INDIE GAME: THE MOVIE 8/26/2013

Аркадинаторът се върна от ваканция и още от заглавието на поста разбирате, че този път няма да си говорим за игри, а за филм за игри. И те няма да са ретро, а инди. Разнообразието, все пак, е хубаво нещо.

Реших да насоча вниманието ви към този филм, поради две причини. Първо: изключителните му кинематографични качества. Второ: тематичните прилики с концепцията на Аркадинатора. Винаги съм смятал инди игрите за най-близки до ретро игрите по дух и усещане. Просто и двете течения са за ценители - за хора, коото искат да играят трудни игри, умни игри, красиви и емоционални игри, които те докосват по някакъв начин. Хора, които могат да си напрягат мозъка и да се вманиачават в детайли, концентрирайки се до кипване на сивото вещество през ушите. Хора като нас. : )

Indie Game: The Movie е документален филм, който проследява част от продукционния период на две от най-известните и успешни инди игри Super Meat Boy и Fez през очите на техните създатели. Регулярно с мнения и споделяне на опит се включва и супер звездата на инди гейминга Джонатън Блоу, създателят на емблематичния Braid.

Ако имате приятели, които правят игри, значи отсега ви е ясно, че този филм няма да ви срещне с много нормални хора. Девелъпърите са странни - това е факт. Инди девелъпърите са черешката на тортата в това отношение. Основните теми, върху които разсъждават тези ескцентрични особи пред камерата са инди игрите като форма на изкуство и себеизразяване и огромното предизвикателство пред изготяването на техните проекти. Уверявам ви, тези момчета стигат до нечовешки крайности, за да ни предадат в дар шедьоврите си, а жертвеният агнец са самите те.

Други вторични нишки в интервютата, които се открояват, са конфронтацията между инди и комерс в гейм индустрията и огромните финансови печалби, които могат да очакват успешните инди девелъпъри. Накратко, ако нервите ти издържат и не се самоубиеш преди да пуснеш в продажба играта (която разработваш повече от четири години) и имаш късмет, можеш да станеш милионер за няколко дни. Доста примамливо, а? Не точно.

Indie Game: The Movie е много красив и доста емоционален. Точно като героите, които представя и техните истории. Критиката и в света на киното, и в света на игрите се изказа доста ласкаво, когато филмът излезе през 2012, а най-доброто доказателство за висш пилотаж е наградата, която взе от Sundance Film Festival по-рано същата година.

Ако се интересувате от игри филмът е просто must watch. Ако се интересувате от кино - също. А ако все още не сте се сблъсквали със света на инди гейминга - едно прекрасно начало. Препоръчвам с две вдигнати ръце!

Може да го намерите по тракерите или да го гледате в Steam.

Трейлър: 

ПАТЕШКИ ИСТОРИИ 5/21/2013

"Пате! Ууу-У...

Всеки миг геройство или пакост - Ууу-У

Патета се кискат или патят! Ууу-У"

Преди месец писах за това как Capcom взривиха гейминг сцената на PAX East 2013, като обявиха, че ще ремастерират някои от великите си класики по случай 25 годишнината на компанията. В поста си тогава ви разказах за очаквания Dungeons & Dragons: Chronicles of Mystara, но всъщност японците направиха фурор по-скоро с презентацията си на друг ремастер - този на Duck Tales!

Capcom пускат първия Duck Tales за NES (8 битовото нинтендо) през 1989 година. Както може би добре знаете, играчът поема ролята на Чичо Скрудж и обикаля най-екзотичните кътчета на света, че дори и луната, в търсене на съкровища. Скрудж се бие и скача с бастуна си, а когато има нужда от помощ го подкрепят пилотът Лънчпад МакКвак и племенниците му Хюи, Дюи и Луи. Много престижни издания и до ден днешен поставят играта на челните места в категории като "Най-добра игра за NES", а дори и в "Най-добра видео игра за всички времена". През 1993, малко преди да приключи активният живот на NES, Capcom пускат и Duck Tales 2, която до голяма степен се явява копие на първата, само че с нови нива и следва същия успешен път.

Ремастерираната версия ще се отклонява откъм геймплей много малко от оригинала. Повечето нива са пренаправени от старите, като само се използва нова 2.5D перспектива. Човечета ще са ръчно анимирани от художниците на Disney. Ще присъстват и няколко чисто нови добавени нива като бонус. Duck Tales: Remastered се очаква да излезе за PS 3, Wii и Xbox по някое време това лято.

Факт е, че много от нас са израстнали с анимационната поредица "Патешки истории". Не малко от нас са играли и игрите на нинтендото часове наред до болезнено почервеняване на очите. Ако и на вас ви се играе новото парче, толкова колкото на мен, не ви остава нищо друго освен да се залъгвате с малко игра или лонгплей на старите, докато излезе. 

Duck Tales: Remastered трейлър:

Duck Tales (NES) лонгплей:

КОРАБЪТ МАЙКА 5/17/2013

След невероятния Street Fighter II триптих бих желал да ви представя още едно произведение на изкуството, инспирирано от ретро гейминга. "MOTHERSHIP" е дърворезба триптих на американския артист Джеф Кларин. Кларин изобразява в три части класическата конзола Atari 2600 и нейните два контролера. Това чудо има размери 215 х 50 см и е изработено от брезов материал и махагон. Цената е скромна - 2200 долара.

Много от нас са прекарали стотици часове със скърцащите джойстици на атарито, играейки безспорно най-грозните видео игри, създавани някога. И все пак се размазвахме от кеф... Заслужено уважение за първата широко разпространена конзола в България и, разбира се, в света. Неслучайно триптихът е наречен корабът майка, именно Atari 2600 маркира началото на домашните видеозабавления за милиони деца.

Бонус - една ретро реклама: 

8 БИТОВА ЛУДНИЦА 5/16/2013

Хмм... хайде сега малко по-спокойно... Чип и Дейл, Марио, Костенурките Нинджа, Аладин, Изродите от Контра, Суб-зеро, Чичо Скрудж и Чернокрилия Паток... всичките заедно в една игра... да бе да! Лудница!

Сякаш господин аниматорът Вадим Кузьминский малко е попрекалил в детството си с игра на Денди (руската алтернатива на NES). Няма лошо, всички прекалвяхме. Видеото му е една страхотно направена сюрреалистична компилация на любимите ни герой.

Не знам за вас, но аз бях в доста приятно WTF през цялото време.

"Нали ти казах, че ще блокираш кинескопа!?!"

ЛОНГПЛЕЙ - ТЕРМИНОЛОГИЯ И ПРИМЕР 5/15/2013

Стартирам с клише. Ето: Що е това Лонгплей и има ли то почва у нас?

В гейминга терминът лонгплей (анг. - longplay) се използва за записано изиграване на една видео игра, т.е. това е видео клип как някой изиграва определена игра от начало до край и я "превърта" или "побеждава". За разлика от спийдрън-а (speedrun), където целта е играта да се премине максимално бързо с много умение и дори измама или уолктру-то (walktrough), където целта е да се покаже най-добрият и най-лесен за повтаряне начин за превъртане на играта, при лонгплея целта е да се изиграе играта по максимално най-пълния и обстоен начин. Това означава да се елеминират всички врагове, да се взимат всички бонуси и пауъръпи, да се разкрие цялата карта, да се развие напълно героя и тн.

Ако някога ви хване носталгията по стара любима игра, а нямате възможност да я изиграете или пък просто ви се гледа как някой друг го прави, лонгплеят му е майката. Има цели общества с фанатични фенове, които лонгплейват и спийдрънват всякакви видео игри с цел тяхното документиране и презервация. Тези ентусиасти, разбира се, правят труда си достъпен за всички чрез youtube или други медии.

От тук нататък смятам да ви заливам с качествени и интересни лонгплей и спийдрънове регулярно. Като за начало мисля да започнем с абсолютния култ - пръстотрошачката CONTRA за NES.

<< Стреляйте с домати! >>, някой се изкряска,

и трупове мъртви избухнаха завчаска...

РАЗБИВАЧЪТ РАЛФ 5/10/2013

Да си призная честно така и не гледах този филм на кино, когато излезе преди около шест месеца. Успях да направя това едва през последните две вечери преди да падна в битка на офис умората. Направих го вкъщи, на лаптопа зареден с купа пуканки и големи очаквания... които за щастие бяха оправдани.

Wreck-it Ralph разказва историята на големичкия добряк Ралф от аркадната видео игра Fix-it Felix. Въпреки благата му природа, работата на Ралф е да бъде лошия герой в играта и постоянно да чупи жилищни сгради, докато добрият герой Феликс ги поправя с магически чук. На уж лошото момче явно не му понася да бъде толкова анти и решава да избяга от своята собствена игра в търсене на медали и признание. Всичките герой от различните видео игри в аркадната зала, къдео се намира видео кабината на Fix-it Felix по някакъв начин са свързани и живеят в обща виртуална вселена. Балансът в една от игрите там бива сериозно нарушен след като Ралфи забърква глупава каша. Няма да спойлвам нататък. Като цяло сюжетът е добре разработен и има няколко много приятни и трогателни момента, както и интересни обрати.

Disney имат идеята за филм по аркадна игра още от края на 80-те, но я реализират чак сега. Явно осъзнавайки специфичността на проекта те избират за режисьор свеж тип като Rich Moore, който не си е губил времето да прави някакви бози, а е работил върху серии от култовите The Simpsons и Futurama. Най-ценното и интересното във филма определено са препратките и постоянните комплименти към реални ретро игри. Запознатите с гейминг културата и по-наблюдателните от вас ще открият любимите си видео герой (Sonic, Bowser, Zangief, Riu, Ken Masters, Pac-man, Blanka, Mario и много други). Доста интересно е представена комуникацията и връзката между старото поколение видео игри и съвременните такива. "Кога игрите се напълниха с толкова много насилие!" възкликва Ралф, когато попада в модерна игра. Референциите към съвременната поп култура, като например вулкана от Mentos и Diet Coke също бяха доста приятна изненада.

Единственото, което не ми хареса във филма беше саундтрака, макар да имаше доста 8-битови звуци и мелодии... Просто шита преобладаваше и предполагам ще допадне на тези, които предпочитат да наказват ушите си диаричната помия на Owl City, Skrillex и Rihanna.

За непросветените в тайните на ретро гейминга и по-малките, които не са израстнали през 80-те и 90-те Wreck-ti Ralph със сигурност ще донесе едни много интересни и забавни час и половина. Но за тези от нас, които знаят кой е на Марио брат му, кое е това животно Метроида и дали е мъж или жена и могат да минат Кадилаците с един жетон, филмът е просто залъджително парченце ном-ном-ном носталгия, гарнирана с модерен сторителинг и ефекти.

Официален трейлър:

РЕТРО БОБИ 5/07/2013

Боби е от Копенхаген. Боби има мустак. Боби е позитивен и усмихнат тип. Боби е приятел на Рубен. Страстта на Боби са видео игрите и колекционерането на играчки. Боби има страшна прическа. Боби има гоооляма колекция от игри, конзоли и играчки. Боби си пада много по 80-те. Боби прави гостите и клиентите си щастливи. Боби продава, подарява и разменя. Боби е фризьор... просто РЕТРО БОБИ.

Видеото за Боби Агрен е част от свежия датски медиен проект Copenhagers, чиято цел е да промотира колоритни хора, брандове и места от Копенхаген. Ruben & Bobby пък е името на магазина-базар-фризьорски салон, където можете да си направите фризура и да си купите геймбой едновременно.

Не знам, дали някога ще посетя датската столица, но това място вече ми е в топ 3 на "задължителните" там.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИДЕО ИГРА НА СВЕТА 5/04/2013

"Най-голямата видео игра на света" е проект на университетския преподавател от Филаделфия Франк Лий. Докато си карал колата по улицата, професор Франк решил, че ще е супер готино да се направи огромна видео игра с LED светлините на един от небостъргачите в центъра. "Сира Център" е висок 130 метра, но дава възможност за много малка резолюция - само 20х23 пиксела. Франк Лий първо видял в мечтите си как падат Tetris фигури, но в последствие се спрял на основна игра за проекта на Pong.

За да се подготви цялото шоу са били нужни пет години, като по-голямата част от времето е изгубено в опити да се убедят собствениците на небостъргача, че събитието ще им изгради положителен имидж. На 19 и 24 април бяха организирани два турнира по Pong, които представиха проекта на широката публика. Играчите са използвали класически аркадни контролери разположени на значително разстояние от сградата, от другата страна на градската река в парка.

Лий и екипът му са решили да не спират до тук и в момента разработват Tetris и Snake за гигантската "видео конзола". Явно гражданите и гостите на Филаделфия ще има какво да разцъкват занапред докато пият бира в парка, а на нас ни остава да се надяваме, че някой ще направи вълка от Ну погоди! да събира яйца на НДК : )

Мега играта:

CAPCOM ПУСНАХА БОМБА 4/16/2013

Преди месец на конференцията PAX East 2013 големците от Capcom пуснаха бомба и ехото все още отеква. Японците обявиха, че в момента ремастерират една от аркадните си класики... и затаете дъх... играта е ... невероятната Dungeons & Dragons!

Да, точно така, класическият аркаден beat `em up + rpg Dungeons & Dragons, базиран върху едноименната борд гейм класика. Всъщност аркадната Тъмници и Дракони има две части - Tower of Doom и Shadow over Mystara, извадени на бял свят респективно 93 и 96 година. За щастие Capcom ще ремастерират и двете заедно, като новата игра ще се казва Chronicles of Mystara и се очаква да излезе този юни.

Ремастерът ще върви на Wii, Steam, PSN и XABLA. Разбира се, ще има малки промени от оригинала като например отворен мултиплеър, в който играчите влизат и излизат по време на кампания, когато пожелаят и страхотна HD графика. Както в оригинала, така и в новата игра ще може да избирате между Боец, Рицар, Джудже, Елф, Магьосник и Крадец, които разполагат с различни характеристики и магии и могат да ползват различни предмети. С напредването на играта трупате опит и се развивате, а с различни комбинации от бутони може да пускате специални удари. Какво повече ни трябва, за да се разбием от кеф?

Ето ТУК и ТУК олд скул екшън от оригиналите.

Capcom обявиха и още един ремастер за 30-тата си годишнина, но за него ще ви светна другия път.

Официален трейлър:

Интервю с продуцента:

STREET FIGHTER II ТРИПТИХ ?! 4/15/2013

Животът е кратък, а изкуството и видео игрите вечни. Още повече, когато са обединени в едно.

Този триптих на художничката-аниматорка Мая Пикселская ( да, точно така, това е псевдонима й!) ни представя част от интрото на най-емблематичната файтинг игра - Street Fighter II. Пикселская твърди, че е рисувала пиксел по пиксел това акрилно чудо цели 800 часа. Всяка от картините е с размери 30 х 30 см, като заедно са обявени за продан в мадридска галерия. Цената е неизвестна. Вие колко бихте платили за този шедьовър?

Личният сайт на страхотната Мая Пикселская ТУК.

Ето и видео, за да си припомните интрото на SF II:

VIDEO GAMES ARE BAD, MKAY? 4/12/2013

Време е да подходим малко по-сериозно към нещата и да обърнем внимание на следното видео. Годината е 1982 и видео игрите навлизат мощно в поп културата. Аркадната треска разболява младите по цял свят. Някой скучни, посредствени и назадничави психолози стигат до там , че сравняват страстта към игрите с наркомания. Родителите започват да се чудят дали безбройните прекарани часове пред мониторите все пак не са вредни за потомството им.

Едно от култовите телевизионни предавания в Америка Saturday Night Live (NBC) скалъпва сатиричен репортаж по темата. В "Признанията на един Видео Наркоман" се срещаме с невръстния Алън и неговите трудности в борбата му с тежката адикция.

Видео игрите като феномен вече същестуват и се развиват повече от 40 години, но за съжаление мнението, че представляват просто някакво забавление (дори губене на време) за деца и дегенерати е все още широко разпространено...

Alan: A Video Game Junkie

ВИДЕО: ПЪРВИЯТ РЕКЛАМЕН КЛИП ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА ИГРА 4/05/2013

Годината е 1973. Компютърните видео игри са все още една силна абстракция, достъпна за малцина, които имат късмета да притежават домашен компютър, а аркадните игри в Америка се броят на пръстите на ръцете.

Точно в този момент супер находчивите изобретатели на съвременната тонколона Magnavox купуват патента на Ралф Баер за първата телевизионна видео игра - Odyssey и започват да я произвеждат. За съжаление маркетинговата стратегия на одисейката има един сериозен недостатък. Поради името й (Magnavox Odyssey) хората си мислят, че работи само на телевизори от същата марка - Magnavox, и това влияе зле на продажбите. Година по-късно Atari пускат своята първа конзола Pong. Промотират я като "конзола, която работи на всеки един телевизор" и заграбват почти целия пазарен дял за видео игри.

Освен като първата телевизионна видео игра Magnavox Odyssey е пионер и с първата тв реклама за видео игра.

Време е за малко ретро видео: 

ТОМОХИРО ИШИКАДО - КОСМИЧЕСКИЯТ НАШЕСТВЕНИК 4/03/2013

"Когато Taito видяха прототипа на Space Invaders, казаха "Не можеш да стреляш по хора! Но искаме от теб военна игра...". И така промених враговете от човечета в чудовища. По същото време се чудех каква тема ще бъде актуална и чух, че в САЩ пускат научно-фантастичен филм наречен Star Wars. Помислих си, че космическата тематика ще бъде модерна в близките години и преместих фокуса на играта върху космоса и извънземните. Така чудовищата се превърнаха в извънземните космически нашественици, познати ви днес."

Преди няколко дни (31 март) един от пионерите на гейминг индустрията - Томохиро Ишикадо имаше рожден ден. Най-известното произведение на Ишикадо е култовата Space Invaders, която се смята за първата shoot `em up игра и е една от класиките обуславящи началото на "златната ера на аркадните видео игри" (1975-1985).

Първият турнир по видео игри в историята е игран именно на тази игра. През 1980 година Atari организират първото състезание по видео игри, явяват се 10 000 участника. Значението на Space Invaders за гейминг индустрията е толкова голямо, че някои сравняват влиянието на играта с това на The Beatles в музиката на 20-ти век.

Може да поиграете онлайн версия на тази велика класика ТУК.

Повече за играта ТУК.

ЕМОЦИОНАЛНОТО НАЧАЛО 4/02/2013

... and a retro gaming blog was born that day ...

Всяко ново начало за мен носи в себе си силен заряд емоция. Напоследък отделям доста свободно време на новото си хоби - ретро гейминг. Подтикнат от желанието да споделям интересите си и от това, че не открих друг сайт/портал/форум по темата, който да отговаря на разбиранията ми, създадох arcadinator.com. Реших, че ще мога да достигна до други хора, за които аркадните игри, старите конзолни и компютърни игри и всичко свързано с тях са нещо много любопитно, носещо щастливи моменти, изпълнено с приятни спомени.

Но...

Ретро игрите, пикселите като оризови зърна, малките смешни човечета, които скачат, стрелят и се бият наляво надясно, недодяланата и инфантилна изнервяща музичка... всичко това е нещо повече от сантимент. Това е нашето детство, нашето минало. Още повече - видео игрите от 80-те и 90-те години изграждат една уникална и крайно симпатична култура! Те носят чара на аркадните кабини, аркадните зали, жетоните и стотинките, телевизионните конзоли, дискетите, платките, джойстиците и джойпадовете, игрите с по 1 живот, игрите с 3 продължения. Семпли, минималистични, ценни и много трудни. Неща, които геймингът (а и човекът в по-общ смисъл) е изгубил в началото на милениума, ерата на персоналните компютри, смартфоните, постоянната комуникация, неограничената достъпност.

Намираме се в пиковата точка на капитализма, раят наречен консуматорско общество и глобализъм. Сега сме на следващото стъпало. Имаме повече, искаме повече и играем повече. И всичко в игрите и живота е безкрайно по-лесно и по-красиво. Но нека не забравяме коя е основната функция на играта, нейната основна цел - да ни забавлява, да ни развлича, да ни прави по-щастливи. Може би да ни възпитава и да ни прави по-умни. Без да навлизаме в излишни анализи, сравнения и критика, сами преценете - колко от актуалните заглавия го правят. Ама честно и искрено. Колко от игрите в последните 5 години са ви мъчили с месеци преди да ги минете, коя мултиплеър игра не ви изнервя до крайности, като да псувате и да желаете смъртта на истински хора (!?).

Целта на този блог е да създаде едно уникално виртуално пространство, което да ни върне назад в дните, когато мултиплеър беше да играете със съседа Петьо от 2-рия етаж на "Атарито", докато майките ви пият кафе. Или пък, когато вместо крийп и терористи биехме главорези и динозаври и изкъртвахме ръчките на "Мустафата" в кварталния гараж с видео игри.

Ако нямате нужда от подобни носталгични настроения го погледнете от тази страна: ретро геймингът е хоби/движение/явление/мания, което привлича все повече интерес към себе си и събира все повече почитатели по цял свят. И това не е случайно. От една страна новите "силни на деня", двигателят на обществото са именно хората израстнали през 80-те и 90-те и видео игрите са част от тяхната (макар и прашясала) култура. От друга човечеството бавно, но сигурно осъзнава, че комплицираността на технологиите и виртуалните социални контакти не го правят по-щастливо, не го карат да се чувства по-добре (а дори обратното). И едно от решенията на този проблем е именно да се върнем към това да трошим бутоните на аркадните кабини и джойстиците рамо до рамо с приятелите си in real life, както се казва. В тази връзка виси и още един въпрос - относно качеството и морала на съвременната гейминг индустрия. Дали е случайно, че инди гейминг и ретро гейминг теченията са по-силни от всякога?

Каквато и да е причината да четете тези редове и да се намирате в измерението на arcadinator.com, искам да ви поздравя и да ви пожелая приятен ретро гейминг.

И не забравяйте - have fun!