са били нужни пет години, като по-голямата част от времето е изгубено в опити да се убедят собствениците на небостъргача, че събитието ще им изгради положителен имидж. На 19 и 24 април бяха организирани два турнира по Pong, които представиха проекта на широката публика. Играчите са използвали класически аркадни контролери разположени на значително разстояние от сградата, от другата страна на градската река в парка.

Лий и екипът му са решили да не спират до тук и в момента разработват Tetris и Snake за гигантската "видео конзола". Явно гражданите и гостите на Филаделфия ще има какво да разцъкват занапред докато пият бира в парка, а на нас ни остава да се надяваме, че някой ще направи вълка от Ну погоди! да събира яйца на НДК : )

Мега играта: